Роберто Манчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Italy.svg Роберто Манчини
Roberto Mancini 008.jpg
Лична информация
Роден Роберто Манчини
27 ноември 1964 г. (53 г.)
Йези, Flag of Italy.svg Италия
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург (треньор)
Юношески отбори
Flag of Italy.svg Болоня
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981–1982
1982–1997
1997–2001
2001
Общо:
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Italy.svg Сампдория
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of England.svg Лестър *
30
424
87
4
545
(9)
(132)
(15)
(0)
(156)
Национален отбор²
1982–1986
1984–1994
Flag of Italy.svg Италия до 21 г.
Flag of Italy.svg Италия
26
36
(9)
(4)
Треньор
2000
2001–2002
2002–2004
2004–2008
2009–2013
2013–2014
2014–2016
2017–
Flag of Italy.svg Лацио (помощник)
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Интер
Flag of England.svg Манчестър Сити
Flag of Turkey.svg Галатасарай
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 27 април 2016 г.
2. Информацията е актуална към 27 април 2016 г.
* Играе под наем в посочения отбор.
Роберто Манчини в Общомедия

Роберто Манчини (на италиански: Roberto Mancini) е италиански футболен треньор и бивш футболист.

През периода 2004-2008 г. е начело на отбора на Интер, а през септември 2013 отива в Турция с отбора Галатасарай. От 2 юни 2017 г. е треньор на руския Зенит.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През своята бляскава кариера дългокосият футболист е играл за отборите на Болоня, Сампдория, Лацио и Лестър Сити. Най-запомнящи са неговите изяви със състава на Сампдория. Манчини заформя безпощадно нападателно дуо с Джанлука Виали, като двамата извеждат „моряците“ до тяхната единствена и до ден днешен титла през 1991 г. В допълнение на това отборът печели и четири купи на Италия и Купата на носителите на национални купи през 1990 г. Може би върхът на този „златен“ за „сините“ от Генуа период е достигането до финал за Купата на европейските шампиони през 1992 г., злощастно загубен от Барселона с 0:1. Със своите отбелязани 173 гола за Сампдория, Манчини е начело на голмайсторската класация на отбора за всички времена. След това момчето от Йези преминава в Лацио, с който става за втори път шампион през 2000 г., печели отново Купата на носителите на национални купи през 1999 г., и още две купи на Италия - през 1998 и 2000 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки успехите си на клубно ниво Манчини никога не е бил първи избор за националния отбор. През цялата си кариера той облича националната фланелка 36 пъти и бележи 4 гола. Манчини участва на Световното първенство през 1990 г. в своята родина (3-о място) и на Евро 1988.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като се отказва от футбола, Манчини ръководи като треньор последователно отборите на Фиорентина (2001–2002 г.), Лацио (2002- 2004 г.). Като наставник Роберто също постига много и може да се похвали с три титли на Италия (2006, 2007 и 2008 г.), четири национални купи (2001, 2004, 2005 и 2006 г.), както и с две Суперкупи на Италия (2005 и 2006 г.). В периода, в който води Манчестър Сити, спечелва по веднъж Висшата лига, ФА Къп и Къмюнити Шийлд. През 2014-та извежда Галатасарай до триумф в турнира за Купата на Турция.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Italy.svg Сампдория

Flag of Italy.svg Лацио

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Italy.svg Фиорентина

Flag of Italy.svg Лацио

Flag of Italy.svg Интер

Flag of England.svg Манчестър Сити

Flag of Turkey.svg Галатасарай

  • Носител на Купата на Турция (1): 2013/14