Роберто Манчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Italy.svg Роберто Манчини
Roberto Mancini 008.jpg
Лична информация
Роден Роберто Манчини
27 ноември 1964 г.  (на 51 г.)
Йези, Flag of Italy.svg Италия
Пост полузащитник
Юношески отбори
Flag of Italy.svg Болоня
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19811982
19821997
19972001
2001
Общо:
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Italy.svg Сампдория
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of England.svg Лестър *
30
424
87
4
545
(9)
(132)
(15)
(0)
(156)
Национален отбор²
19821986
19841994
Flag of Italy.svg Италия до 21 г.
Flag of Italy.svg Италия
26
36
(9)
(4)
Треньор
2000
20012002
20022004
20042008
20092013
20132014
20142016
Flag of Italy.svg Лацио (помощник)
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Интер
Flag of England.svg Манчестър Сити
Flag of Turkey.svg Галатасарай
Flag of Italy.svg Интер
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 27 април 2016 г..
2. Информацията е актуална към 27 април 2016 г..
* Играе под наем в посочения отбор.
Роберто Манчини в Общомедия

Роберто Манчини (на италиански: Roberto Mancini) е италиански футболен треньор и бивш футболист. През периода 2004-2008 г. е начело на отбора на Интер, а през септември 2013 отива в Турция с отбора Галатасарай. От 30 септември 2014 г. е треньор на Интер.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През своята бляскава кариера дългокосият футболист е играл за отборите на Болоня, Сампдория, Лацио и Лестър Сити. Най-запомнящи са неговите изяви със състава на Сампдория. Манчини заформя безпощадно нападателно дуо с Джанлука Виали, като двамата извеждат "моряците" до тяхната единствена и до ден днешен титла през 1991 г. В допълнение на това отборът печели и четири купи на Италия и Купата на носителите на национални купи през 1990 г. Може би върхът на този "златен" за "сините" от Генуа период е достигането до финал за Купата на европейските шампиони през 1992 г., злощастно загубен от Барселона с 0:1. Със своите отбелязани 173 гола за "Сампдория" Манчини е начело на голмайсторската класация на отбора за всички времена. След това момчето от Йези преминава в отбора от столицата "Лацио", с който става за втори път шампион (2000 г.), печели отново Купата на носителите на национални купи през 1999 г. и още две купи на Италия (1998 и 2000 г.).

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки успехите си на клубно ниво Манчини никога не е бил първи избор за националния отбор. През цялата си кариера той облича националната фланелка 36 пъти и бележи 4 гола. Манчини участва на Световното първенство през 1990 г. в своята родина (3-о място) и на Евро 1988.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като се отказва от футбола Манчини ръководи като треньор последователно отборите на Фиорентина (2001- 2002 г.), Лацио (2002- 2004 г.). Като наставник Роберто също постига много и до момента може да се похвали с две титли на Италия (2006 и 2007 г.), две национални купи (2005 и 2006 г.), както и с две Суперкупи на Италия (2005 и 2006 г.). Всички тези трофеи той спечелва с Интер, което го прави най-успешният наставник на "нерадзурите" за последните 10 години.