Национален отбор по футбол на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Русия
Reprezentacja Rosji2.jpg
Прякор Сборная
Асоциация Руски футболен съюз
Конфедерация УЕФА
Треньор Леонид Слуцки
Капитан Василий Березутски
С най-много мачове Виктор Онопко (109)
С най-много голове Александър Кержаков (28)
Стадион Лужники
Код на ФИФА RUS
ФИФА позиция 11
Най-висока позиция ФИФА 3 май 1996
Най-ниска позиция ФИФА 40 декември 1998
Домакин
Гост
Първи мач
Русия Русия 2 - 0 Мексико Flag of Mexico.svg
(Москва, Русия; 16 август, 1992)
Най-голяма победа
Flag of San Marino.svg Сан Марино 0 - 7 Русия Flag of Russia.svg
(Сан Марино, Сан Марино; 7 юни 1995)
Най-голяма загуба
Flag of Portugal.svg Португалия 7 - 1 Русия Flag of Russia.svg
(Лисабон, Португалия; 13 октомври, 2004)
Световно първенство по футбол
Участия 3 (първо през 1994)
Най-голям успех Групова фаза - 1994, 2002, 2014
Европейско първенство по футбол
Участия 4 (първо през 1996)
Най-голям успех Полуфинал - 2008

Националният отбор по футбол на Русия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Руската футболен съюз. Отборът съществува от 1992, играе като самостоятелна държава за първи път на Мондиал 1994. Русия заема 8-мо място в ранглистата на УЕФА и 11-то място в ранглистата на ФИФА.

История[редактиране | редактиране на кода]

Писмото на 14те и провалът на Мондиал 1994[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на "Сборная" на Евро 2008.

Националният отбор на Русия е сформиран в края на 1992. Треньор става Павел Садирин. Първият си официален мач "Сборная" записва срещу Исландия в квалификациите за Мондиал 1994. Отборът завършва втори в групата си и се класира за световното. На 17 ноември 1993, след загуба от състава на Гърция, е написано Писмо на четиринадесетте. В него 14 национала на Русия изискват от РФС по-големи премии, да се подобри материално-техническата подкрепа и смяната на Павел Садирин с Анатолий Бишовец. Впоследствие 7 души се отказват от подписите си, а от отбора са изхвърлени Андрей Канчелскис, Игор Шалимов, Игор Доброволский, Игор Коливанов, Сергей Киряков, Андрей Иванов и Василий Кулков. На Мондиал 1994 отборът отпада в групите, но Олег Саленко става голмайстор на първенството с 6 гола, 5 от които вкарва на Камерун. В останалите 2 мача отборът губи от Швеция и бъдещият шампион Бразилия.

Рекордните показатели в квалификациите и провалът на Евро 1996[редактиране | редактиране на кода]

След оставката на Садирин тимът е поет от Олег Романцев. Под негово ръководство в квалификацията за Евро 1996 Русия е първа в групата си с 3 точки пред Шотландия. В 9 мача "Сборная" отбелязва 34 гола и допуска 5, което е рекордна голова разлика в квалификационен цикъл. На европейското първенство записват 2 загуби от Италия и Германия. След мачът с германците Сергей Киряков се скарва с Романцев, защото не е пуснат в стартовият състав. След тази случка нападателят на Карлсруе никога повече не облича националната фланелка. В третият мач от групата Русия завършва наравно с Чехия 3:3. Единственото, с което "Сборная" се запомня на това първенство е голът на Владимир Бесчастних срещу чехите[1]. През юли 1996 Романцев подава оставка.

Години без участие на голям форум[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1996 тимът е поет от Борис Игнатиев В квалификациите за Мондиал 1998 Русия води в групата си след третият кръг, но в крайна сметка остава втора. Слабите игри с Кипър и Израел и загубата от България с гол на Трифон Иванов поставят под съмнение участието на отборът на световното. В баражите Русия играе с Италия и отпада. През август 1998 за треньор е назначен Анатолий Бишовец, но той се задържа на поста само няколко месеца. В началото на 1999 на поста се връща Олег Романцев. Под негово ръководство отборът побеждава Франция с 3:2 като гост[2] с 2 гола на Александър Панов, като "Сборная" навлиза в серия от 5 поредни победи. В последният си мач от квалификациите, Русия завършва 1:1 с Украйна, като фатална грешка на вратарят Александър Филимонов класира украинците. Сборная не успява да се класира на Евро 2000, завършвайки на две точки от лидера в групата Франция и на една от втория Украйна.

