Шампионска лига на УЕФА

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шампионска лига на УЕФА
Настоящ сезон или издание на турнира Шампионска лига 2016/17
Logo uefa 2012.png
Спорт футбол
Основан 1955 г.
Брой отбори
(състезатели)
32 (групова фаза)
Държави всички членки на УЕФА
Настоящ победител Испания Реал Мадрид
Официален уебсайт UEFA CL

Шампионска Лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Титлата „европейски шампион“ е печелена от 22 различни отбора, 12 от които са я печелили повече от веднъж. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил титлата 12 пъти, пет от които са в първите пет години от създаването на турнира. Откакто Милан успешно защитават титлата си през 1990 г. до 2017 г., нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/2017 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто формата е преименуван на Шампионска лига. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта, представяща страните, клубове от които са се класирали за груповата фаза на турнира (в зелено) и страните, които никога не са класирани свои отбори за груповата фаза (в синьо)

Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни. След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон). Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен.

Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 12 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул, Байерн Мюнхен и Барселона (5 пъти), Аякс (4 пъти), Манчестър Юнайтед и Интер (3 пъти). [1]

По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.

Отборите, които са получавали завинаги трофея са:

  • Реал Мадрид – спечелил първите пет издания от 1956 до 1960 година
  • Аякс Амстердам – спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година
  • Байерн Мюнхен – спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година
  • Милан – спечелил купата за седми път през 2007 година
  • Ливърпул – спечелил купата за пети път през 2005 година
  • Байерн Мюнхен – спечелил купата за пети път през 2013 година
  • Барселона – спечелил купата за пети път през 2015 година

Клубове от общо 31 страни, членки на УЕФА, са записвали участие в груповата фаза на турнира.

Финали[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата включва пълен списък с финалите на турнира. [1]

