ФК Челси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Англия Челси
F.C. Chelsea
Прозвище „Сините"
Основан 10 март 1905 г.
Стадион Стамфорд Бридж
Капацитет 41 631[1]
Собственик Русия Роман Абрамович
Президент Съединени американски щати Брус Бък
Старши треньор Италия Антонио Конте 
Първенство Английска висша лига
2016/17 Действащ шампион Шампион Green-Up-Arrow.svg
Спонсор Yokohama
Екипировка Adidas
Екипи и цветове
Домакин
Гост
[[:commons:Category:Chelsea F.C.|Англия Челси]] в Общомедия

Челси (на английски: Chelsea Football Club) е британски футболен клуб основан във Фулъм, Западен Лондон. Основан през 1905, клубът играе във Английската висшата лига и през по-голямата част от историята си играе в най-високото ниво на английския футбол. Често употребяван сред привържениците прякор е „Pride of London“ (Гордостта на Лондон). Отборът е първият тим от Лондон, който спечелва Шампионската лига през сезон 2011 – 12. За кратко време Челси държи едновременно двата най-ценни клубни трофея в Европа, след като побеждава Бенфика на финала за Лига Европа на 15 май 2013 г..[2] Освен това със спечелването на купата отборът се нарежда до Аякс, Байерн Мюнхен и Ювентус, като единствените клубове, печелили и трите големи турнира под егидата на УЕФАКЕШ (Шампионска лига), Купата на УЕФА (Лига Европа) и КНК.[3]

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Челси е на пето място в света и на второ в Англия с оборот от 261 млн. британски лири[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване на клуба[редактиране | редактиране на кода]

ФК Челси е основан през 1905 г. от англичани, които имали мечта – да направят клуб, който да играе възможно най-елитният футбол. Година по-рано строителният предприемач Гъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От ФК Фулъм проявили интерес, но наемът бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната железопътна компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дава идеята да си направи собствен футболен отбор. Той е очарован, но възникват спорове за името на клуба. Има предложения за ФК „Кенсингтън“, ФК „Стамфорд Бридж“ или ФК „Лондон“, но Паркър държи на своето и така в началото на 1905 г. официално е създаден новият клуб ФК „Челси“.

1905 – 1920[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на клуба, той трябва да стартира, участвайки в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига – ФК Фулъм и Тотнъм, страхувайки се, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове, убеждават другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започват да търсят друго място, където тимът им може да се изяви. Отпраят запитване за включване в Английската футболна лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. На 1 юни 1905 г. лондонския клуб е официално приет. Челси стартира във Втора английска дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0:1, но след това смачкват като домакин с 5:1 Хъл Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващият шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига – Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство, отборът завършва на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-то място, но през сезон 1909/1910 Челси заема 19-то място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешелон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на „Сините“ Гъс Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

1920 – 1970[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Челси – септември 1905

Само през 1920 г. заема трето място. През 1924 г. отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малко време начело на „сините“. Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа – сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния ФК Улвърхамптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава с претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон. Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната – през 1965 и 66 играят полуфинали, а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

1970 – 1974[редактиране | редактиране на кода]

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. те печелят този трофей. Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва добре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1 – 0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда „сините“ да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0.На финала ги чака Реал Мадрид. „Белият балет“ е фаворит, но тези който откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците, обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно, отборите се срещат пак на стадион „Караискакис“. Челси отново излиза напред, с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гол на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

1974 – 1993[редактиране | редактиране на кода]

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на „кормилото на тима“, но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия. Проблемите по това време са главно финансови, и свързани със собствеността на земята, точно в този момент се появява Кен Бейтс, строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане. През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на „Стамфорд Бридж“. Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия. Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-ти. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

1993 – 2000[редактиране | редактиране на кода]

След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към „сините“ се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор. Под ръководството на Глен Ходъл през 1994 г. Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.Холандецът изгражда италианско нападателно трио Виали,Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея.

Точно, когато предстоят финали за КНК и Купата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал – за КНК. Челси играе финал с германския Щутгарт в Стокхолм. Мачът отива към нулево реми, когато Джанфранко Дзола след пас на Денис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там „сините“ се срещат със свой стар познайник – Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение на Густаво Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей – Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в Шампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския Сконто и ги отстраняват с общ резултат 3:0. В групите се падат с Милан, Галатасарай и Херта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред Истанбул бият турците с 5 – 0. На четвъртфиналите се падат с испанския Барселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол на Луиш Фиго. Със същия резултат – 3:1 Барса отвръща на Ноу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей – Купата на Англия. По пътят към финала, „сините“ разгромяват Манчестър Юнайтед с 3:0 на Стамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу Нюкасъл Юнайтед, а на финала бият Астън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждестранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. „сините“ побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкасъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, Джими Флойд Хаселбанк. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианецът е уволнен, но остава в историята на клуба като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

2000 – 2003[редактиране | редактиране на кода]

Първите два сезона на Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби в Купата на УЕФА от скромни отбори като швейцарския Сент Гален, Апоел Тел Авив и норвежкия Викинг. През 2002 г. „сините“ губят финала за купата на Англия от Арсенал с 0 – 2. За сметка на това, че не успя да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на „Стамфорд Бридж“, той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/2001 с 22 гола, следващия сезон също можеше да завоюва това отличие, но Анри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра, и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрият играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/2003 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това бе един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов защото руския милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалния отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блекбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и ето го отбора идеален за инвестиция – Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза. Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е бил почти пред обявяване на фалит, когато пристига руския милиардер Роман Абрамович.

2003 – 2008[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На „Стамфорд Бридж“ пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г.за мениджър е привлечен португалецът Жозе Моуриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо, Пауло Ферейра, Петър Чех, Арен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Моуриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1 – 0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа над Арсенал с 2 – 1, като и двата гола за „сините“ ги бележи Дрогба. През сезон 2006/2007 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2 – 1 Арсенал.Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1 – 0 на реконструирания „Уембли“ след продължения, с гол на Дрогба.

В началото на сезон 2007/2008 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новака Бирмингам Сити 3 – 2 на 12 август 2007, „сините“ бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначен Аврам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изнедващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3 – 2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 28 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно – 1:1. При изпълнението на дузпи Кристиано Роналдо пропуска за „червените дяволи“. Последната пета дузпа изпълнява Джон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна. Никола Анелка изпуска решаващата дузпа и Манчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След краят на сезона Грант напуска, а на негово място е назначен Луиш Фелипе Сколари. През трансферният прозорец Челси взима Деко и Жозе Босингва. Новия сезон започва впечатляващо с победа 4 – 0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004 г, е спряна от Ливърпул на 26 октомври 2008 г.

2009 – 2011[редактиране | редактиране на кода]

Челси празнува своята титла през 2010 година

На 10 февруари 2009 г. за старши треньор е назначен Гуус Хидинк. Под негово ръководство сините имат възход. Той изгражда един сплотен Челси с много голяма дисциплина. По времето му като треньор Челси записва 1 загуба от Тотнъм. Чеси завършва трети в Премиършип на 3 точки зад втория Ливърпул. Сините отпадат на полуфинал в Шампионската лига от Барселона, а преди това побеждават Ливърпул.В мача срещу Барса, играчите на Челси протестират през целия мач срещу съдията Том Хенинг Йовребо, вместо да гледат играта си.В крайна сметка, те биват наказани от Андрес Иниеста в 3-ата минута на добавеното време и така отпадат от турнира Като играч на сините за сезона бе определен Фрак, a голмайсторът на Челси и Премиершип се отличи Никола . В последният мач за сините за сезон 2008/2009 Челси спечели финала срещу Евертън за ФА Къп с попадения на Луи Саха за Евертън в 26-тата секунда, Дроба за 1:1 в 21 минута и Лампард в 71 минута донесе титлата на Челси. Стана ясно че Гуснк остава в тима, но като изпълнителен директор. Треньор е Карло Анчелоти.

На 9 август 2009 г. Челси побеждава големия си съперник в Англия Манчестър Юнайтед във финала на Къмюнити Шийлд след изпълнение на дузпи. Редовното време завърши 2:2, а при дузпите футболистите на Челси надделяха с 4:1. В 10та минута Луис Нани открива резултата за Манчестър Юнайтед. Челси изравни в 52 минута. При едно центриране вратарят Бен Фостър и Дидие Дрогба се сблъскаха, като нападателят на сините успя да задържи топката в очертанията на терена. Топката се озова на няколко метра пред опразнената врата на червените дяволи. На точното място и в точното време бе Рикардо Карвальо, за когото това бе лесно попадение. В 72 минута при бърза контраатака, Лампард получи топката от Дидие Дрогба и шутира от границите на наказателното поле и вкара за 2:1. В края на мача Райън Гигс подаде на Уейн Рууни, който изравни резултата. При дузпите Франк Лампард, Михаел Балак, Дидие Дрогба и Саламон Калу пратиха топката в мрежата на Бен Фостър, докато изпъълненията на Райън Гигс и Патрис Евра бяха спасени от Петер Чех. Единственият гол за Манчестър от дузпа вкара Майкъл Карик, за крайният резултат – 6:3 (2:2 в редовното време и 4:1 при дузпите). През сезон 2009/10 Челси става шампион, като играчите на тима вкарват 103 гола за целия сезон. Сините от Лондон завършватс 86 точки. Голмайстор става Дидие Дрогба с 29 попадения. Челси печели и купата на Футболната асоциация след победа на финала над Портсмунд с 1:0. По този начин печели за първи път в историята си дубъл – първенството и Купата на Англия в един сезон. [5][6][7]

2011 – 2012[редактиране | редактиране на кода]

След загубата от Наполи с 1:3, Андре Виаш Боаш, бива уволнен. Временен мениджър на Челси става Роберто ди Матео. Той прави дебюта си с победа над Бирмингам с 2:0. Челси печели реванша си в ШЛ срещу Наполи с 4:1, като по този начин лондонския клуб продължава напред. На 1/4 финала Челси отстранява Бенфика с 0:1 и 2:1. В 1/2 фаза на турнира Челси се срещна с Барселона. Първият мач на Стамфорд Бридж, лондончани побеждават Барса с 1:0. Автор на попадението е Дидие Дрогба.Реванша завърши 2:2 на Камп Ноу. Каталунците повеждат с голове на Серхио Бускетс и Андрес Иниеста. Макар и с 10 човека (червен картон получи Джон Тери), Челси успя да изравни след головете на Рамирес и Торес.На финала те срещат Байерн Мюнхен на Алианц Арена. Сините побеждават германския гранд след изпълнение на дузпи. Редовното време завършва 1:1. Първи до гола стигат баварците в 83та минута чийто автор е Томас Мюлер, но пет минути Дидие Дрогба засече топката с глава и възстановява равенството на „Алианц Арена“ – 1:1.В 93-та минута Дрогба спъва Рибери и е посочена бялата точка, но Робен пропуска след спасяване на Чех.При дузпите за баварците реализират Филип Лам, Марио Гомес и Мануел Нойер, а за Лондончани реалицират Давид Луис, Франк Лампард, Ашли Коул и Дидие Дрогба.Така с общ резултат 5:4 „сините“ осъществиха най-голямата си мечта и вдигнаха трофея, а разочарованието за баварците, които се провалиха на собствения си стадион бе огромно. Макар спечеления трофей в Шампионска лига и ФА къп, Челси завършват на разочароващото 6то място във Висшата лига, но въпреки това отбора игре в ШЛ през следващия сезон, заради спечелената титла.Роберто ди Матео си извоюва постоянен договор със сините.

2012 – 2013[редактиране | редактиране на кода]

Новата кампания започва добре за ''сините''. След няколко кръга Челси е на върха в класирането на Висшата лига, но заради последвалите слаби успехи в шампионата и отпадането от ШЛ още в груповите фази, на 21.11.2012 г. мениджъра Роберто ди Матео е уволнен. Като временен мениджър на сините е назначен Рафаел Бенитес. Той си навлеча гнева на феновете на Челси, заради слаби успехи. Лондонският отбор е в криза. Отборът бе отстъпил лидерската си позиция на Манчестър Юнайтед, а второто място бе заето от Манчестър Сити. Под ръководството на Бенитес, Челси успя да излезе от кризата в която беше, преди идването му. Сините продължиха в турнира Лига Европа. Там те отстраняват: Спарта Прага, Стяуа Букурещ, Рубин Казан и Базел за да срещнат на финала португалския Бенфика. Челси побеждава португалския гранд с 2:1. Головете за сините отбелязаха – Фернандо Торес в 60 мин. и Бранислав Иванович с глава в 93 мин. Попадението за Бенфика бе отбелязано от Оскар Кардосо в 68 минута от дузпа. Така Челси стана първият отбор който е едновременен носител на двата най-ценни трофеи в Европа – Шампионска лига и Лига Европа. Сините от Лондон завършиха първенството на Англия 3ти със 75 точки, като в последния кръг побеждават Евертън с 2:1. Рафаел Бенитес напусна клуба.

