Сергей Овчинников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Овчинников
Sergey Ovchinnikov in 2020.jpg
Лична информация
ПрякорBoss
Роден
Сергей Иванович Овчинников
10 ноември 1970 г. (52 г.)
Ръст185 см
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990 – 1991
1991 – 1997
1998 – 1999
1999 – 2000
2000 – 2002
2002 – 2005
2006
Общо:
Flag of the Soviet Union.svg Динамо Сухуми
Flag of Russia.svg Локомотив Москва
Flag of Portugal.svg Бенфика
Flag of Portugal.svg Алверка
Flag of Portugal.svg Порто
Flag of Russia.svg Локомотив Москва
Flag of Russia.svg Динамо Москва
33
190
20
27
42
156
18
486
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1993 – 2005Flag of Russia.svg Русия35(0)
Треньор
2007 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011
2012 – 2016
2014 – 2020
Flag of Russia.svg Локомотив Москва (вратари)
Flag of Ukraine.svg Динамо Киев (помощник)
Flag of Russia.svg Кубан
Flag of Russia.svg Динамо Брянск
Flag of Belarus.svg Динамо Минск
Flag of Russia.svg Русия (тр. вратари)
Flag of Russia.svg ЦСКА Москва (тр. вратари)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Сергей Овчинников в Общомедия

Сергей Иванович Овчинников (роден на 10 ноември 1970 г. в Москва) е бивш руски футболист, вратар. В кариерата си има записани 35 мача с националния отбор по футбол на Русия. Носител е на 3 персонални отличия за Най-добър вратар на страната. Попадал е 10 пъти в Списък „33 най-добри“, което е и рекорд.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сергей е юноша на Динамо (Москва), като има записани мачове за дублиращия отбор. През 1990 г. преминава в Динамо Сухуми. В мач от съветската първа лига срещу Локомотив Москва, Сергей спасява дузпа, с което убеждава Юрий Сьомин да го привлече в „железничарите“. Това става на следващия сезон. Овчинников дебютира в мач срещу Металург (Запорожие), запазвайки мрежата си суха. Младият вратар изиграва 18 мача през сезона и е повикан в олимпийския отбор на СССР, но не записва мачове за него. През 1992 г. окончателно измества от титулярното място Хасанби Биджиев и е повикан в националния отбор на Русия, но до края на годината не записва мачове, а остава на резервната скамейка. На 17 февруари 1993 г. Сергей дебютира за „сборная“ срещу Ел Салвадор. На 15 септември прави дебюта си в евротурнирите, но неговият Локомотив губи от Ювентус. През април 1994 г. попада в разширения списък на Русия за Мондиал 1994, но пред него са предпочетени опитните Дмитрий Харин и Станислав Черчесов. За сметка на това Овчинников играе на високо ниво в шампионата и става вратар на годината. През сезон 1995 става вицешампион на Русия и за втори пореден път вратар на годината. В 27 мача допуска едва 22 гола. На следващия сезон печели купата на страната с Локомотив. На 24 май 1995 г. записва първия си мач за Русия от близо 2 години насам, играеки 5 минути срещу Катар. Отива на Евро 1996 като трети вратар и не записва нито минута на турнира.