Отново на световно първенство. Мондиал 2002[редактиране | редактиране на кода]

Олег Романцев.

В квалификациите за Мондиал 2002 Русия е първа в групата и участва на голям форум за първи път от 1996. Сборная допуска едва 1 загуба - от Словения след спорна дузпа, отсъдена от Греъм Пол. Записани са категорични победи над Люксембург, Фариорски острови и Швейцария. В квалификационният цикъл нападателят Владимир Бесчастних е във вихъра си, отбелязвайки 7 гола в 7 мача. В груповата фаза на световното Русия се пада с Тунис, Белгия и Япония. Отборът е подсилен с млади таланти като Дмитрий Сичов, Марат Измайлов и Александър Кержаков. В първият мач побеждават африканците с 2:0, но в следващият мач губи от домакина Япония. Това довежда до масови безредици в Москва и поискването на оставката на Романцев. Сборная до последно има шансове да се класира, но след резила срещу Белгия (3:2), Русия напуска състезанието безславно. 40 минути преди мача Романцев си подава оставката, но тя първоначално е отхвърлена. В крайна сметка президентът на РФС Вячеслав Колосков заявява, че ако Романцев бъде уволнен е възможно Русия да бъде поета от чуждестранен специалист.

Участие на Евро 2004[редактиране | редактиране на кода]

Дмитрий Кириченко е автор на най-бързия гол на европейски първенства.

На 7 юли 2002 треньор на "сборная" става наставникът на ЦСКА Моска Валери Газаев. В началото на квалификациите за Евро 2004 Русия побеждава Ирландия и Албания, а през февруари 2003 печели приятелски турнир в Кипър. Следват срамни загуби от Албания и Грузия, а през юни завършват наравно 2:2 със Швейцария. Два гола за Сергей Игнашевич спасяват Газаев от оставка. През август 2003 треньорът подава оставка. За основен недостатък на отбора се смята прекалено многото футболисти от ЦСКА Москва, които не са на нивото на националният отбор. За временен треньор е назначен Георгий Ярцев. Той извежда отборът до 2 място в групата. В баражите Русия побеждава Уелс след 0:0 в първият мач и победа с 1:0 в реванша. Решителното попадение вкарва десният бек Вадим Евсеев, който след попадението си псува уелсците. На Евро 2004 Русия губи първият си мач от Испания, а след краят на срещата от отборът е отстранен Александър Мостовой. Следващият мач с Португалия също е загубен, а вратарят Сергей Овчинников получава червен картон. В третата среща отборът играе с бъдещият шампион Гърция, а мачът завършва 2-1 с голове на Дмитрий Кириченко и Дмитрий Буликин. Голът на Кириченко става най-бързият в историята на европейските първенства.

Квалификации за Мондиал 2006[редактиране | редактиране на кода]

В квалификациите за Мондиал 2006 Русия е разбита от Португалия със 7-1, като това е най-голямата загуба на отбора в новата му история. Това остава единствената загуба на Русия в цикъла. Въпреки това Русия се представя доста слабо, записвайки 6 победи и 5 равенства. След тези неубедителни показатели, отборът спада до 33 място в класацията на ФИФА, а след смяната на президентът на РФС, Ярцев е уволнен. Последните няколко мача от квалификационният цикъл са доиграни под ръководството на Юрий Сьомин. С този треньор "Сборная" не записва нито една загуба.

Сборная не успява да се класира за първенството в Германия, след като остава на трета позиция в групата си. Русия е с равни точки с вторият Словакия, но има по-лоша голова разлика.

Русия под ръководствто на Гуус Хидинк[редактиране | редактиране на кода]

Роман Павлюченко е голмайстор на Русия на Евро 2008.

На 1 март 2006 година отборът е поет за първи път от чужденец. Това е Гуус Хидинк, класирал отбора на Южна Корея на полуфинал на световно първенство. Квалификациите на Евро 2008 не започват убедително, след равенства с Хърватия и Израел. След това "Сборная" се стабилизира и побеждава Естония, Македония и Андора. През септември 2007 отборът е разбит от Англия с 3:0, а дебют записва Владимир Габулов. Следващият мач с англичаните на Лужники е решаващ, защото при загуба Русия няма да има дори теоретичен шанс. Русия успява да победи Англия с 2-1 с 2 гола на златната резерва Роман Павлюченко. Почти до края на квалификациите Сборная върви трета, докато Англия не пада от Хърватия, а Русия побеждава Андора с 1-0. Аут от състава за европейското остават две от ключовите фигури на Русия - Александър Кержаков и Марат Измайлов. В групите завършва на втора позиция, след победи над Швеция и Гърция. На 1/4 финалът пък побеждава Холандия с голове на Андрей Аршавин и Дмитрий Торбински в продълженията. На 1/2 финал Сборная отпада след загуба от бъдещият шампион Испания. В резултат на третото място от европейското, отборът влиза в топ 10 на ранглистата на УЕФА за първи път от 11 години.

В квалификациите на Мондиал 2010 Русия се пада в сравнително лесна група, като единственият по-силен съперник е Германия. В крайна сметка "сборная" не успява да се пребори за първото място, след загуба от маншафта с 1:0. На баражите Русия играе със Словения. Първият мач е спечелен без проблем - с 2:1. Но в реванша словенците побеждават с 1:0 след много слаба игра на руснаците. Сборная за втори пореден път пропуска световните финали.

Сборная под ръководството на Дик Адвокаат. Евро 2012[редактиране | редактиране на кода]

This is Russia flag.jpg

След оставката на Хидинк треньор става друг холандец - Дик Адвокаат. В квалификациите за Евро 2012 отборът се пада със Словакия, Армения, Македония, Ейре и Лихтенщайн. Русия не тръгва убедително след като губи от словаците. Два кръга преди края "Сборная" са събрали 17 точки, като са с 2 точки пред вторият Ирландия. На 7 октомври побеждават Словакия с гол на Алан Дзагоев ,а в последният кръг разгромяват Андора с 6-0. Русия завършва първа в своята квалификационната група за Евро 2012. Голмайстори на отбора в квалификациите са Алан Дзагоев и Роман Павлюченко с по 4 гола. На 2 декември Русия е изтеглена в една група с Чехия, Полша и Гърция за Евро 2012. На европейското Русия побеждава Чехия с 4:1 в първият мач с 2 гола на Алан Дзагоев. Във вторият мач "сборная" завършва 1-1 с домакина Полша, а в третият губи от Гърция и отпада безславно от шампионата. След този мач Дик Адвокаат си подава оставката.

Мондиал 2014[редактиране | редактиране на кода]

След края на Евро 2012 треньор на Русия става италианският спец Фабио Капело. Той дебютира в контрола с Кот Д'Ивоар, завършила 1-1. За първите 2 мача от квалификациите за Мондиал 2014 е повикан ветеранът Сергей Семак, който не е играл за "Сборная" от 2010. Отборът тръгва силно в квалификациите за Мондиал 2014, записвайки 4 победи без допуснат гол. В следващите два мача Русия записва загуби от Португалия и Северна Ирландия с по 1-0. Сборная разгромява Люксембург с 4-1, а Александър Кокорин отбелязва най-бързият гол в историята на националният отбор, разписвайки се още в 21 секунда. Въпреки това, Русия изостава на точка от Португалия. Отборът се класира на световното първенство като първи в групата. На финалите на турнира са в група с Белгия, Алжир и Южна Корея, но записват едва 2 точки и отпадат още в груповата фаза.

Екипи през годините[редактиране | редактиране на кода]

Домакински
1998—2002
2006—2007
2007
Евро—2008
2008
2009
2009—2010
2011
Евро—2012
Гостуващи
1998—1999
ЧМ—2002
2002—2003
2004—2005
2006—2007
2007
Евро—2008
2008
2009
2009—2010
2011
Евро—2012

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

За домашен стадион на националният отбор на Русия е считан стадион Лужники.Сборная често играят мачовете си и на стадион Локомотив,както и на стадион Петровски в Санкт-Петербург.На 17 ноември 2010 "Сборная" играе контрола срещу Белгия на централният стадион във Воронеж.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор Класиране Мачове Победи Равни Загуби Вк.голове Доп.голове
1992 ОНД Группова фаза 3 0 2 1 1 4
1996 Русия Групова фаза 3 0 1 2 4 8
2000 Русия Не се класира - - - - - -
2004 Русия Групова фаза 3 1 0 2 2 4
2008 Русия 1/2 финал 5 3 0 2 7 8
2012 Русия Групова фаза 3 1 1 1 5 3
2016 Русия - - - - - - -