Сезон Победител Резултат Финалист Стадион
2016/17 Испания Реал Мадрид 4 − 1 Италия Ювентус Уелс Милениум Стейдиъм, Кардиф
2015/16 Испания Реал Мадрид 1 − 1 – ( 5 – 3 ) Испания Атлетико Мадрид Италия Джузепе Меаца, Милано
2014/15 Испания Барселона 3 − 1 Италия Ювентус Германия Олимпийски стадион, Берлин
2013/14 Испания Реал Мадрид 4 − 1 сдв Испания Атлетико Мадрид Португалия Ещадио да Луж, Лисабон
2012/13 Германия Байерн Мюнхен 2 − 1 Германия Борусия Дортмунд Англия Уембли, Лондон
2011/12 Англия Челси 1 − 1 – ( 4 – 3 ) Германия Байерн Мюнхен Германия Алианц Арена, Мюнхен
2010/11 Испания Барселона 3 − 1 Англия Манчестър Юн Англия Уембли, Лондон
2009/10 Италия Интер 2 − 0 Германия Байерн Мюнхен Испания Сантяго Бернабеу, Мадрид
2008/09 Испания Барселона 2 − 0 Англия Манчестър Юн Италия Стадио Олимпико, Рим
2007/08 Англия Манчестър Юн 1 − 1 – ( 6 – 5 ) Англия Челси Русия Стадион Лужники, Москва
2006/07 Италия Милан 2 − 1 Англия Ливърпул Гърция Олимпийски стадион, Атина
2005/06 Испания Барселона 2 − 1 Англия Арсенал Франция Стад дьо Франс, Париж
2004/05 Англия Ливърпул 3 − 3 – ( 3 – 2 ) Италия Милан Турция Кемал Ататюрк, Истанбул
2003/04 Португалия Порто 3 − 0 Франция Монако Германия Фелтинс Арена, Гелзенкирхен
2002/03 Италия Милан 0 − 0 – ( 3 – 2 ) Италия Ювентус Англия Олд Трафорд, Манчестър
2001/02 Испания Реал Мадрид 2 − 1 Германия Байер Леверкузен Шотландия Хемпдън Парк, Глазгоу
2000/01 Германия Байерн Мюнхен 1 − 1 – ( 5 – 4 ) Испания Валенсия Италия Джузепе Меаца, Милано
1999/00 Испания Реал Мадрид 3 − 0 Испания Валенсия Франция Стад дьо Франс, Париж
1998/99 Англия Манчестър Юн 2 − 1 Германия Байерн Мюнхен Испания Ноу Камп, Барселона
1997/98 Испания Реал Мадрид 1 − 0 Италия Ювентус Нидерландия Амстердам АренА, Амстердам
1996/97 Германия Борусия Д 3 − 1 Италия Ювентус Германия Олимпиящадион, Мюнхен
1995/96 Италия Ювентус 1 − 1 – ( 4 – 2 ) Нидерландия Аякс Италия Стадио Олимпико, Рим
1994/95 Нидерландия Аякс 1 − 0 Италия Милан Австрия Ернст Хапел, Виена
1993/94 Италия Милан 4 − 0 Испания Барселона Гърция Спиридон Луис, Атина
1992/93 Франция Олимпик М 1 − 0 Италия Милан Германия Олимпиящадион, Мюнхен
1991/92 Испания Барселона 1 − 0 сдв Италия Сампдория Англия Уембли, Лондон
1990/91 Югославия Цървена Звезда 0 − 0 – ( 5 – 3 ) Франция Олимпик М Италия Сан Никола, Бари
1989/90 Италия Милан 1 − 0 Португалия Бенфика Австрия Пратер, Виена
1988/89 Италия Милан 4 − 0 Румъния Стяуа Испания Ноу Камп, Барселона
1987/88 Нидерландия ПСВ Айндховен 0 − 0 – ( 6 – 5 ) Португалия Бенфика Германия Некарщадион, Щутгарт
1986/87 Португалия Порто 2 − 1 Германия Байерн Мюнхен Австрия Пратер, Виена
1985/86 Румъния Стяуа 0 − 0 – ( 2 – 0 ) Испания Барселона Испания Рамон Санчес Писхуан, Севиля
1984/85 Италия Ювентус 1 − 0 Англия Ливърпул Белгия Хейзел, Брюксел
1983/84 Англия Ливърпул 1 − 1 – ( 4 – 2 ) Италия Рома Италия Стадио Олимпико, Рим
1982/83 Германия Хамбург 1 − 0 Италия Ювентус Гърция Спиридон Луис, Атина
1981/82 Англия Астън Вила 1 − 0 Германия Байерн Мюнхен Нидерландия Де Куйп, Ротердам
1980/81 Англия Ливърпул 1 − 0 Испания Реал Мадрид Франция Парк де Пренс, Париж
1979/80 Англия Нотингам 1 − 0 Германия Хамбург Испания Сантяго Бернабеу, Мадрид
1978/79 Англия Нотингам 1 − 0 Швеция Малмьо ФФ Германия Олимпиящадион, Мюнхен
1977/78 Англия Ливърпул 1 − 0 Белгия Брюж Англия Уембли, Лондон
1976/77 Англия Ливърпул 3 − 1 Германия Борусия М Италия Стадио Олимпико, Рим
1975/76 Германия Байерн Мюнхен 1 − 0 Франция Сент Етиен Шотландия Хемпдън Парк, Глазгоу
1974/75 Германия Байерн Мюнхен 2 − 0 Англия Лийдс Франция Парк де Пренс, Париж
1973/74 Германия Байерн Мюнхен 1 − 1 – ( 4 – 0 ) Испания Атлетико М Белгия Хейзел, Брюксел
1972/73 Нидерландия Аякс 1 − 0 Италия Ювентус Югославия Цървена звезда, Белград
1971/72 Нидерландия Аякс 2 − 0 Италия Интер Нидерландия Де Куйп, Ротердам
1970/71 Нидерландия Аякс 2 − 0 Гърция Панатинайкос Англия Уембли, Лондон
1969/70 Нидерландия Фейенорд 2 − 1 сдв Шотландия Селтик Италия Сан Сиро, Милано
1968/69 Италия Милан 4 − 1 Нидерландия Аякс Испания Сантяго Бернабеу, Мадрид
1967/68 Англия Манчестър Юн 4 − 1 сдв Португалия Бенфика Англия Уембли, Лондон
1966/67 Шотландия Селтик 2 − 1 Италия Интер Португалия Естадио Насионал, Оейраш
1965/66 Испания Реал Мадрид 2 − 1 Югославия Партизан Белгия Хейзел, Брюксел
1964/65 Италия Интер 1 − 0 Португалия Бенфика Италия Сан Сиро, Милано
1963/64 Италия Интер 3 − 1 Испания Реал Мадрид Австрия Пратер, Виена
1962/63 Италия Милан 2 − 1 Португалия Бенфика Англия Уембли, Лондон
1961/62 Португалия Бенфика 5 − 3 Испания Реал Мадрид Нидерландия Олимпийски стадион, Амстердам
1960/61 Португалия Бенфика 3 − 2 Испания Барселона Швейцария Ванкдорф, Берн
1959/60 Испания Реал Мадрид 7 − 3 Германия Айнтрахт Франкфурт Шотландия Хемпдън Парк, Глазгоу
1958/59 Испания Реал Мадрид 2 − 0 Франция Реймс Германия Некарщадион, Щутгарт
1957/58 Испания Реал Мадрид 3 − 2 сдв Италия Милан Белгия Хейзел, Брюксел
1956/57 Испания Реал Мадрид 2 − 0 Италия Фиорентина Испания Сантяго Бернабеу, Мадрид
1955/56 Испания Реал Мадрид 4 − 3 Франция Реймс Франция Парк де Пренс, Париж

