Владимир Татарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Татарчук
Лична информация
Роден Владимир Йосифович Татарчук
25 април 1966 г. (53 г.)
Матросово, СССР
Ръст 170 см
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор отказал се
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983-1984
1985
1985-1991
1992-1994
1994
1995
1996-1997
1998-1999
2000
2000
2001
2002
Flag of the Soviet Union.svgСКА Карпати
Flag of the Soviet Union.svgФШМ Торпедо
Flag of the Soviet Union.svgЦСКА Москва
Flag of the Czech Republic.svgСлавия (Прага)
Flag of Russia.svgЦСКА Москва
Flag of Saudi Arabia.svgАл Итихад Джида
Flag of Russia.svgФК Тюмен
Flag of Russia.svgЛокомотив НН
Flag of Russia.svgСокол Саратов
Flag of Russia.svgМеталург Красноярск
Flag of Latvia.svgМеталург (Лиепая)
Flag of Russia.svgШатура
12
4
197
47
8

31
56
5
6
19
(0)
(1)
(42)
(8)
(0)
(-)
(3)
(2)
(1)
(0)
(2)
Национален отбор
1987-1991
1992-1994
Flag of the Soviet Union.svgСССР
Flag of Russia.svgРусия
9
7
(1)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Владимир Татарчук е бивш руски и съветски футболист, полузащитник. Заслужил майстор на спорта.

Нареждан е сред легендите на ЦСКА, Москва и най-добрите атакуващи халфове, играли в клуба изобщо. Синът му Владимир също е футболист и в момента се състезава за тима Зенит Пенза.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в СКА Карпати. За кратко играе и във ФШМ „Торпедо“. През 1985 г. постъпва в армията и преминава в ЦСКА Москва, който по онова време е в съветската Първа лига. Успява да се наложи в тима, въпреки че тежко понася първите си сезони в ЦСКА под ръководството на Юрий Морозов, а по-късно и на Сергей Шапошников.[1] Най-често Татарчук играе като ляво крило, или в центъра на полузащитата, където си партнира с Игор Корнеев и Валерий Брошин в средата на терена.

През 1989 г. под ръководството на треньора Павел Садирин ЦСКА печели в Първа лига, а през 1990 г. завършва втори във Висшата лига. Татарчук попада за първи път в списъка "33 най-добри" след края на сезона и е повикан в националния отбор на СССР. През 1991 г. е с основен принос за спечелената титла на московските армейци. Това се оказва и последният шампионат на СССР.

През януари 1992 г. преминава в чешкия Славия (Прага), подписвайки договор за 2 години. През първите 3 месеца от престоя си там не играе много силно, но постепенно става основен играч и се утвърждава като атакуващ полузащитник. В чешкия шампионат записва 47 мача и вкарва 8 попадения. През лятото на 1994 г. се завръща в ЦСКА, след като Славия не успява да заплати цялата сума за трансфера на халфа. Изиграва 8 срещи, но в началото на следващия сезон не попада в плановете на треньора Александър Тарханов и напуска. Заедно с Олег Сергеев играе в Саудитска Арабия за „Ал Итихад“. Тимът печели бронзовите медали на шампионата, но поради честата смяна на треньорите не успява да изгради постоянен състав.

През 1996 г. се завръща в Русия, играейки за ФК „Тюмен“. Печели Първа дивизия с тима, но на следващия сезон Тюмен не успява да се задържи във Висшата лига.След това преминава през отборите на Локомотив Нижни Новгород и Сокол Саратов, които също играят в най-висшата дивизия на руския футбол.

През 2001 г. Татарчук преминава в латвийския „Металург“. След това за кратко играе и в аматьорския „Шатура“.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. участва на световното първенство за юноши. През 1988 г. играе за олимпийския отбор на СССР и печели златен медал от олимпиадата в Сеул. На финала срещу Бразилия полуава червен картон. Записва 9 мача за първия тим на СССР. В периода 1992-1994 Павел Садирин го вика в националния отбор на Русия. Играе в квалификациите за Мондиал 1994 в САЩ, но не попада в състава за световното първенство.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпийски шампион – 1988
  • Шампион на СССР – 1991
  • Купа на СССР – 1991
  • Руска Първа дивизия – 1996, 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]