Валерий Брошин
| Валерий Брошин | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Валерий Викторович Брошин 19 октомври 1962 г. | ||||||||
| Починал | 5 март 2009 г. | ||||||||
| Ръст | 172 см | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Валерий Брошин (на туркменски: Waleriý Broşin; на руски: Валерий Брошин) е съветски, руски и туркменски футболист и треньор. Част от тима на ЦСКА Москва, спечелил последния шампионат на СССР през 1991 г. Има 3 мача за националния отбор на СССР.
През 2009 г. Брошин умира от рак на 46-годишна възраст.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Юноша е на известната ленинградска школа „Смена“. През 1980 г. е забелязан от треньора Юрий Морозов, който го кани в състава на Зенит Ленинград. Под ръководството на Морозов креативният халф си пробива път в тима на „синьо-белите“, а през 1984 г., вече под ръководството на Павел Садирин става шампион на СССР. Скоро след това обаче поради проблеми с дисциплината Брошин получава наказание да не играе футбол в продължение на 2 години.[2]
През 1986 г. Морозов придърпва Брошин в ЦСКА (Москва), намиращ се тогава в Първа лига. Морозов успява да реорганизира състава и да спечели промоция обратно във Висшата лига на СССР. След като „армейците“ изпадат повторно и начело на тима застава Павел Садирин, Брошин става основен футболист в един млад колектив. Заедно с Игор Корнеев и Владимир Татарчук в центъра на полузащитата, Валерий помага на тима да спечели Първа лига през 1989 г. с убедителна преднина пред конкуренцията. През 1990 г. отборът печели сребърните медали в съветския шампионат, а през 1991 г. завоюва последната титла на Съюза и Купата на страната. През 1991 г. е избран от феновете на ЦСКА за футболист на сезона в клуба.
След разпада на СССР преминава във финландския Куопио ПС, където записва 20 мача и 5 гола. През лятото на 1992 г. следва трансфер в испанския Бадахос. Въпреки потенциала си, Брошин има проблеми с травми и записва едва 16 мача в Сегунда дивисион. След като се проваля в Испания, се завръща за кратко в ЦСКА Москва до края на сезон 1993, като помага на тима да не изпадна от Висшата лига на Русия. Следва трансфер в Израел, където обаче напуска, след като 3 месеца не получа заплати. В началото на 1994 г. подписва договор за 1 сезон с ЦСКА и изиграва 22 мача в шампионата. Поради напредналата футболна възраст обаче контрактът не е подновен.
През 1995 г. се завръща в Зенит, но се задържа в тима около половин сезон. Завръща се във футбола през 1997 г. в състава на Копетдаг (Ашхабат) и получава туркменско гражданство.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Той има 3 мача за националния отбор на СССР и участва във финалите на Световното първенство през 1990 г. По-късно той получава туркменско гражданство, за да може да играе в националния отбор на Туркменистан (1997 – 1998).
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Брошин е старши треньор на Ника Москва през сезон 2005/06.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Отборни[редактиране | редактиране на кода]
- Зенит Ленинград
- Съветска Висша лига: 1984
- ЦСКА Москва
- Съветска Висша лига: 1991
- Купа на СССР по футбол: 1991
- Копетдаг
- Шампионат на Туркменистан: 1997/98
- Купа на Туркменистан: 1997
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брошин, Валерий Викторович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |