Марсел Десаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франция Марсел Десаи
MarcelDesailly.JPG
Лична информация
Прякор „Скалата“ (Le Rock)
Роден Marcel Desailly
7 септември 1968 г.  (на 49 г.)
Акра, Гана
Второ гражданство Флаг на Гана Гана
Ръст 183 cm
Пост централен защитник, дефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1986–1992
1992–1993
1993–1998
1998–2004
2004–2005
2005–2006
Общо
Франция Нант
Франция Олимпик Марсилия
Италия Милан
Англия Челси
Катар Ал-Гарафа
Катар Катар СК
162
47
137
158
28
7
539
(5)
(1)
(5)
(6)
(6)
(0)
(23)
Национален отбор
1993–2004 Франция Франция 116 (3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[:commons:Category:Marcel Desailly|Франция Марсел Десаи]] в Общомедия

Марсе́л Десаи́ (на френски: Marcel Desailly, френско произношение: [maʁ.sɛl də.sɑˈji]) е бивш френски футболист от ганайски произход.

Има 116 мача за френския национален отбор с което се нарежда на трето място по брой участия, след Лилиан Тюрам (142) и Тиери Анри (123). Световен шампион от Мондиал 98 и европейски шампион от Евро 2000.

През 2004 г. е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света.[1]

От 2007 г. е посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Гана.[2]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 септември 1968 г. в Акра, Гана с рождено име Odenke Abbey в семейството на ганайци. Когато е четиригодишен неговата майка се омъжва за френски дипломат, който работи във френското посолство в Акра. Същата година семейството му се мести във Франция. Името Десаи получава от втория си баща.[3]

Започва да тренира футбол в школата на Нант, където е съотборник с Дидие Дешан. Първоначално играе като централен защитник. През 1986 г. подписва първия си професионален договор, дебютът му за първия отбор е на 26 август 1986 г. за победата с 3-0 срещу Бордо.[4]

През 1991 г. преминава в състава на доминиращият по това време във френското първенство Олимпик Марсилия, където отново са съотборници с Дешан. Белгийският треньор на отбора Раймонд Гьоталс разполага на този пост с убедителният до момента Базил Боли и това поражда причината Марсел Десаи да бъде преквалифициран в опорен халф.[4] Още в първия си сезон печели шампионската титла, а на следващият и Шампионската лига след победа над Милан.[5] В този мач Десаи обезличава звездата на „росонерите“ Марко ван Бастен.[4]

Именно това е и следващият му клуб с който още в последвалият сезон повтаря успехите си и печели Шампионската лига, като на финала Милан разгромява Барселона с 4:0, а той отбелязва последното попадение.[6] Печели и две шампионски титли на Италия. По този начин Десаи се превръща в първият футболист в историята на футбола, спечелил Шампионска лига в две поредни години с два различни отбора.[7] Името му е записано в залата на славата на Милан.[8] През 1995 година френският национал играе трети пореден финал от най-престижният клубен турнир, но губи във Виена от Аякс.

През 1998 г. след пет години прекарани при „росонерите“ Десаи преминава в Челси за сумата от 4,6 милиона паунда. Първоначално си партнира със своя сънародник Франк Лебьоф, а по-късно и с младият тогава Джон Тери.[7] При „Сините от Лондон“ играе до идването на Роман Абрамович през 2004 г. Завършва кариерата си на 38-годишна възраст в Катар, където треньор му е неговият сънародник Бруно Метсу. Шампион за сезон 2004-05[9]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Първата му повиквателна за първия състав на Франция е за квалификациите на Мондиал 94 в които изиграва четири срещи. Официалният му дебют е при гостуването на Швеция на 22 август 1993 г.[10] Участва и в злополучният последен мач на Парк де Пренс срещу България на 17 ноември 1993 г. в който Емил Костадинов отбелязва победното попадение за крайното 1-2.[11]

Три години по-късно е основна фигура от отбора на „петлите“ с който записва участие на три европейски първенства (Евро 96, Евро 2000 и Евро 2004), две световни първенства (Мондиал 98 и Мондиал 2002), както и на два турнира за Купата на конфедерациите (2001 и 2003). След края на Евро 2004 се отказва от участие в националния отбор и със своите 116 мача е футболистът с най-много участия за „петлите“. По-късно този рекорд е подобрен от Лилиан Тюрам и Тиери Анри.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Франция Олимпик Марсилия
Италия Милан
Англия Челси
Франция Франция
Катар Ал-Гарафа
  • Шампион на Катар (1): 2004-05
Индивидуални

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]