ФК Зенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зенит (Санкт Петербург))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зенит.

ФК Зенит Санкт Петербург
Zenit 2013 arrow.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище сини-бели-небесносини
Основан 1925 г.
Стадион Крестовски
Капацитет 64 000
Президент Русия Александър Дюков
Старши треньор Италия Роберто Манчини
Първенство Руска Премиер Лига
2016/17 3
Спонсор Газпром
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Зенит Санкт Петербург в Общомедия

ФК „Зенит“ Санкт Петербург (на руски: Футбольный клуб „Зенит“ Санкт-Петербург) e руски футболен клуб от Санкт Петербург. Играе в Руска Премиер Лига. „Зенит“ е единственият руски отбор, спечелил всички висши трофеи на СССР и Русия. Клубът играе домакинските си мачове на стадион „Петровски“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Аршавин е сред най-добрите футболисти,играли в Зенит.
Zenit2011.JPG

Зенит е основан през 1925 г, но според някои източници е основан през 1914 като ФК Мурзинка. Първите успехи на Зенит идват чак през 1984, когато ленинградци печелят титлата на СССР. След разпадането на СССР Зенит играе няколко сезона в 1 лига. През 1998 начело на отбора застава Анатоли Давидов. 2 години по-рано той става най-старият футбоист, играл във Висшата Дивизия - на 43 години. В първите 8 кръга отборът записва само 1 победа. В купата на Русия отборът се представя далеч по-добре. На 1/16 финалите отстраняват Сокол Саратов. В 1/4 финалът побеждават ФК Ростов. В следващият кръг питерци бият ЦСКА Москва с 1:0 с гол на Генади Попович. На финалът играят с Динамо. Московчани повеждат чрез Николай Писарев, но Зенит печелят с 3:1. В средата на 2000 Давидов е сменен от Юрий Морозов. Опитния специалист започва да разчита на млади таланти като Вячеслав Малафеев, Андрей Аршавин и Александър Кержаков. Зенит заема трето място в шампионата, а в купата отпада на 1/16 финалите. Отборът достига и до финала на Интертото. През 2001 Зенит достига до финала на купата на Русия, но губи от ЦСКА Москва с 1:0. В края на 2002 начело на отбора застава Владстимил Петржела. Капитанът на отбора Алексей Игонин напуска, и чешкият наставник започва да налага Владимир Бистров и Игор Денисов.Новият капитан е Владислав Радимов. През 2003 Зенит печели купата на лигата на Русия. Отборът се класира на второ място в шампионата на Русия, като шампион е ЦСКА Москва. През 2004 Зенит отново изпускат титлата, като финирира чак на 4то място. В купата на УЕФА достигат груповата фаза. В края на 2005 отборът е купен от Газпром. Новия треньор е Константин Сарсаня. През май 2006 г. „Зенит“ назначава опитния холандски специалист Дик Адвокаат като треньор. Той извежда питерци до 1ва шампионска титла в шампионата на Русия. В средата на сезона капитанът Владислав Радимов се сбива с Фернандо Риксен и губи капитанската лента и титулярното място. През 2008 Зенит печели Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. През 2008/09 Зенит участва в Шампионската лига, но отпада още в групите. На 10 август 2009 Анатоли Давидов се връща начело на Зенит като временен треньор.На 10 декември 2009 начело застава Лучано Спалети. Той печели шампионата,купата и суперкупата на Русия през 2010. През сезон 2011/12 Зенит завършва първи в редовният сезон на РФПЛ. Също така и за първи път в историята си прескача групите на ШЛ, след като е в група с АПОЕЛ Никозия, Порто и Шахтьор. На 1/8 финалите отпада от Бенфика. Въпреки това, Зенит не допуска грешна стъпка в първенството и става шампион за втора поредна година. В първите няколко кръга на сезон 2012/13 питерци тръгват убедително, побеждавайки ЦСКА Москва с 3:1 и Спартак Москва с 5:0. За 7 кръга те набират 16 точки и са начело в класирането. На 3 септември 2012 отборът се подсилва с 2 от звездите на португалското първенство - Аксел Витсел и Хълк. Трансферите са на обща стойност 80 млн евро. С тях Зенит играе силно, но завършва на второ място в шампионата.