2013 – 2014[редактиране | редактиране на кода]

На 1.06.2014 г. Жозе Моуриньо се завръща на Стамфорд Бридж след като напуска Реал Мадрид. Той привлича в състава си Самуел Ето'о, Вилиан, Марк Шварцер, Андре Шюрле, Марко ван Гинкел и Кристиян Атсу и Мохамед Салах. Повторният си дебют за Челси прави срещу Хъл Сити на 18.08.2013 г., като сините печелят с 2:0 пред собствена публика, но от следващите 5 мача на ниво Висша лига, сините записват едва 2 победи и 2 равенства. Следва стабилизиране в играта на Челси и те записват 7 победи в 8 мача в шампионата. Оформят се 4 кандидата за титлата в Англия (Манчестър Сити, Ливърпул, Арсенал и Челси). В Купа на Футболната лига(Capital One Cup) Челси отпада на четвъртфинал от Съндърландс 2:1, като преди това отборът на Жозе Моуриньо отстранява Суиндън и Арсенал, като и двата мача завършват с резултат 2:0. ''Сините'' стигат до петия кръг в турнира ФА Къп, където отпадат от Манчестър Сити с 2:1. В груповата фаза на Шампионска лига, сините се изправят срещу Шалке'04, Стяуа (Букурещ) и Базел, като отборът печели групата си, като допуска едва 3 гола, при 12 вкарани. Челси отпада на полуфинал от Атлетико (Мадрид), отстранявайки преди това Галатасарай с общ резултат 3:1 и ПСЖ с 3:3. ''Сините'' стигат до 3то място в първенството на Англия, завършвайки с 82 точки (на 2т. от втория Ливърпул и на 4т. от шампиона Манчестър Сити). Челси е с отбора с най-силна защита, допускайки 27 гола в 38 мача на ниво Висша лига. Отбора на Жозе Моуриньо се смята, че практикува твърде дефанзивен футбол, макар че Челси разбива Арсенал с 6:0 на собствения си стадион. Жозе Моуриньо записва първа загуба на Стамфорд Бридж срещу Съндърланд след 4-годишен престой в Челси. Лондончани завършват кампанията без спечелен трофей и много скандали около нападателите на ''сините''.

2014 – 2015[редактиране | редактиране на кода]

В летния трансферен прозорец, Челси продава всичките си нападатели, за да вземе на тяхно място Диего Коста, Лоик Реми и завърналата се легенда на Стамфорд Бридж – Дидие Дрогба.Голямата легенда на Челси Франк Лампард напуска сините заради не предложен нов договор. Вратарят под наем във ФК Атлетико Мадрид – Тибо Куртоа, Фелипе Луиш и халфа на Барселона Сеск Фабрегас са новите попълнения на сините. На 18.08.2014 Диего Коста вкарва първото попадение за Челси за новия сезон. Два кръга по-късно ''сините'' излизат на върха в класирането след победа над Евъртън с 3:6. Първата загуба във всички турнири идва в 15-я кръг на Английска висша лига след 2:1 от Нюкасъл Юнайтед. Още на първия ден от 2015 г. Челси претърпява поражение от Тотнъм с 5:3. Тогава основният претендент на Челси за титлата Манчестър Сити се изравнява по всички показатели с Челси, но тимът от Лондон остава на върха в класирането заради името на отбора на английски език. ''Сините'' отпадат от Брадфорд. Лондончани печелят групата си в Шампионска лига с 4 победи и 2 равенства. Тимът на Жозе Моуриньо е най-резултатният отбор в групите със 17 гола. Челси отпада от ПСЖ на осминафинал след 1:1 в първия мач и 2:2 във втория мач, като те са единственият непобеден отбор в Шампионска лига. Лондончани печелят първия си трофей в турнира Купата на лигата на Англия след победа с 2:0 над Тотнъм. Челси допуска 3та загуба във Висшата лига от Уест Бромич Албиън, която е и последна на сините от Лондон. Тимът на Жозе Моуриньо печели 3та титла на Английска висша лига с 87 точки. Втори са Манчестър Сити със 79. Челси подобрява 2 рекорда на Манчестър Юнайтед, записвайки 274 дни на върха в таблицата и допускайки само 4 загуби във всички турнири. Джон Тери се превръща в най-резултатния защитник в историята на Английска висша лига. Португалският мениджър на ''сините'' печели наградата за треньор на годината, а младата звезда на Челси Еден Азар обира наградите за играч на годината в Англия, наградата от пишещите журналисти в Англия и е избран за играч номер 1 на Челси от феновете. Диего Коста е топ реализатор на ''сините'' с 20 гола, а Сеск Фабрегас записва най-много асистенции – 18. Това е първи дубъл за Челси от сезон 2011 – 2012.

