ФК Зенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зенит (Санкт Петербург))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зенит.

ФК „Зенит“
Футбольный клуб „Зенит“
FC Zenit 1 star 2015 logo.svg
Емблема на футболния клуб
Прозвище „Сини-бели-небесносини“
„Лъвовете“
„Зенитчики“
Основан 25 май 1925 г.
Държава Flag of Russia.svg Русия
Стадион Газпром Арена
Капацитет 68 000[1]
Президент Александър Дюков
Старши треньор Сергей Семак
Първенство Руска Премиер Лига
2018/19 1-во
Спонсор Газпром
„Газпромнефт“
„Металлоинвест“
Уебсайт www.fc-zenit.ru
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Зенит в Общомедия

ФК „Зенит“ (на руски: Футбольный клуб „Зенит“) e футболен клуб от Санкт Петербург, Русия.

Играе във висшата Руска Премиер Лига. Това е единственият руски клуб, спечелил всички висши трофеи на СССР и Русия. Отборът му играе домакинските си мачове на стадион „Петровски“.

Отборът през 2014 г.
ФК „Зенит“, 2011 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан през 1925 г. Според някои източници е основан като ФК „Мурзинка“ още през 1914 г.

Първите успехи идват чак през 1984 г., когато ленинградци печелят титлата на СССР. След разпадането на СССР Зенит играе няколко сезона в 1 лига. През 1998 начело на отбора застава Анатоли Давидов. 2 години по-рано той става най-старият футбоист, играл във Висшата Дивизия – на 43 години. В първите 8 кръга отборът записва само 1 победа. В купата на Русия отборът се представя далеч по-добре. На 1/16 финалите отстраняват Сокол Саратов. В 1/4 финалът побеждават ФК Ростов. В следващия кръг питерци бият ЦСКА Москва с 1:0 с гол на Генади Попович. На финалът играят с Динамо. Московчани повеждат чрез Николай Писарев, но Зенит печелят с 3:1. В средата на 2000 Давидов е сменен от Юрий Морозов. Опитния специалист започва да разчита на млади таланти като Вячеслав Малафеев, Андрей Аршавин и Александър Кержаков. Зенит заема трето място в шампионата, а в купата отпада на 1/16 финалите. Отборът достига и до финала на Интертото.

През 2001 Зенит достига до финала на купата на Русия, но губи от ЦСКА Москва с 1:0. В края на 2002 начело на отбора застава Владстимил Петржела. Капитанът на отбора Алексей Игонин напуска, и чешкият наставник започва да налага Владимир Бистров и Игор Денисов. Новият капитан е Владислав Радимов. През 2003 Зенит печели купата на лигата на Русия. Отборът се класира на второ място в шампионата на Русия, като шампион е ЦСКА Москва. През 2004 Зенит отново изпускат титлата, като финирира чак на 4-то място. В купата на УЕФА достигат груповата фаза. В края на 2005 отборът е купен от Газпром. Новия треньор е Константин Сарсаня.

През май 2006 г. „Зенит“ назначава опитния холандски специалист Дик Адвокаат като треньор. Той извежда питерци до първа шампионска титла в шампионата на Русия. В средата на сезона капитанът Владислав Радимов се сбива с Фернандо Риксен и губи капитанската лента и титулярното място. През 2008 Зенит печели Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. През 2008/09 Зенит участва в Шампионската лига, но отпада още в групите. На 10 август 2009 Анатоли Давидов се връща начело на Зенит като временен треньор. На 10 декември 2009 начело застава Лучано Спалети. Той печели шампионата, купата и суперкупата на Русия през 2010.

През сезон 2011/12 Зенит завършва първи в редовния сезон на РФПЛ. Също така и за първи път в историята си прескача групите на ШЛ, след като е в група с АПОЕЛ Никозия, Порто и Шахтьор. На 1/8 финалите отпада от Бенфика. Въпреки това, Зенит не допуска грешна стъпка в първенството и става шампион за втора поредна година.

В първите няколко кръга на сезон 2012/13 питерци тръгват убедително, побеждавайки ЦСКА Москва с 3:1 и Спартак Москва с 5:0. За 7 кръга те набират 16 точки и са начело в класирането. На 3 септември 2012 отборът се подсилва с 2 от звездите на португалското първенство – Аксел Витсел и Хълк. Трансферите са на обща стойност 80 млн. евро. С тях Зенит играе силно, но завършва на второ място в шампионата.

През сезон 2013/14 в отбора се завръщат Андрей Аршавин и Анатолий Тимошчук. Голмайсторът Александър Кержаков прекъсва 7 месечната си голова суша и отборът тръгва нагоре. Млади попълнения като Юрий Лодигин, Олег Шатов и Игор Смолников усилват конкуренцията в състава. На полусезона Зенит е на първо място, допускайки само две загуби. В Шампионската лига играят равностойно с отбори като Порто и Атлетико Мадрид. Малко преди края на сезон треньорът Лучано Спалети е сменен от Андре Вилаш-Боаш. Под негово ръководство Зенит не спира да побеждава и два кръга преди края води в класирането. Мачът от предпоследния кръг с Динамо (Москва) е прекъснат след нахлуване на феновете на терена, а на Зенит е присъдена служебна загуба. Петербургци губят титлата от ЦСКА (Москва), след като „армейците“ записват 10 поредни победи.[2]

На следващия сезон петербургци си връщат титлата на Русия. Клубът участва в Шампионска лига, но не преодолява груповата фаза. Все пак третата позиция дава право на участие в Лига Европа, където Зенит достига 1/4 финал.

С български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Зенит“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи, сред които са „Литекс“, „Литекс“, ЦСКА.

„Литекс“

С „Литекс“ се е срещал веднъж в приятелски мач. Мачът се играе на 27 януари 2009 г. в Дубай и завършва 1 – 0 за „Зенит“ [3].

„Лудогорец“

С „Лудогорец“ се е срещал 2 пъти в приятелски мачове. Първият мач се играе на 8 юли 2015 г. в австрийското курортно градче Щегерсбах и завършва 0 – 0 след като е прекратен в 42-рата минута поради ураганен вятър проливен дъжд и градушка [4]. Вторият мач се играе на 24 юни 2017 г. в австрийското курортно село Гойнг ам Вилден Кайзер и завършва 1 – 0 за „Лудогорец“ [5].

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Турнири на Русия[редактиране | редактиране на кода]

Russian Cup football (2010).svg Купа на Русия

Турнири на СССР[редактиране | редактиране на кода]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Официален химн[редактиране | редактиране на кода]

Город над вольной Невой, Где болеют за „Зенит“ родной, Слушай, Ленинград, я тебе спою Задушевную песню свою.

Мы твои верные друзья, Будем вдохновлять тебя всегда. Сектор 33 – в непогоду, в зной Мы душою и сердцем с тобой.

Если тебе нелегко, Будешь ты от дома далеко, Мы с тобой, „Зенит“, мы с тобой всегда, Ты не будешь один никогда!

Если соперник „Спартак“, Ты не забывай своих атак. „Гамбург“ и „Рапид“, всех он победит, Наш родной ленинградский „Зенит“!

Я хочу, чтоб флаг голубой Реял над всем миром и страной. Кубок УЕФА наш „Зенит“ возьмёт И победную песню споёт!

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи играчи (към 22 юли 2016 г.)
Пост Играч
1 Flag of Russia.svg В Юрий Лодигин
2 Flag of Russia.svg З Александър Анюков
4 Flag of Italy.svg З Доменико Кришито
5 Flag of Russia.svg П Александър Рязанцев
6 Flag of Belgium (civil).svg З Николас Ломбертс
8 Flag of Brazil.svg П Маурисио
9 Flag of Russia.svg Н Александър Кокорин
10 Flag of Portugal.svg П Дани Капитан
11 Flag of Russia.svg Н Александър Кержаков
13 Flag of Portugal.svg З Луиш Нето
14 Flag of Russia.svg П Артур Юсупов
15 Flag of Russia.svg П Павел Могилевец
17 Flag of Russia.svg П Олег Шатов
19 Flag of Russia.svg З Игор Смолников
Пост Играч
20 Flag of Russia.svg П Виктор Файзулин
21 Flag of Spain.svg П Хави Гарсия
22 Flag of Russia.svg Н Артьом Дзюба
24 Flag of Argentina.svg З Езекиел Гарай
26 Flag of Serbia.svg З Вукашин Йованович
28 Flag of Belgium (civil).svg П Аксел Витсел
40 Flag of Russia.svg П Юрий Бавин
41 Flag of Russia.svg В Михаил Кержаков
48 Flag of Russia.svg Н Алексей Гасилин
77 Flag of Montenegro.svg Н Лука Джорджевич
81 Flag of Russia.svg П Юрий Жирков
92 Flag of Russia.svg Н Павел Долгов
94 Flag of Russia.svg П Алексей Евсеев
Flag of Slovakia.svg П Роберт Мак
Легендарни играчи

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

стадион „Петровски“
стадион „Крестовски“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]