Алберто Дзакерони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италия Алберто Дзакерони
Alberto Zaccheroni.jpg
Лична информация
Роден 1 април 1953 г. (64 г.)
Мелдола, Италия Италия
Треньор
1983–1985
1985–1987
1987–1988
1988–1990
1990–1993
1993–1994
1994–1995
1995–1998
1998–2001
2001–2002
2003–2004
2006–2007
2010
2010–2014
2016
Италия Чезенатико
Италия Ричоне
Италия Бока Сан Лазаро
Италия Барака Луго
Италия Венеция
Италия Болоня
Италия Коченца
Италия Удинезе
Италия Милан
Италия Лацио
Италия Интер
Италия Торино
Италия Ювентус
Япония Япония
Китайска народна република Гуан Пекин
Алберто Дзакерони в Общомедия

Алберто Дзакерони (на италиански Alberto Zaccheroni) е бивш италиански футболист и настоящ треньор и мениджър по футбол, който в момента е наставник на Ювентус. Той води няколко от най-добрите клубове в Серия А и спечели Скудетото с Милан през 1999. Известен е също и с нестандартната тактическа система 3-4-3.  Кариерата на професионален футболист на Дзакерони е сравнително кратка заради контузии и той става мениджър в сравнително млада възраст - на 30 години. Треньорската си кариера започва през сезон 1997-98 с Удинезе, като извежда тима до трето място в първенството и участие за Купата на УЕФА.

Милан[редактиране | редактиране на кода]

С добрите си резултати в Удинезе Дзакерони привлича вниманието на италианския гигант Милан, където го назначават за треньор след два лоши сезона. Колегите му от Удинезе Оливер Бирхоф и Томас Хелвег също пристигат на Сан Сиро. Още през същия сезон 1998-99 новият наставник извежда тима до титлата, изпреварвайки Лацио и Фиорентина в края на шампионата. Следващият сезон е по-неуспешен за Дзакерони - Милан отпада рано от Шампионската лига и въпреки че росонерите завършват на 3-то място в Серия А, те така и не се намесват в спора за титлата. Сезон 2000-01 е още по-лош - Милан се проваля в Шампионската лига, като не успява да победи Пари Сен Жермен. Това кара собственика на Милан Силвио Берлускони да уволни Дзакерони през пролетта на 2001 година и да го замени с временно изпълняващия длъжността Чезаре Малдини.

Лацио[редактиране | редактиране на кода]

Няколко месеца по-късно Дзакерони поема Лацио, след като Дино Дзоф подава оставка. Въпреки лошия старт на сезона Дзакерони извежда отбора до 6-тата позиция в Калчото и до място в турнира за Купата на УЕФА. Наставникът търпи доста критики, че не пуска Гайска Мендиета и Стефано Фиоре на техните постове и по този начин не успява да извлече най-доброто от тях. Също така специалистът е обвиняван от мнозина за унизителната загуба с 5:1 от Рома в дербито на Рим същия сезон. Въпреки усилията си Дзакерони е сменен на поста от Роберто Манчини.

Интер[редактиране | редактиране на кода]

В средата на следващия сезон 2003-04 Дзакерони отново е извикан на помощ, този път на мястото Ектор Купер в Интер. Въпреки отпадането от Шампионската лига след унизителна загуба с 5:1 от Арсенал на "Сан Сиро", той успява да изведе Интер до 4-тото място в Серия А, което ги класира за Шампионската лига през следващия сезон. Въпреки това президентът на клуба Масимо Морати не е убеден в способностите му и Дзакерони отново е сменен с Роберто Манчини.

Торино[редактиране | редактиране на кода]

След 2 сезона без работа името му се свързва с Англия, като се говори, че ще поеме Кристъл Палас. Това обаче така и не случва и Дзакерони застава начело на Торино на 7 септември 2006 г.  Три дни преди началото на сезона председателят на клуба Джани Де Биази уволнява треньора Урбано Кайро, въпреки че специалистът връща тима от серия Б в италианския елит. Въпреки доброто началото Дзакерони не успява да изведе торинци до челните позиции в класирането и след шест поредни загуби на 26 февруари 2007 г. Кайро го уволнява и връща начело на отбора Де Биази.

Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

На 29-ти януари 2010 той е назначен за треньор на Ювентус на мястото на уволнения заради слаби резултати Чиро Ферара.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]