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадиона на Челси е Стамфорд Бридж, където те играят от създаването си. Първият голям успех на клуба е през 1955, когато стават шампиони на Англия и печелят няколко купи през 60-те, 70-те, 90-те и 2000-та. Изминалото десетилетие е най-успешния период в историята на Челси, ознаменуван с печеленето на Дубъл (Купа на Висшата лига и ФА къп) през 2010. От 2003 година клубът е собственост на руския милиардер Роман Абрамович.

Обичайния цвят на екипа на Челси е кралско сини фланелка и гащета и бели чорапи, комбинацията е използвана от 60-те. Емблемата на клубът е променяна няколко пъти в опити да се модернизира и подобри; сегашната емблема, включва лъв държащ жезъл и е модифицирана версия на първата приета през 50-те. Клубът е на пето място по посещаемост на мачовете за всички времена в Английския футбол. Средната посещаемост за сезон 2010 – 11 беше 41,435, шестата най-висока във Висшата лига.

Стамфорд бридж[редактиране | редактиране на кода]

Стамфорд Бридж
  • Име на стадиона : Стамфорд Бридж
  • Адрес : Фулъм роуд, Лондон SW6 1HS
  • Капацитет : 41 623 изцяло седящи места
  • Размери : 103 х 67 метра
  • Архитект : Арчибалд Лийч
  • Построен : 1876 г.
  • Официално отворен : 28 април 1877 г.

Матю Хардинг[редактиране | редактиране на кода]

Капацитет: 10 884

Трибуната „Матю Хардинг“, преди известна като Северната трибуна е разположена на северния край на терена. Тя носи името на бившия директор на клуба Матю Хардинг, който намира смъртта си в катастрофа с хеликоптер на 22-ри октомври 1996 г. Хардинг прави значителни инвестиции, за да може трибуната да бъде завършена и скоро след смъртта му тя е преименувана на негово име. Строежът приключва през сезон 1997/98, година след смъртта на Хардинг. Трибуната е на два етажа, където повечето места са за притежатели на сезонни билети. Зад трибуната „Матю Хардинг“ е разположен музея на отбора.

Източна трибуна[редактиране | редактиране на кода]

Капацитет: 10 925

Това е най-старата трибуна на „Стамфорд Бридж“ и тя е разположена по протежението на източната страна на терена. Преди време, долния етаж на трибуната е било място за феновете на гостуващия отбор, но в началото на сезон 2005/2006 по искане на тогавашния мениджър Жозе Моуриньо там се разполагат местата за семейства с цел повдигане на морала на отбора. Трибуната има три етажа и е сърцето на стадиона, като под нея са тунела, съблекалните, треньорските скамейки, залата за пресконференции, пресцентъра и коментаторските кабинки. На средния етаж са разположени ложи, а горния етаж предлага на публиката една от най-добрите гледки на стадиона.

Шед енд[редактиране | редактиране на кода]

Капацитет: 6 814

„Шед енд“ е южната трибуна. Тя има два етажа. От сезон 2005/2006 в източния край на трибуната се разполагат феновете на гостуващия отбор (Входове 1 – 3 от горния етаж и около половината от долния). Под „Дъ Шед“ е разположен музей и мемориална стена, където семействата на починалите привърженици на клуба могат да им поставят имената, като знак за вечна подкрепа към отбора.