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор Класиране Мачове Победи Равни Загуби Вк.голове Доп.голове
1994 Русия Групова фаза 3 1 0 2 7 6
1998 Русия Не се класира - - - - - -
2002 Русия Групова фаза 3 1 0 2 4 4
2006 Русия Не се класира - - - - - -
2010 Русия Не се класира - - - - - -
2014 Русия класира се - - - - - -
2018 Русия Класира се като домакин - - - - - -
2022 Русия - - - - - - -


Почитни листи[редактиране | редактиране на кода]

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Онопко-рекордьор по мачове за "Сборная".
# Име Период Мача Гола
1 Виктор Онопко 1992-2003 109* 7
2 Сергей Игнашевич 2002- 106 8
3 Александър Кержаков 2002- 88 29
4 Василий Березутски 2003- 87 4
5 Александър Анюков 2004-2013 76 1
6 Игор Акинфеев 2004- 76 -57
7 Андрей Аршавин 2002-2012 74 17
8 Валери Карпин 1992-2003 72 17
9 Владимир Бесчастних 1992-2003 71 26
10 Сергей Семак 1997-2010 65 4

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Александър Кержаков е рекордьор по голове за Русия.
# Име Период Гол Мач
1 Александър Кержаков 2002- 29 88
2 Владимир Бесчастних 1992-2003 26 71
3 Роман Павлюченко 2003-2012 21 51
4 Валери Карпин 1992-2003 17 72
5 Андрей Аршавин 2002-2012 17 75
6 Дмитрий Сичов 2002-2011 15 47
7 Игор Коливанов 1992-1998 12* 35*
8 Роман Широков 2008- 12 42
9 Сергей Киряков 1992-1998 10* 28*
10 Александър Мостовой 1992-2004 10* 50*

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Последно обновяване:26 март 2015

Сергей Игнашевич е с над 100 мача за Русия
Александър Кокорин води атаката на Сборная
Играч Позиция Отбор
Вратари
1 Flag of Russia.svg Игор Акинфеев Вратар ЦСКА (Москва)
- Flag of Russia.svg Артьом Ребров Вратар Спартак Москва
- Flag of Russia.svg Юрий Лодигин Вратар Зенит (Санкт Петербург)
Защитници
- Flag of Russia.svg Алексей Козлов Десен защитник ФК Динамо Москва
- Flag of Russia.svg Евгений Макеев Краен защитник Спартак Москва
4 Flag of Russia.svg Сергей Игнашевич Централен защитник ЦСКА (Москва)
23 Flag of Russia.svg Дмитрий Комбаров Ляв защитник Спартак Москва
12 Flag of Russia.svg Георгий Щенников Ляв бек ЦСКА (Москва)
19 Flag of Russia.svg Игор Смолников Десен защитник Зенит
21 Flag of Russia.svg Елмир Небиулин Ляв защитник Рубин Казан
24 Flag of Russia.svg Василий Березутски Централен защитник/Десен бек ЦСКА (Москва)
- Flag of Russia.svg Иван Новоселцев Централен защитник ФК Ростов
Полузащитници
6 Flag of Russia.svg Роман Широков Капитан Централен полузащитник ФК Краснодар
7 Flag of Russia.svg Игор Денисов Опорен полузащитник ФК Динамо Москва
- Flag of Russia.svg Алексей Йонов Ляв/десен полузащитник ФК Динамо Москва
5 Flag of Russia.svg Юрий Жирков Ляв полузащитник ФК Динамо Москва
19 Flag of Russia.svg Александър Самедов Десен полузащитник Локомотив (Москва)
17 Flag of Russia.svg Алан Дзагоев Атакуващ полузащитник ЦСКА Москва
22 Flag of Russia.svg Денис Глушаков Централен полузащитник ФК Локомотив Москва
23 Flag of Russia.svg Олег Шатов Атакуващ полузащитник Зенит
25 Flag of Russia.svg Магомед Оздоев Опорен полузащитник Рубин Казан
Нападатели
- Flag of Russia.svg Артьом Дзюба Нападател ФК Ростов
11 Flag of Russia.svg Александър Кержаков Нападател Зенит
- Flag of Russia.svg Игор Портнягин Нападател Рубин Казан
9 Flag of Russia.svg Александър Кокорин Нападател/Крило ФК Динамо Москва
20 Flag of Russia.svg Максим Канунников Нападател Рубин Казан
- Flag of Russia.svg Дмитирй Полоз Дяско крило ФК Ростов

