Артьом Дзюба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артьом Дзюба
SupercupZenLocomotiv (4).jpg
Лична информация
Прякор Дзюбиньо
Игрочишка
Роден Артьом Сергеевич Дзюба
22 август 1988 г. (30 г.)
Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Пост нападател
Настоящ отбор
Отбор Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
Номер 22
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2006 – 2014
2009
2010
2013 – 2014
2015
2015–
2018
Flag of Russia.svg Спартак Москва
Flag of Russia.svg Том Томск *
Flag of Russia.svg Том Томск *
Flag of Russia.svg Ростов *
Flag of Russia.svg Ростов *
Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
Flag of Russia.svg Арсенал (Тула) *
116
10
24
28
11
98
10
(23)
(3)
(10)
(17)
(1)
(37)
(6)
Национален отбор
2011–Flag of Russia.svg Русия34(16)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Артьом Дзюба в Общомедия

Артьом Дзюба е руски футболист, нападател на Зенит и руския национален отбор. Смятан за един от най-талантливите руски нападатели. Капитан на руския национален отбор от 2018 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дзюба с екипа на „Сборная“.

Дзюба е юноша на Спартак Москва. През 2005 г. е взет в дублиращия отбор на „червено-белите“, а на следващата година дебютира за основния състав в мач за Купата на Русия срещу Урал. В първенството дебютира в 12 кръг в мач срещу Сатурн Раменское. Младият нападател изиграва общо 8 мача във всички турнири, без отбелязани голове. През сезон 2007 започва по-често да се появява в стартовия състав, въпреки конкуренцията на Роман Павлюченко и Велитон. Срещу Том Томск Дзюба отбелязва първия си гол в Премиер-лигата, който остава и единствен негов през сезона. Във всички турнири се разписва 5 пъти. Повикан е и в младежкия национален отбор на Русия, където участва на европейското първенство, но Сборная не успява да преодолее груповия етап. Артьом не успява да се пребори за титулярно място в Спартак и през 2008-ма не провежда нито един цял мач. Запомняща е срещата на червено-белите срещу Тотнъм в турнира за Купата на УЕФА, в която Дзюба отбелязва 2 попадения, но англичаните изравняват резултата и московчани отпадат.

През 2009 г., по време на междусезонен лагер в Австрия съотборника на Дзюба Владимир Бистров го обвинява в кражба на 23 000 рубли[1], които намира в джобовете на нападателя. Дзюба се оправдава, че са го натопили, но в случая клубът застава на страната на Бистров и нападателят е отстранен от отбора и пратен под наем в Том Томск. За Том той изиграва 10 мача, в които вкарва 3 попадения. Сезон 2010 Артьом започва в Спартак, но скоро отново е даден под наем на Том. Там оформя тандем с беларусина Сергей Корниленко. Дзюба вкарва 10 попадения и става един от водещите голмайстори на първенството.

През сезон 2011/12 Дзюба става титуляр в Спартак, въпреки че често му се налага да играе от втора позиция като атакуващ полузащитник. Червено-белите стават вицешампиони на Русия и достигат 1/4 финал в Лига Европа, а в мачът-реванш срещу Порто Дзюба вкарва гол и дава асистенция, но отборът му губи с 2:5. През този сезон нападателят играе силно и вкарва 11 гола в 41 мача. На 6 май 2012 г. излиза с капитанската лента в мач срещу Зенит, спечелен от Спартак с 3:2. През сезон 2012/13 Артьом продължава да е важна част от тима, но през втория полусезон е привлечен Юра Мовсисян от ФК Краснодар. След страхотния дебют на арменеца, в който той отбелязва хеттрик, Артьом остава на резервната скамейка.

Поради разногласия със старши треньора Валери Карпин, на 1 юли 2013 г. Дзюба преминава под наем в Ростов, заедно със съотборника си Жано Ананидзе. Дебютира на 15 юли срещу Терек Грозни, отбелязвайки 2 гола. В първите 5 кръга от Премиер-лигата Артьом се разписва 7 пъти. Впоследствие резултатността му спада и на полусезона има общо 10 попадения за 15 изиграни срещи. В първия мач от втория полусезон срещу Урал се разписва 2 пъти и завършва сезона с общо 17 гола. Дзюба става втори голмайстор, отстъпвайки само на Сейду Думбия от ЦСКА Москва. Освен това, печели и своя първи трофей в кариерата си – Купата на Русия. Въпреки силния сезон, треньорът на Русия Фабио Капело не повиква нападателя за Мондиал 2014, предпочитайки намиращия се в далеч по-слаба форма Александър Кержаков.

След успешния сезон в Ростов, Дзюба се завръща в Спартак, вече под ръководството на Мурат Якин. Швейцарския спец залага на Дзюба на върха на атаката и още в първия мач от сезон Артьом се разписва 2 пъти, а червено-белите разгромяват Рубин (Казан) с 4:0. Във втория кръг отново вкарва 2 гола, този път в дербито с Динамо, завършило 2:1 за червено-белите. През септември 2014 г. вкарва първия си гол за националния отбор на Русия в мач срещу Лихтенщайн. Въпреки добрите си изяви, Артьом отказва да преподпише със Спартак и поради тази причина е изваден от първия тим.

През февруари 2015 става ясно, че от лятото Дзюба ще играе в Зенит.[2] До края на сезона Артьом се завръща в Ростов. Дзюба става основен играч на върха на атаката на Зенит и през сезон 2015/16 печели Купата и Суперкупата на Русия. В първия си сезон за „питерци“ вкарва 15 попадения в шампионата и още 6 в групите на Шампионска лига. Дзюба записва и силен сезон 2016/17, с 13 попадения в 26 мача, но Зенит остава едва на трето място. След идването на Роберто Манчини начело на Зенит губи титулярното си място и е даден под наем в Арсенал (Тула). Нападателят записва силен пролетен полусезон и печели място в националния отбор на Русия за Мондиал 2018. На световното е основен футболист в „Сборная“, като вкарва 3 попадения на турнира.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Russia.svg Ростов

Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]