Дмитрий Харин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Харин
Kharine, Dmitri.jpg
Лична информация
Роден Дмитрий Викторович Харин
16 август 1968 г. (50 г.)
Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Ръст 187 см
Пост вратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1987
1988 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1999
1999 – 2002
2003 – 2004
Flag of the Soviet Union.svg Торпедо Москва
Flag of the Soviet Union.svg Динамо Москва
Flag of the Soviet Union.svg/Русия ЦСКА Москва
Flag of England.svg Челси
Flag of Scotland.svg Селтик
Flag of England.svg Хончьорч
63
40
34
118
11
23
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1988 – 1991
1992
1992 – 1998
Flag of the Soviet Union.svg СССР
ОНД ОНД
Flag of Russia.svg Русия
6
11
23
(0)
(0)
(0)
Треньор
2004 – 2012Flag of England.svg Лутън Таун (вратари)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дмитрий Харин в Общомедия

Дмитрий Викторович Харин е бивш руски футболен вратар. Най-известен с изявите си за Челси и руския национален отбор. Олимпийки шампион в тима на СССР през 1988 г. В началото на 90-те г. е бил рекламно лице на Сникърс.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със СКА Ростов. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на Валерий Саричев, но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. Същата година става носител на Купата на СССР. През 1988 г. вратарят е закупен от ФК Динамо Москва. По време на престоя си в Динамо дели титулярното място с Александър Уваров. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Лекува се в Испания, като клубът поема разноските по лечението даже след изтичането на контракта на Харин.[1]

През лятото на 1991 е привлечен от ЦСКА Москва за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа Михаил Ерьомин. В края на сезона „армейците“ печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента. ЦСКА обаче завършва едва на 5-та позиция в шампионата, а във финала за Купата на СССР губи от Спартак Москва. Все пак тимът успява да отстрани европейския клубен шампион Барселона в Шампионската лига и да се класира за груповата фаза на турнира (по тогавашните правила 2 групи по 4 отбора).

През декември 1992 г. Харин преминава в Челси за 400 000 паунда, като става първият руснак, играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат особени успехи и са в средата на таблицата. През 1994 г. Челси достига финала за ФА къп, загубен с 0:4 от Манчестър Юнайтед. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. Печели ФА къп през 1997 г., но записва едва 5 срещи през сезона. Когато Джанлука Виали поема Челси, той избира Ед де Гуй за първи избор под рамката и Харин играе крайно рядко. По време на престоя си при "сините" от 11 дузпи успява да спаси 5 удара, което е рекорд на Премиършип по процент спасени дузпи - 45%.[2]

През лятото на 1999 г. Дмитрий преминава в Селтик. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии, което ограничава игровото му време. Поради скандал с треньора Мартин О'Нийл играе крайно рядко и за 3 сезона изиграва само 11 мача.[3]

През 2002 г. отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончьорч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2004 до 2013 Харин тренира вратарите на Лутон Таун. През сезон 2015/16 е в треньорския щаб на Теди Шерингам в Стивънидж. В момента тренира вратарите на Хемел Хемпстед Таун.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Харин дебютира на националният тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийският тим на СССР. През 1992 участва на европейското с отбора на ОНД. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последния си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. Закратко е капитан на „Сборная“ през 1994 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на СССР – 1991
  • Купа на СССР – 1986
  • ФА Къп – 1997
  • Купа на Лигата на Англия – 1998
  • КНК – 1998
  • Суперкупа на УЕФА – 1998
  • Шампион на Шотландия – 2001/02
  • Купа на Шотландия – 2001

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпийски шампион – 1988
  • Европейски шампион за юноши – 1985
  • Европейски шампион за младежи – 1990

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]