Трибуната е построена през средата на 90-те години.

Западна трибуна[редактиране | редактиране на кода]

Капацитет: 13 432

Западната трибуна е разположена от западната страна на терена. Тя е на три етажа като има и ред с административна ложа, която се простира по цялата дължина на трибуната. Точно оттам собственикът Абрамович наблюдава двубоите на отбора. По този причина, на трибуната са поставени отоплители, за удобство на феновете през студените зимни дни.

Главният вход на трибуната е първото нещо, което феновете виждат, влизайки откъм „Фулъм роуд“. От двете му страни са разположени два малки входа, които са на името на бившите играчи Найджъл Спакман и Дейвид Спийди.

Гореспоменатите ложи са домакин на много гости в деня на мачовете. Всяка ложа е на името на бивш играч на Челси: това са Боби Тамблинг, Стив Кларк, Рон Харис, Тед Рейк, Питър Бонети и Джон Холинс.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
1 Аржентина В Уили Кабайеро
2 Германия З Антонио Рюдигер
3 Испания З Маркос Алонсо
4 Испания Х Сеск Фабрегас
6 Англия Х Дани Дринкуотър
7 Франция Х Н'Голо Канте
9 Испания Н Алваро Мората
10 Белгия Х Еден Азар
11 Испания Х Педро
13 Белгия В Тибо Куртоа
14 Франция Х Тиемуе Бакайоко
15 Нигерия Х Виктор Моузес
Пост Играч
16 Бразилия Х Кенеди
17 Белгия Х Чарли Мусонда
19 Испания Н Диего Коща
21 Италия З Давиде Дзапакоста
22 Бразилия Х Вилиан
23 Белгия Н Mиши Батшуай
24 Англия З Гари Кейхил Капитан
27 Дания З Андреас Кристенсен
28 Испания З Сесар Аспиликуета
30 Бразилия З Давид Луиш
37 Португалия В Едуардо
38 Франция Х Жереми Бога

Титулярен състав[редактиране | редактиране на кода]

Soccer Field Transparant.svg

Позиции през годините (от 1980-81)[редактиране | редактиране на кода]

Сезон I II III IV Точки Мачове П Р З В.Г. Д.Г. +
2014 – 2015 1 87 pts 38 26 9 3 73 32 +41
2013 – 2014 3 82 pts 38 25 7 6 71 27 +44
2012 – 2013 3 75 pts 38 22 9 7 75 39 +36
2011 – 2012 6 64 pts 38 18 10 10 65 46 +19
2010 – 2011 2 71 pts 38 21 8 9 63 33 +36
2009 – 2010 1 86 pts 38 27 5 6 103 32 +71
2008 – 2009 3 83 pts 38 25 8 5 68 24 +44
2007 – 2008 2 85 pts 38 25 10 3 65 26 +39
2006 – 2007 2 83 pts 38 24 11 3 64 24 +40
2005 – 2006 1 91 pts 38 29 4 5 72 22 +50
2004 – 2005 1 95 pts 38 29 8 1 72 15 +57
2003 – 2004 2 79 pts 38 24 7 7 67 30 +37
2002 – 2003 4 67 pts 38 19 10 9 68 38 +30
2001 – 2002 6 64 pts 38 17 13 8 66 38 +28
2000 – 2001 6 61 pts 38 17 10 11 68 45 +23
1999 – 2000 5 65 pts 38 18 11 9 53 34 +19
1998 – 1999 3 75 pts 38 20 15 3 57 30 +27
1997 – 1998 4 63 pts 38 20 3 15 71 43 +28
1996 – 1997 6 59 pts 38 16 11 11 58 55 +3
1995 – 1996 11 50 pts 38 12 14 12 46 44 +2
1994 – 1995 11 54 pts 42 13 15 14 50 55 -5
1993 – 1994 14 51 pts 42 13 12 17 49 53 -4
1992 – 1993 11 56 pts 42 14 14 14 51 54 -3
1991 – 1992 14 53 pts 42 13 14 15 50 60 -10
1990 – 1991 11 49 pts 38 13 10 15 58 69 -11
1989 – 1990 5 60 pts 38 16 12 10 58 50 +8
1988 – 1989 1 99 pts 46 29 12 5 96 50 +46
1987 – 1988 18 42 pts 40 9 15 16 50 68 -18
1986 – 1987 14 52 pts 42 13 13 16 53 64 -11
1985 – 1986 6 71 pts 42 20 11 11 57 56 +1
1984 – 1985 6 66 pts 42 18 12 12 63 48 +15
1983 – 1984 1 88 pts 42 25 13 4 90 40 +50
1982 – 1983 18 47 pts 42 11 14 17 51 61 -10
1981 – 1982 12 57 pts 42 15 12 15 60 60 0
1980 – 1981 12 40 pts 42 14 12 16 46 41 +5

