Анибале Фроси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Анибале Фроси
Лична информация
Роден 6 август 1911 г.
Муцана дел Турняно, Flag of Italy (1861–1946).svg Италия
Починал 26 февруари 1999 г. (87 г.)
Милано, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 170 см
Пост крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1929–1931
1931–1933
1933–1934
1934–1935
1935–1936
1936–1942
1942–1943
1945
Общо:
Flag of Italy (1861–1946).svg Удинезе
Flag of Italy (1861–1946).svg Калчо Падуа
Flag of Italy (1861–1946).svg АС Бари
Flag of Italy (1861–1946).svg Калчо Падуа
Flag of Italy (1861–1946).svg Л'Акуила
Flag of Italy (1861–1946).svg Амброзиана-Интер
Flag of Italy (1861–1946).svg Про Патрия
Flag of Italy (1861–1946).svg Калчо Комо
32
47
30
26
34
125
24
5
323
(0)
(10)
(12)
(14)
(9)
(40)
(3)
(2)
(90)
Национален отбор
1936–1937
1937
Flag of Italy (1861–1946).svg Италия
Flag of Italy (1861–1946).svg Италия Б
5
1
(8)
(0)
Треньор
1946–1948
1948–1949
1949–1953
1954–1956
1956–1957
1958–1959
1959
1960–1961
1962–1964
1964–1965
Flag of Italy.svg ФК Луино
Flag of Italy.svg СС Мортара
Flag of Italy.svg АК Монца
Flag of Italy.svg ФК Торино
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Italy.svg ФК Дженоа
Flag of Italy.svg Наполи
Flag of Italy.svg ФК Дженоа
Flag of Italy.svg ФК Модена
Flag of Italy.svg Триестина
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Анибале Фроси (на италиански: Annibale Frossi) е бивш италиански футболист и треньор[1].

Страдал е от късогледство, затова е играел със очила. Привърженик на дефанзивния стил на игра, един от разработчиците на „катеначото“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Фроси започва професионалната си футболна кариера с отбора на Удинезе през 1929 г. и след дълъг престой в Серия Б с отборите на Падова, Бари и Л'Акуила е забелязан от италианския селекционер Виторио Поцо. Получава повиквателна за олимпийските игри през 1936 г., Италия става шампион, а Фроси голмайстор на турнира със седем попадения. Това му представяне буди интерес във водещите клубове в страната. През същата година преминава в редиците на Амброзиана-Интер, където играе до 1942 г., отбелязва 49 гола в 147 срещи и печели 2 шампионата и 1 Копа Италия. Прекарва 2 сезона в Про Патрия, а през 1945 г. след 5 и 2 гола с отбора на Комо приключва футболната си кариера.

През 1946 г. застава начело на скромния Луино, впоследствие и на редица други неамбициозни клубове. Преминава през ФК Торино и през 1956 г. се озовава отново в Интер. Там, съвместно с Луиджи Фераро (привърженик на атакуващия футбол), прави серия от 11 мача без загуба, но въпреки постигнатото, стила, който практикува и разногласията с Фераро са причината да се раздели с "нерадзурите".

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Интер: 1937/38, 1939/40
Интер: 1938/39
  • Gold medal.svg Златен медалист: 1
Италия: Летни олимпийски игри в Берлин 1936 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]