През сезон 2013/14 в отбора се завръщат Андрей Аршавин и Анатолий Тимошчук. Голмайсторът Александър Кержаков прекъсва 7 месечната си голова суша и отборът тръгва нагоре. Млади попълнения като Юрий Лодигин, Олег Шатов и Игор Смолников усилват конкуренцията в състава. На полусезона Зенит е на първо място, допускайки само две загуби. В Шампионската лига играят равностойно с отбори като Порто и Атлетико Мадрид. Малко преди края на сезон треньорът Лучано Спалети е сменен от Андре Вилаш-Боаш. Под негово ръководство Зенит не спира да побеждава и два кръга преди края води в класирането. Мачът от предпоследния кръг с Динамо (Москва) е прекъснат след нахлуване на феновете на терена, а на Зенит е присъдена служебна загуба. Петербургци губят титлата от ЦСКА (Москва), след като "армейците" записват 10 поредни победи.[1]

На следващия сезон петербургци си връщат титлата на Русия. Клубът участва в Шампионска лига, но не преодолява груповата фаза. Все пак третата позиция дава право на участие в Лига Европа, където Зенит достига 1/4 финал.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Зенит“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.

„Литекс“[редактиране | редактиране на кода]

С „Литекс“ се е срещал един път в приятелски мач. Мачът се играе на 27 януари 2009 г. в Дубай и завършва 1-0 за „Зенит“ [2].

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал два пъти в приятелски мачове. Първият мач се играе на 8 юли 2015 г. в австрийското курортно градче Щегерсбах и завършва 0-0 след като е прекратен в 42-та минута поради ураганен вятър проливен дъжд и градушка [3]. Вторият мач се играе на 24 юни 2017 г. в австрийското курортно село Гойнг ам Вилден Кайзер и завършва 1-0 за „Лудогорец“ [4].

ЦСКА-София[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Официален химн на „Зенит“[редактиране | редактиране на кода]

Город над вольной Невой, Где болеют за „Зенит“ родной, Слушай, Ленинград, я тебе спою Задушевную песню свою.

Мы твои верные друзья, Будем вдохновлять тебя всегда. Сектор 33 — в непогоду, в зной Мы душою и сердцем с тобой.

Если тебе нелегко, Будешь ты от дома далеко, Мы с тобой, „Зенит“, мы с тобой всегда, Ты не будешь один никогда!

Если соперник „Спартак“, Ты не забывай своих атак. „Гамбург“ и „Рапид“, всех он победит, Наш родной ленинградский „Зенит“!

Я хочу, чтоб флаг голубой Реял над всем миром и страной. Кубок УЕФА наш „Зенит“ возьмёт И победную песню споёт!

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

към 22 юли 2016 г.

Отборът през 2014 г.
Пост Играч
1 Русия В Юрий Лодигин
2 Русия З Александър Анюков
4 Италия З Доменико Кришито
5 Русия П Александър Рязанцев
6 Белгия З Николас Ломбертс
8 Бразилия П Маурисио
9 Русия Н Александър Кокорин
10 Португалия П Дани Капитан
11 Русия Н Александър Кержаков
13 Португалия З Луиш Нето
14 Русия П Артур Юсупов
15 Русия П Павел Могилевец
17 Русия П Олег Шатов
19 Русия З Игор Смолников
Пост Играч
20 Русия П Виктор Файзулин
21 Испания П Хави Гарсия
22 Русия Н Артьом Дзюба
24 Аржентина З Езекиел Гарай
26 Сърбия З Вукашин Йованович
28 Белгия П Аксел Витсел
40 Русия П Юрий Бавин
41 Русия В Михаил Кержаков
48 Русия Н Алексей Гасилин
77 Черна гора Н Лука Джорджевич
81 Русия П Юрий Жирков
92 Русия Н Павел Долгов
94 Русия П Алексей Евсеев
Словакия П Роберт Мак

Легендарни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]