Дмитрий Харин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Харин
Kharine, Dmitri.jpg
Лична информация
Роден Дмитрий Викторович Харин
16 август 1968 г. (47 г.)
Москва, СССР
Ръст 187 см
Пост вратар
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1983 – 1987
1988 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1999
1999 – 2002
2003 – 2004
Flag of the Soviet Union.svg Торпедо Москва
Flag of the Soviet Union.svg Динамо Москва
Flag of the Soviet Union.svg/Flag of Russia.svg ЦСКА Москва
Flag of England.svg Челси
Flag of Scotland.svg Селтик
Flag of England.svg Хончьорч
63
40
34
118
11
23
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1988 – 1991
1992
1992 – 1998
Flag of the Soviet Union.svgСССР
Flag of the CIS.svgОНД
Flag of Russia.svgРусия
6
11
23
(0)
(0)
(0)
Треньор
2004 – 2012 Flag of England.svgЛутон Таун (вратари)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дмитрий Харин в Общомедия

Дмитрий Викторович Харин е бивш руски футболен вратар. Най-известен с изявите си за Челси и руския национален отбор. От 2004 до 2013 г. е треньор на вратарите на отбора от конференцията на Англия Лутон Таун. В началото на 90-те е бил рекламно лице на Сникърс.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със СКА Ростов. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на Валерий Саричев, но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. През 1987 вратарят е закупен от ФК Динамо Москва. Там играе три сезона. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Въпреки това, през 1991 е привлечен от ЦСКА Москва за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа Михаил Ерьомин. В края на сезона „армейците“ печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента.

През декември 1992 Харин преминава в Челси за 400 000 паунда, като става първият руснак играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат никакви успехи и са в средата на таблицата. Единственият по-значим успех е финалът за ФА къп, загубен с 0 – 4 от Манчестър Юнайтед. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. След като се завръща на терена, Дмитрий трябва да се бори за титулярното място с холандския вратар Ед де Гуй. Когато Джанлука Виали поема Челси, той избира де Гуй за първи избор и Харин изиграва едва 5 срещи през този сезон. През лятото на 1999 Дмитрий преминава в Селтик. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии и за 3 сезона изиграва само 11 мача. През 2002 отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончьорч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2004 до 2013 Харин тренира вратарите на Лутон Таун.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Харин дебютира на националният тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийският тим на СССР. През 1992 участва на европейското с отбора на ОНД. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последният си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. Закратко е капитан на „Сборная“ през 1994 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]