Изтъкнати мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

  • Изброените мениджъри са спечелили поне един трофей начело на отбора:
Име Период Купи
Англия Тед Дрейк 1952 – 1961 Първа Футболна лига, Чарити Шийлд
Шотландия Томи Дохърти 1962 – 1967 Купа на лигата
Англия Дейв Секстън 1967 – 1974 ФА Къп, Купа на носителите на купи
Англия Джон Нийл 1981 – 1985 Втора Футболна лига
Англия Джон Холинс 1985 – 1988 Фул Мембърс Къп
Англия Боби Кембел 1988 – 1991 Втора Футболна лига, Фул Мембърс Къп
Нидерландия Рууд Гулит 1996 – 1998 ФА Къп
Италия Джанлука Виали 1998 – 2000 ФА Къп, Купа на лигата, Купа на носителите на купи, Суперкупа на УЕФА
Италия Клаудио Раниери 2000 – 2004 ФА Къп, Къмюнити Шийлд
Португалия Жозе Моуриньо 2004 – 2008

2013-

3 Висши лиги, 3 Купи на лигата, ФА Къп, Къмюнити Шийлд
Нидерландия Гуус Хидинк 2008 – 2009 ФА Къп
Италия Карло Анчелоти 2009 – 2011 Висша лига, ФА Къп, Къмюнити Шийлд
Италия Роберто Ди Матео 2011 – 2012 ФА Къп, Шампионска лига
Испания Рафаел Бенитес 2012 – 2013 Лига Европа

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

       

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Домашни отличия и трофеи 
Европейски

Носители на златната обувка[редактиране | редактиране на кода]

Английска висша лига 
В турнира за купа на конфедерациите 

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голямата победа във всички турнири: 13:0 – срещу " Jeunesse Otsharazh " КНК, 29 септември 1971.
  • Най-голямата победа в Премиършип :
    • 8:0 – срещу " Уигън " 9 май, 2010.
    • 8:0 – срещу " Астън Вила ", 24 декември, 2012.
  • Най-много отбелязани голове в един сезон: 103 гола в 38 мача – Премиършип, 2009/10 година.
  • Най-малко допуснати гола в един сезон: 15 гола в 38 мача – Премиършип 2004/05 година.
  • Най-голям брой „сухи“ мрежи в един сезон: 34 в 59 мача – Премиършип 2004/05 година.
  • Най-много точки отбелязани в Премиършип за един сезон: 95, 2004/05 година.
  • Най-много точки отбелязани във втората девизия на английския футбол (Чемпиъншип) за един сезон: 99, 1988/89 година.
  • Най-дългата поредица без загуба в домакински мачове: 86 мача, от 20 март 2004 г. до 26-ти Октомври 2008.
  • Най-дългата победна серия в лигата: 11 мача, считано от 5 април 2008-22 декември 2008 година.