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Победители в турнира[редактиране | редактиране на кода]

Турнирът е печелен от 22 отбора[1] (Уточнение: от 10 футболни федерации от 9 държави – две от тях са от Великобритания: Шотландия и Англия):
Испания Испания – общо 17 пъти

  • Реал Мадрид – 12 пъти : 1956 ; 1957 ; 1958 ; 1959 ; 1960 ; 1966 ; 1998 ; 2000 ; 2002 ; 2014 ; 2016 ; 2017
  • Барселона – 5 пъти : 1992 ; 2006 ; 2009 ; 2011 ; 2015

Англия Англия – общо 12 пъти

  • Ливърпул – 5 пъти : 1977 ; 1978 ; 1981 ; 1984 ; 2005
  • Манчестър Юнайтед – 3 пъти : 1968 ; 1999 ; 2008
  • Нотингам Форест – 2 пъти : 1979 ; 1980
  • Астън Вила – 1 път : 1982
  • Челси – 1 път : 2012

Италия Италия – общо 12 пъти

  • Милан – 7 пъти : 1963 ; 1969 ; 1989 ; 1990 ; 1994 ; 2003 ; 2007
  • Интер – 3 пъти : 1964 ; 1965 ; 2010
  • Ювентус – 2 пъти : 1985 ; 1996

Германия Германия – общо 7 пъти

  • Байерн Мюнхен – 5 пъти : 1974 ; 1975 ; 1976 ; 2001 ; 2013
  • Хамбургер – 1 път : 1983
  • Борусия Дортмунд – 1 път : 1997

Нидерландия Холандия – общо 6 пъти

  • Аякс – 4 пъти : 1971 ; 1972 ; 1973 ; 1995
  • ПСВ Айндховен – 1 път : 1988
  • Фейенорд – 1 път : 1970

Португалия Португалия – общо 4 пъти

  • Бенфика – 2 пъти : 1961 ; 1962
  • Порто – 2 пъти : 1987 ; 2004

Шотландия Шотландия – общо 1 път

  • Селтик – 1 път : 1967

Румъния Румъния – общо 1 път

  • Стяуа Букурещ – 1 път : 1986

Югославия Югославия – общо 1 път

  • Цървена звезда – 1 път : 1991

Франция Франция – общо 1 път

  • Олимпик Марсилия – 1 път : 1993

Класиране по титли[редактиране | редактиране на кода]

Отборите са класирани според броя на спечелените шампионски титли и общия брой на участията във финали на турнира (спечелени и загубени). При равенство и по двата показателя подреждането е според общото класиране по спечелени точки и изиграни мачове в турнира за всички времена, дадено в следващия раздел.

  • Данните са актуални след края на сезон 2014 /15. [1]

Топ 50 класиране за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

Текущ сезон 2016/17
Отборите, изписани с удебелен шрифт, продължават участието си в турнира.
Вземат се предвид мачовете от груповата фаза и елиминационната фаза на турнира