На 31 юли 1997 г. преминава в Бенфика. Там Сергей е резерва на легендарния Мишел Прюдом и през целия сезон записва 6 мача. За сметка на това вратарят става титуляр в националния отбор, записвайки 9 мача в квалификациите. На следващия сезон Сергей става титуляр и докато е под рамката на вратата Бенфика печели 12 поредни мача. След една загуба в мач за купата, треньорът Греъм Сунес зачерква Сергей от сметките си и връща 38-годишният Предюм на вратата. В квалификациите за Евро 2000 Очвинников не играе убедително в мачовете с Испания и Франция. На тренировката преди гостуването на „петлите“ във втория мач той получава травма и не попада в групата. Силните изяви на Александър Филимонов застрашават мястото на Сергей в отбора. След идването на Юп Хайнкес в Бенфика, Овчинников е поставен в трансферната листа, тъй като за титуляр е привлечен Роберт Енке. Закупен е от Алверка за 2,5 млн. долара. Там Сергей е съотборник с Василий Кулков, а предният сезон в Алверка са играли още двама руснаци – Илшат Файзулин и Андрей Иванов. Вратарят е твърд титуляр и става вторият най-добър вратар в Лига Сагреш през сезона. На 28 март 2000 г. е повикан в националния отбор за контрола с Германия, но остава резерва през целия мач. Тогава Сергей заявява, че ако не му дават шанс няма смисъл да го викат на лагери. Треньорът Олег Романцев не повиква повече Сергей в отбора. През 2000 г. преминава в състава на Порто. Става титуляр поради травмата на Витор Баия и изиграва 33 мача. Печели купата на страната, запазвайки мрежата си суха във финалът. На следващия сезон Сергей отново започва като титуляр, но получава травма на коляното и записва едва 9 мача.

На 3 януари 2002 г. се завръща обратно в Локомотив Москва под наем, заменяйки продадения на Верона Руслан Нигматулин. Сергей провежда отличен сезон, допускайки едва 14 гола в 31 мача и става шампион на Русия в първото издание на Премиер лигата. Също така не допуска гол 667 минути. През лятото Олег Романцев му обещава място в „сборная“, но впоследствие остава извън отбора. След оставката на Романцев Сергей отново защитава вратата на Русия. С Локомотив участва в шампионската лига и помага на отбора да премине групите, а през февруари 2003 е капитан на Русия в мач с Румъния. На 22 март, след мач от първенството със Зенит, Сергей отнася наказание за 5 мача след обиди към съдията и помощник-треньора на Зенит. Без него Локомотив печелят едва 4 точки от 15 възможни. През ноември играе в баража за Евро 2004 с Уелс, но пропуска реванша поради натрупани жълти картони. В 1/8 финалът на шампионската лига Локомотив побеждава Монако с 2:1, но на реваншът французите продължават след като съдията дава дузпа за тях, която е спасена от Сергей, показва червен картон на Дмитрий Лосков и зачита гола на Емануел Адебайор. На 3 април 2004 г. записва стотния си сух мач. Овчинников попада в състава за Евро 2004, като е и титуляр. Играе в първите 2 мача, където „сборная“ губи от Испания и Португалия. След безславното отпадане на „сборная“, Сергей престава да бъде викан в отбора, а титуляр става младият Игор Акинфеев. В края на годината става шампион на Русия с Локомотив. На 16 април 2005 поставя рекорд по най-много мачове без допуснат гол – 113. Последния си мач за „железничарите“ изиграва през ноември 2005 г. в Купата на УЕФА. Той решава да не подновява договора си. През 2006 г. преминава в Динамо Москва, където треньор е Юрий Сьомин. Преди началото на сезона е избран за капитан на отбора. На 25 юни 2006 г. Овчинников хвърля капитанската лента на Динамо след като е изгонен, поради несъгласие със съдииско решение. Сергей отнася дисквалификация за 5 мача, а след смяната на треньора е освободен. След като няма оферти към него, той слага край на кариерата си.

През 2007 г. Сергей се завръща в Локомотив като треньор на вратарите. Той работи с вратарите на дубъла и школата. От декември 2007 отново работи с Юрий Сьомин, като този път му е помощник в Динамо Киев. В края на 2008 г. поема ФК Кубан Краснодар, но се задържа на поста само половин година. След това за няколко месеца води Динамо Брянск. От пролетта на 2011 г. е старши треньор на беларуския футболен клуб Динамо Минск, където напуска през октомври 2011 г.. От 2012 г. е треньор на вратарите на националниято отбор на Русия. Между 2014 и 2020 г. е помощник-треньор и треньор на вратарите в ЦСКА Москва.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]