Андрей Пятницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Пятницки
Лична информация
Роден Андрей Владимирович Пятницкий
27 септември 1967 г. (51 г.)
Ташкент, СССР
Второ гражданство Русия
Ръст 182 см
Пост атакуващ халф
Настоящ отбор
Отбор отказал се
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1984
1985
1986 – 1987
1988 – 1991
1992 – 1997
1998
2001
Flag of the Soviet Union.svgСтарт Ташкент
Flag of the Soviet Union.svgПахтакор Ташкент
Flag of the Soviet Union.svgПФК ЦСКА Москва
Flag of the Soviet Union.svgПахтакор Ташкент
Flag of Russia.svgСпартак Москва
Flag of Russia.svgСокол Саратов
Flag of Russia.svgЕнергия Шатура
2
21
32
120
100
2
16
(0)
(0)
(5)
(25)
(17)
(1)
(6)
Национален отбор
1990
1992
1992
1993 – 1995
Flag of the Soviet Union.svgСССР
ОНДОНД
Flag of Uzbekistan.svgУзбекистан
Flag of Russia.svgРусия
1
5
2
10
(0)
(2)
(0)
(2)
Треньор
2004
2006
2008 -
Flag of Russia.svgГазовик (Оренбург)
Flag of Russia.svgВитяз Подолск
Flag of Russia.svgДЮШ на Спартак Москва
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Андрей Владимирович Пятницки (на руски: Андре́ѝ Влади́мирович Пя́тницкий) е бивш узбекски и руски футболист, полузащитник. Играл е за 4 национални отбора – СССР, ОНД, Узбекистан и Русия. Участник на Мондиал 1994.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в Старт Ташкент, играеки като опорен халф. През 1985 отива в Пахтакор. През октомври същата година е повикан да отбие военната си служба в ЦСКА Москва, където играе по настояване не треньорът Юрий Морозов, забелязъл младежът на европейското първенство за юноши. Дебютира срещу СКА Карпати и вкарва 2 попадения. През първия си сезон при „армейците“ Андрей става един от важните футболист на отбора, но след като отказва да остане в ЦСКА и след края на военната си служба, Морозов престава да го пуска като титуляр. За сезон 1987 Андрей изиграва само 7 мача.

След като се уволнява от казармата, Пятницки получава предложение от Спартак, но решава да се върне в Пахтакор. През 1990 година помага на отбора да се върне във Висшата лига на СССР. Същата година той става европейски шампион за младежи с СССР. Записва и 1 мач за мъжкият отбор. През 1991 вкарва 10 гола в 34 мача, отбелязвайки хеттрик на Шахтьор (Донецк). След разпадането на съветският съюз Анатолий Бишовец извиква Пятницкий в новосформираният отбор на ОНД, който ще играе на Евро 1992 вместо СССР. В началото на 1992 Пятницкий преминава в Спартак Москва. Там Олег Романцев премества опорният халф като атакуващ и Андрей играе в офанзивен план заедно с Игор Ледяхов и Владимир Бесчастних. Същата година футболистът решава да играе за Узбекистан, като записва 2 срещи. През 1993 получава руско гражданство и е национал на Русия, като играе на Мондиал 1994. Пятницкий взима участие само в първият мач от групите срещу Бразилия.

През 1995 решава да заиграе в чужбина, но получава тежка травма в мач срещу Фариорски острови. Това е и последната му среща в състава на Русия. След травмата футболистът губи мястото си в „червено-белите“. В началото на 1998 Василий Кулков му урежда трансфер в Сокол Саратов, но контузията продължава да мъчи Андрей и той записва едва 2 мача. През сезон 2001 играе в Енергия Шатура заедно с Владимир Татарчук.

След края на състезателната си кариера Пятницки става треньор и води Газовик Оренгург през 2004 и Витяз Подолск през 2006. От ноември 2008 е треньор в школата на Спартак Москва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]