  • Информацията е актуална към 3.06.2017 г.
Позиция Отбор Мачове Точки
1 Испания Реал Мадрид 410 797
2 Германия Байерн Мюнхен 315 603
3 Испания Барселона 280 550
4 Англия Манчестър Юнайтед 251 474
5 Италия Ювентус 248 435
6 Италия Милан 241 418
7 Португалия Бенфика Лисабон 221 357
8 Португалия Порто 215 337
9 Англия Арсенал 187 306
10 Англия Ливърпул 164 303
11 Нидерландия Аякс 176 285
12 Италия Интер 165 271
13 Англия Челси 148 264
14 Украйна Динамо Киев 226 245
15 Нидерландия ПСВ Айндховен 157 205
16 Шотландия Селтик 138 202
17 Германия Борусия Дортмунд 119 198
18 Испания Атлетико Мадрид 112 201
19 Белгия Андерлехт 157 191
20 Франция Олимпик Лион 118 187
21 Гърция Олимпиакос 138 161
22 Шотландия Глазгоу Рейнджърс 125 160
23 Испания Валенсия 102 159
24 Турция Галатасарай 143 159
25 Грешка в Lua в mw.wikibase.entity.lua на ред 88: data.schemaVersion must be a number, got nil instead. Цървена звезда 86 148
26 Франция Пари Сен Жермен 84 148
27 Гърция Панатинайкос 127 145
28 Франция Олимпик Марсилия 98 135
29 Германия Байер Леверкузен 95 125
30 Чехия Спарта Прага 102 123
31 Франция АС Монако 87 123
32 Русия Спартак Москва 98 119
33 България ЦСКА София 86 117
34 Италия Рома 88 117
35 Нидерландия Фейенорд 73 109
36 Швеция ИФК Гьотеборг 70 100
37 Румъния Стяуа Букурещ 87 97
38 Германия Шалке 04 65 93
39 Украйна Шахтьор Донецк 74 91
40 Швейцария ФК Базел 74 87
41 Испания Депортиво Ла Коруня 58 84
42 Норвегия Русенборг БК 90 84
43 Белгия Клуб Брюж 64 83
44 Германия Вердер Бремен 60 83
45 Франция ФК Бордо 50 79
46 Австрия Аустрия Виена 63 79
47 Белгия Стандарт Лиеж 46 77
48 Австрия Рапид Виена 61 77
49 Чехия Дукла (Прага) 45 76
50 Португалия Спортинг Лисабон 71 75

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

2* Данните са актуални след края на сезон 2014/15. [1], [2], [3], [4]

Най-много мачове в турнира[редактиране | редактиране на кода]

1. Шави Ернандес (Барселона) – 152
2. Райън Гигс (Манчестър Юнайтед) – 151 мача. [5]

Най-много мачове в същинската фаза на турнира[редактиране | редактиране на кода]

Същинската фаза на турнира включва груповата фаза и директните елиминации.

1. Шави Ернандес (Барселона) – 145
2. Икер Касияс (Реал Мадрид) – 146

Най-много голове в турнира[редактиране | редактиране на кода]

Статистика към 20 октомври 2016 г. [6]

  1. Кристиано Роналдо (Реал Мадрид/Манчестър Юн.) – 104
  2. Лионел Меси (Барселона) – 99
  3. Раул (Реал Мадрид) – 71
  4. Рууд Ван Нистелроой (Манчестър Юн./Реал Мадрид) – 56
  5. Тиери Анри (Арсенал/Барселона) - 50

Най-много шампионски титли в турнира[редактиране | редактиране на кода]

Място Футболист Отбор Шампион Вицешампион
1. Франсиско Хенто Испания Реал Мадрид 6 2
2. Паоло Малдини Италия Милан 5 3
3. Алфредо Ди Стефано Испания Реал Мадрид 5 2
4. Кларънс Сеедорф Нидерландия Аякс;
Реал (Мадрид);
Милан
4 1
5.-7. Жерар Пике Испания Манчестър Юнайтед;
Барселона
4
игра в 4 финала
0
5.-7. Андрес Иниеста Испания Барселона 4
игра в 4 финала
0
5.-7. Кристиано Роналдо Португалия Реал Мадрид 4
игра в 4 финала
0
8.-9. Лионел Меси Грешка в Lua в mw.wikibase.entity.lua на ред 88: data.schemaVersion must be a number, got nil instead. Барселона 4
игра в 3 финала
0
8.-9. Шави Ернандес Испания Барселона 4
игра в 3 финала
0

Зад кулисите[редактиране | редактиране на кода]

Основните приходи от Шампионската лига отиват в акционерното дружество за разпределяне на рекламните приходи. Идеята за шампионската лига е точно с тази цел – да се привличат възможно най-много рекламни пари по всички възможни канали и начини. Идеята на Хорст Даслер да контролира парите в световния спорт продължава да живее чрез бившите му мениджъри. „Бащите“ на идеята за шампионската лига – Клаус Хемпел и Юрген Ленц – са именно продукт на Даслер. От своя страна те дълго време са мениджъри във фирмата на Хорст Даслер International Sport and Leisure[7].

Правата се държат от акционерното дружество Highlight Communications AG, което през 1999 г. купува 80% от фирмата на Хемпел и Линц, Team Holding AG, а през 2010 г. и останалите 20% от нея[8].

За 2012 година, от близо 2 милиарда евро приходи, клубовете от групите си разпределят 1 милиард, 400 млн. отиват за УЕФА за покриване на оперативните разходи, а останалите се разпределят по страните членки на УЕФА[7].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.