Иля Цимбалар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иля Цимбалар
Ilya Tsymbalar.jpg
Лична информация
Роден
Иля Владимирович Цимбалар
17 юни 1969 г.
Починал28 декември 2013 г. (44 г.)
Одеса, Украйна
Второ гражданствоFlag of Russia.svg Русия
Ръст176 см
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1986
1987
1987 – 1989
1989 – 1993
1993 – 1999
2000
2001 – 2002
Flag of the Soviet Union.svgЧерноморец (Одеса)
Flag of the Soviet Union.svgДинамо (Одеса)
Flag of the Soviet Union.svgСКА Одеса
Flag of Ukraine.svgЧерноморец (Одеса)
Flag of Russia.svgСпартак Москва
Flag of Russia.svgЛокомотив Москва
Flag of Russia.svgАнжи
0
 –
83
101
146
10
16
0
 –
13
14
42
0
1
Национален отбор
1992
1994 – 1999
Flag of Ukraine.svgУкрайна
Flag of Russia.svgРусия
3
28
0
4
Треньор
2003 – 2004
2006
2008 – 2009
Flag of Russia.svgСпартак-Д Москва
Flag of Russia.svgСпартак МЖК
Flag of Russia.svgФК Нижни Новгород
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Иля Цимбалар в Общомедия

Иля Цимбалар е украински и руски футболист, полузащитник. Футболист на годината в Русия за 1995 г. Най-известен с изявите си за Спартак Москва.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в Черноморец Одеса. Освен за тях, Цимбалар играе два сезона в СКА Одеса, докато отбива военната си служба. През 1989 се завръща в Черноморец и става един от основните играчи. С Черноморец печели купата на федерацията на СССР през 1990 г. През 1992 г. записва 3 мача за националния отбор на Украйна. През 1993 г. Цимбалар и Юрий Никифоров преминават в Спартак Москва. Още в първия си сезон Цимбалар изиграва 26 мача и отбелязва 3 гола, а Спартак печели шампионската титла. Скоро халфът получава руски паспорт и дебютира за националния отбор на Русия. Участва на Световното първенство през 1994 г., но Русия отпада още в групата. През 1995 г. Иля е избран за футболист на годината в Русия, въпреки че Спартак губи титлата в „Златен мач“ срещу Алания (Владикавказ). На следващата година полузащитникът играе и на европейското в Англия. След края на първенството интерес към Иля проявява Лацио. Цимбалар отказва да премине при Римските орли без добрия си приятел Юрий Никифоров. Италианците не са склонни да купят и двамата и вместо Иля привличат Павел Недвед.

Цимбалар продължава да бъде един от най-добрите футболисти на Спартак и прави много силни игри в евротурнирите. Отборът достига полуфинал за Купата на УЕФА през 1998 г., а на следващия сезон прави много силни игри в Шампионската лига срещу Реал Мадрид и Интер. Особено запомнящ се е голът на Цимбалар от фаул срещу „белия балет“. Същата година халфът кара проби в Арсенал[1], но до трансфер не се стига. След много силната 1998 г., в която Цимбалар вкарва 10 гола и печели титлата и купата на Русия, кариерата му тръгна надолу. Поради контузии Иля не играе много често в следващия сезон и напуска Спартак. През 2000 г. преминава в Локомотив (Москва). За „железничарите“ той записва едва 10 мача. През 2001 преминава в Анжи, но и там контузиите му пречат да си възвърне предишната форма. Слага край на кариерата си през 2002, след което става вицепрезидент на Анжи.

Като треньор е бил начело на дублиращия отбор на Спартак, Спартак МЖК (Рязан) и ФК Нижни Новгород. През 2006 г. начело на Спартак МЖК става треньор на годината в Руска втора дивизия. За последно работи в Шинник като помощник-треньор.

Умира на 28 декември 2013 г. поради проблеми със сърцето.[2]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Русия – 1993, 1994, 1996, 1997, 1998, 1999
  • Купа на Русия – 1994, 1998, 2000, 2001
  • Купа на Украйна – 1992
  • Купа на Федерацията на СССР – 1990

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Футболист на годината в Русия – 1995
  • В списък „33 най-добри“ – № 1 – 1994, 1995, 1996, 1998; № 2 – 1993

Източници[редактиране | редактиране на кода]