Ералдо Монцельо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ералдо Монцельо
Лична информация
Роден5 юни 1906 г.
Починал3 ноември 1981 г. (75 г.)
Торино, Италия
Ръст173 см
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1923–1926
1926–1935
1935–1939
Общо:
Италия Казале
Италия Болоня
Италия Рома
26
252
101
405
(1)
(4)
(0)
(5)
Национален отбор
1930–1938Италия Италия35(0)
Треньор
1946–1947
1947–1949
1949–1956
1958–1962
1964
1966–1967
1973
Комо
Про Сесто
Наполи
Сампдория
Ювентус
Кясо
Кясо
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ералдо Монцельо в Общомедия

Ералдо Монцельо (на италиански: Eraldo Monzeglio) е бивш италиански футболист, защитник и треньор.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

В деветнадесетгодишната си кариера като защитник, която продължава от 1924 до 1943 г., той играе за Казале, Болоня и Рома. С Болоня той е шампион от сезон 1928/29, спечелвайки и 2 турнира „Митропа“ през 1932 и 1934 г.

На международно ниво, Монцельо играе за италианския национален отбор 35 пъти, с който също печели два финала на Световното първенство по футбол през 1934 и 1938 г. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари е един от тримата италиански футболисти, които печелят 2 световни първенства.[2][3]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки успехите и славата си като футболист, след края на Втората световна война обаче, Монцельо първоначално привлича негативи, заради политическите си възгледи и близкото си приятелство с италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини, както и ролята му на личен треньор на Мусолини.[4][5] Монцельо по-късно става треньор, ръководи италианските отбори Комо, Про Сесто, Наполи, Сампдория, Ювентус, както и Кясо в Швейцария. Ералдо Монцельо умира в Торино на 3 ноември 1981 г. на 75-годишна възраст. През 2013 г. той е посмъртно включен в Италианската футболна зала на славата.[6]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Футболист[редактиране | редактиране на кода]

Болоня
Италия

Треньор[редактиране | редактиране на кода]

Наполи

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Световно първенство отбор на турнира: 1934[9]
  • Семинаторе д'оро: 1959/60
  • Зала на славата на Италия по футбол: 2013 (посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eraldo MONZEGLIO // Il Pallone Racconta, 17 май 2013. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
  2. Record e Curiosità // La Repubblica. Посетен на 6 май 2016. (на италиански)
  3. Presenze // la Repubblica. Посетен на 3 май 2016. (на италиански)
  4. Oreste Giannetta. Tanti auguri a... Eraldo Monzeglio // Tutto Mondiali, 5 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
  5. Massimo Iaretti. Eraldo Monzeglio, calciatore in camicia nera // Il Torinese, 27 декември 2014. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
  6. Hall of fame, 10 new entry: con Vialli e Mancini anche Facchetti e Ronaldo // La Gazzetta dello Sport, 27 октомври 2015. Посетен на 27 октомври 2015. (на италиански)
  7. Monzeglio, Eraldo // FIGC. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
  8. Roberto Di Maggio. Eraldo Monzeglio - International Appearances // RSSSF, 21 април 2011. Посетен на 15 ноември 2015.
  9. FIFA World Cup Awards: All-Star Team // Архивиран от оригинала на 30 юни 2016. Посетен на 15 ноември 2015.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eraldo Monzeglio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​