Георги Димитров - Червения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.

Георги Димитров
Лична информация
Прякор Червения
Роден Георги Димитров Николов
1 май 1931 г.
Бургас, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 16 март 1978 г. (46 г.)
с. Тлачене, България България
Пост Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1948 – 1950
1951 – 1954
1955 – 1959
1959 – 1964
България Черноморец (Бс)
България Черно море
България ЦСКА
България Черно море
9
81
87
138
(1)
(29)
(26)
(35)
Национален отбор
1953 – 1958България България30(7)
Треньор
1964 – 1968
1968 – 1972
1972
1972 – 1974
1975 – 1976
България Черно море (пом.)
България Черно море
България България (мл.)
България България (пом.)
България Черно море
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

Георги Димитров (1 май 1931 – 16 март 1978), известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но свързва името си най-вече с Черно море (Варна) и ЦСКА (София).[1] Отличава се с добър завършващ удар и изключителна физическа мощ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кариера на клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Бургас, Димитров започва да играе футбол в местния клуб Черноморец. През сезон 1948/49 на 17-годишна възраст записва 9 мача с 1 гол за бургазлии в „А“ група, като отборът завършва на последното място и изпада.

В началото на 1951 г. Димитров преминава в Черно море. Част от състава на „моряците“, който печели бронзовите медали в „А“ група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в „А“ група и 22 мача с 8 гола в „Б“ група.

През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С „армейците“ става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в „А“ група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони.[2] Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ)[3] и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).[4]

През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от „А“ група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в „А“ група редом до по-малкия си брат Никола Димитров. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2.[5] Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша.[6] Бронзов медалист от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола.[7] Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема „моряците“ и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в „А“ националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия'74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.

Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Включени са само мачовете от първенството.
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1948/49
9
1
1951
22
8
1952
22
8
1953
14
4
1954
23
9
1955
24
9
1956
17
2
1957
21
10
1958
10
1
1958/59
15
4
1959/60
18
10
1960/61
25
6
1961/62
25
10
1962/63
27
4
1963/64
29
5
1964/ес.
14
0

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)
България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]