Алфредо Фони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италия Алфредо Фони
Juventus 1940-1941 (cropped - Alfredo Foni).jpg
Лична информация
Роден 20 януари 1911 г.
Удине, Flag of Italy (1861-1946).svg Италия
Починал 28 януари 1985 г. (74 г.)
Лугано, Flag of Switzerland.svg Швейцария
Пост защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1927–1929
1929–1931
1931–1934
1934–1947
Общо:
Италия Удинезе
Италия Лацио
Италия Падуа
Италия Ювентус
43
38
96
266
443
(1)
(3)
(19)
(5)
(28)
Национален отбор
1936–1942 Flag of Italy (1861-1946).svg Италия 23 (0)
Треньор
1947–1948
1950–1951
1953–1954
1954–1958
1960–1961
1964–1967
1968–1969
1970–1971
1972–1973
1973–1974
1976–1977
Италия Венеция
Италия Сампдория
Италия Интер
Италия Италия
Италия Рома
Швейцария Швейцария
Италия Интер
Швейцария АК Белинцона
Италия Мантова
Швейцария Лугано
Швейцария Лугано
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Алфредо Фони в Общомедия

Алфредо Фони (на италиански: Alfredo Foni) е италиански футболист (защитник), национал и треньор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 януари 1911 г. в Удине. Златен медалист с Италия на световното първенство по футбол през 1938 г. и на олимпийските игри 1936 г.

Започва да играе футбол на 16-годишна възраст във втората италианска дивизия за отбора на Удинезе. Преминава в Лацио през 1929 г., където изкарва два сезона, след което играе за Падуа. През 1934 г. преминава в редиците на Ювентус, където играе до края на своята футболна кариера през 1947 г. В периода 1935 - 1942 няма пропуснат мач за отбора на „Старата Госпожа“, където общо записва 266 мача, в които вкарва 5 гола. Печели шампионата на Италия през 1935 г., а купата на Италия през 1938 и 1942 г.

За националния отбор играе от 1935 г. до 1942 г., като записва 23 мача.

Треньорската кариера на Фони започва с отбора на Венеция в Серия Б, където не след дълго е уволнен. След няколко години евентуално поема отбора на ФК Интер, с които печели скудетото в две поредни години (през 1953 и 1954 г.), а тактиката която използва за да постигне този успех е много елементарна - възлага на „неуморния“ нападател Джино Армано да се връща чак до линията на крайните защитници и да помага в отбрана. В началото дефанзивната игра на отбора е остро критикувана от привържениците, но скоро след завоюването на двата шампионата, всички забравят за нападките.