Индивидуални постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • Играчи записали най-много мачове

Изброени са 10-те играча записали най-много участия във всички турнири

Име Период Мачове Голове
1 Англия Харис, РонРон Харис 1961 – 1980 795 14
2 Англия Бонети, ПитърПитър Бонети 1959 – 1979 729 0
3 Англия Тери, ДжонДжон Тери 1998— 668 62
4 Англия Лампард, ФранкФранк Лампард 2001 – 2014 648 211
5 Англия Холинс, ДжонДжон Холинс 1963 – 1984 592 64
6 Чехия Чех, ПетърПетър Чех 2004 – 2015 486 0
7 Англия Уайз, ДеннисДеннис Уайз 1990 – 2001 445 76
8 Шотландия Кларк, СтивСтив Кларк 1987 – 1998 421 10
9 Англия Диксън, КериКери Диксън 1983 – 1992 420 193
10 Шотландия Маккрийди, ЕдиЕди Маккрийди 1962 – 1974 410 5
  • Играчи с най-много голове

Списък на 10-те играча с най-много голове във всички турнири

Име Период Голове Мачове
1 Англия Лампард, ФранкФранк Лампард 2001 – 2014 211 648
2 Англия Тамблинг, БобиБоби Тамблинг 1959 – 1970 202 370
3 Англия Диксън, КериКери Диксън 1983 – 1992 193 420
4 Кот д'Ивоар Дрогба, ДидиеДидие Дрогба 2004 – 2012

2014 – 2015

164 379
5 Англия Бентли, РойРой Бентли 1948 – 1956 150 380
5 Англия Осгуд, ПитърПитър Осгуд 1964 – 1979 150 368
7 Англия Грийвс, ДжимиДжими Грийвс 1957 – 1961 132 169
8 Англия Милс, ДжорджДжордж Милс 1929 – 1943 125 239
9 Англия Хилсдон, ДжорджДжордж Хилсдон 1906 – 1912 109 164
10 Англия Бриджес, БарриБарри Бриджес 1958 – 1966 93 205

Данните са валидни до 3 януари 2014 г.

  • Играч на годината
  • Играчи на годината в Челси от 1967 г. до сега
Година Победител
1967 Англия Питър Бонети
1968 Шотландия Чарли Кук
1969 Англия Давид Уеб
1970 Англия Джон Холинс
1971 Англия Давид Уеб
1972 Англия Джон Холинс
1973 Англия Питър Осгуд
1974 Англия Гари Лок
1975 Шотландия Чарли Кук
1976 Англия Рей Уилкинс
1977 Англия Рей Уилкинс
1978 Англия Мики Дрой
1979 Англия Томи Лангли
1980 Англия Клайв Уокер
1981 Югославия Петър Борота
1982 Англия Майк Филери
Година Победител
1983 Уелс Джой Джонс
1984 Шотландия Пат Невин
1985 Шотландия Давид Спийди
1986 Уелс Еди Нидзвецки
1987 Шотландия Пат Невин
1988 Англия Тони Дориго
1989 Англия Греъм Робъртс
1990 Нидерландия Кен Монкоу
1991 Република Ирландия Анди Таунсенд
1992 Англия Пол Елиът
1993 Ямайка Франк Синклер
1994 Шотландия Стийв Кларк
1995 Норвегия Ерланд Йонсен
1996 Нидерландия Рууд Гулит
1997 Уелс Марк Хюз
1998 Англия Денис Уайз
Година Победител
1999 Италия Джанфранко Дзола
2000 Англия Денис Уайз
2001 Англия Джон Тери
2002 Италия Карло Кудичини
2003 Италия Джанфранко Дзола
2004 Англия Франк Лампард
2005 Англия Франк Лампард
2006 Англия Джон Тери
2007 Гана Микаел Есиен
2008 Англия Джо Коул
2009 Англия Франк Лампард
2010 Кот д'Ивоар Дидие Дрогба
2011 Чехия Петър Чех
2012 Испания Хуан Мата
2013 Испания Хуан Мата
2014 Белгия Еден Азар
Година Победител
2015 Белгия Еден Азар

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официални сайтове[редактиране | редактиране на кода]

Неофициални сайтове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Club Information“. Официален сайт на Челси. Посетен на 21 май 2012.
  2. http://www.winner.bg/european-football/read80376.html
  3. http://www.gol.bg/chelsea/2013-05-15/chelsi-se-naredi-do-aiaks-baiern-i-iuventus.150616
  4. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  5. Barclays Premier League table – крайно класиране за сезона от сайта на ББС, посетен на 16 май 2010 г.
  6. Club Stats – статистика за отбора на Челси от сайта на ББС, посетен на 16 май 2010 г.
  7. Chelsea 1 – 0 Portsmouth – статия в ББС от 15 май 2010 г.