Капитани на Русия[редактиране | редактиране на кода]

Период Капитан
1992—1993 Станислав Черчесов
1993 Игор Шалимов
1994 Александър Бородюк
1994 Дмитрий Харин
1994—1998 Виктор Онопко
1998 Игор Доброволский
1998—2002 Виктор Онопко
2002—2003 Алексей Смертин
2003—2004 Виктор Онопко
2004—2006 Алексей Смертин
2006 Евгений Алдонин
2006—2007 Егор Титов
2007—2008 Андрей Аршавин
2008—2009 Сергей Семак
2009—2012 Андрей Аршавин
2012— Игор Денисов

Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

Менажер Период Мача Победи Равни Загуби Победи %
Flag of Russia.svg Павел Садирин 16.07.1992—28.07.1994 23 12 6 5 52
Flag of Russia.svg Олег Романцев 28.07.1994—11.06.1996 60 36 14 10 60
Flag of Russia.svg Борис Игнатиев 11.07.1996—19.06.1998 20 8 8 4 40
Flag of Russia.svg Анатоли Бишовец 24.07.1998—20.12.1998 6 0 0 6 0
Flag of Russia.svg Олег Романцев 28.12.1998—08.07.2002 35 19 10 6 54
Flag of Russia.svg Валери Газаев 08.07.2002—25.08.2003 9 4 2 3 44
Flag of Russia.svg Георги Ярцев 25.08.2003— 05.04.2005 19 8 6 5 42
Flag of Russia.svg Юри Сьомин 18.04.2005—31.12.2005 7 3 4 0 43
Flag of Russia.svg Александър Бородюк 01.01.2006—09.07.2006 2 0 1 1 0
Flag of the Netherlands.svg Гюс Хидинк 09.07.2006—30.06.2010 39 22 7 10 0.56
Flag of the Netherlands.svg Дик Адвокаат 15.07.2010—15.07.2012 24 12 8 4 50
Flag of Italy.svg Фабио Капело 16.07.2012— 9 5 3 1 56
Италианският спец Фабио Капело поема Русия през юли 2012.


България - Русия[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
10.09.1997 Flag of Bulgaria.svg София Кв. Св.п-во Flag of Bulgaria.svg България 1:0 Flag of Russia.svg Русия ДА
11.10.1997 Flag of Russia.svg Москва Кв. Св.п-во Flag of Russia.svg Русия 4:2 Flag of Bulgaria.svg България ДА
31.03.2004 Flag of Bulgaria.svg София Приятелски Flag of Bulgaria.svg България 2:2 Flag of Russia.svg Русия ДА
11.08.2010 Flag of Russia.svg Санкт Петербург Приятелски Flag of Russia.svg Русия 1:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://vbox7.com/play:81167b2c Видео с голът на Бесчастних на Евро 1996
  2. http://vbox7.com/play:10ce19d8 Видео от Франция-Русия 2:3



Шампионат на Русия: Flag of Russia.svg Купа:
Руска Премиер Лига (2001-досега)
Руска Висша Дивизия (1992-2001)
Първенство на ФНЛ (2010-)
Руска Първа Дивизия(1992-2010)
Руска втора дивизия (1992-)
Руска трета лига (1994-1997)
Любителска лига (2003-)
Младежко първенство (2008-)
Дублиращо първенство (2001-2007)
Студентско първенство (2010-)

Национален отбор
Втори нац. отбор
Младежки нац. отбор
Юноши до 19 г.
Юноши до 17 г.
Женски нац. отбор
РФС
ФНЛ
ПФЛ
ЛФЛ
КФК (до 2003)

Футболист № 1
Списък "33 най-добри"
Клуб Григорий Федотов
Клуб 100
Най-добър млад играч
Купа на Русия
Купа на лигата на Русия (2003)
Купа на ФНЛ
Купа на ПФЛ (2003-2010)
Суперкупа
Купа на ЛФЛ
Купа на общността (1993-)
Купа на Първи канал (2006-2008)