ФК Спартак (Москва)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Спартак Москва)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of the Russian Soviet Federative Socialist Republic.svg ФК Спартак Москва Flag of Russia.svg
ОАО Футбольный Клуб Спартак Москва
Прозвище Червено-Белите, Месото, Гладиаторите, Отборът на народа, Кпартачи
Основан 18 април 1922[1] Flag of the Russian Soviet Federative Socialist Republic.svg РСФСР
Стадион Откритие Арена“, Москва
Капацитет 45 360
Президент Леонид Федун
Старши треньор Flag of Russia.svg Олег Кононов
Първенство Руска Премиер Лига
2018/19 5-то
Спонсор Леонид Федун, Лукойл
Екипировка Nike
Уебсайт http://www.spartak.com/
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Спартак в Общомедия

ФК „Спартак“ (Москва) е съветски и руски футболен отбор. Това е отборът с най-много фенове в Русия. Десеткратен шампион на страната. Защитниците Дмитрий Ананко и Дмитрий Хлестов са единствените играчи, печелили всичките титли от първенството в състава на „Спартак“.

История[редактиране | редактиране на кода]

1992 – досега[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Олег Романцев Спартак печели 9 титли на Русия и играе полуфинал в купата на УЕФА.

След разпадането на СССР Спартак е хегемон във висшата дивизия на Русия. През сезон 1992/93 отборът достига полуфинал в турнира Купа на УЕФА. В отбора личат имената на Александър Мостовой, Валери Карпин, Владимир Бесчастних и други. През 1992 Спартак побеждава Ливърпул с 2 – 0. От 1992 до 1994 и от 1996 до 2001 тимът е шампион на Русия. Треньор на отбора е Олег Романцев. Голяма част от играчите на Спартак са в националния отбор на Русия. През 1998 тимът записва престижни победи над Реал Мадрид и Аякс.

В началото на новия век Спартак изпада в криза. Отборът остава без доста от основните си футболисти. През сезон 2002/03 отборът записва анти-рекордна голова разлика в Шампионската лига – 1:18. Легендарният треньор Олег Романцев е уволнен. През 2006 друга легенда на Спартак напуска – Дмитрий Аленичев: той се скарва с треньора Александърс Старковс и слага край на кариерата си. През 2007 Роман Павлюченко става голмайстор на шампионата. 2 години по-късно това постижение повтаря Велитон. През 2010 Спартак завършва четвърти, въпреки че съставът е подсилен с имена като Андрий Дикан, Ейдън Макгийди и братята Кирил и Дмитрий Комбарови. Велитон отново става голмайстор на шампионата. Сезон 2011/12 започва зле за Спартак, като за 5 кръга тима има само 4 точки и е на последно място. В отбора се връща Андрей Тихонов, който е играещ помощник-треньор. Той става и най-възрастният футболист, играл в официален мач на Спартак, като се появява на терена срещу ФК Краснодар. Сезонът не върви особено добре за „червено-белите“, докато те не набират точки в последните кръгове и дори побеждават шампиона Зенит с 3:2. В последния кръг Спартак побеждава Локомотив (Москва) с 2:0 и се класира в Шампионската лига.

След като Валери Карпин напуска треньорския пост, Спартак изпада в криза. В два поредни сезона „червено-белите“ са аут от евротурнирите, след като остават на шесто място през 2013/14 и 2014/15.

През сезон 2016/17 Спартак Москва става шампион на Русия за първи път от 16 години. Благодарение на треньора Масимо Карера и заздравяването на защитата Спартак успява да пребори конкуренцията на ЦСКА Москва и Зенит.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Спартак“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.

„Левски“[редактиране | редактиране на кода]

Спартак Москва се среща с Левски в контролна среща през 2007 г., като двубоят завършва при резултат 1:1. За „червено-белите“ попадението отбелязва Роман Павлюченко, а за Левски се разписва Димитър Телкийски.[2]

„Литекс“[редактиране | редактиране на кода]

Литекс се среща със Спартак през сезон 1998/99 във Втори предварителен кръг на Шампионска лига. Първият мач е на 12 август, като Литекс домакинства на стадион Лазур в Бургас, но гостите побеждават с разгромното 5 – 0. Два гола вкарва Николай Писарев, по веднъж се разписват Егор Титов, Иля Цимбалар и Леандро Самарони. [3] В реванша на 26 август на Лужники „червено-белите“ побеждават с 6 – 2. По две попадения вкарват Андрей Тихонов и Робсон, а по веднъж отбелязват Иля Цимбалар и Егор Титов. За Литекс се разписват Димчо Беляков и Албан Буши.[4]

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал два пъти в приятелски мачове. Първият е на 19 февруари 2013 г. в испанския курортен град Марбеля като срещата завършва 2 – 1 за „Лудогорец“ [5]. Вторият е на 31 януари 2015 г. отново в испанския курортен град Марбеля като срещата завършва 3 – 2 за „Лудогорец“ [6].

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Flag of the Soviet Union.svg СССР

  • Шампионат на СССР:
    • Gold medal icon.svg Шампион (12): 1936 (есен), 1938, 1939, 1952, 1953, 1956, 1958, 1962, 1969, 1979, 1987, 1989
    • Silver medal icon.svg Второ място (12): 1937, 1954, 1955, 1963, 1968, 1974, 1980, 1981, 1983, 1984, 1985, 1991
    • Bronze medal icon.svg Трето място (9): 1936 (пролет), 1940, 1948, 1949, 1957, 1961, 1970, 1982, 1986,
  • Купа на СССР:
    • Cup Winner.png Носител (10): 1938, 1939, 1946, 1947, 1950, 1958, 1963, 1965, 1971, 1991/92
    • Cup Finalist.png Финалист (5): 1948, 1952, 1957, 1972, 1981
  • Първа лига на СССР:
    • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1977
  • Купа на Федерацията на СССР:
    • Cup Winner.png Носител (2): 1959, 1987

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Регионални[редактиране | редактиране на кода]

  • Купа Тосмен (Купа на шампионите на двете столици):
    • Cup Winner.png Носител (2): 1924, 1929
    • Cup Finalist.png Финалист (1): 1923
  • Шампионат на Москва:
    • Gold medal icon.svg Шампион (9): 1923 (пролет), 1924 (пролет), 1927 (есен), 1929 (пролет), 1934 (пролет), 1938 (пролет), 1942 (пролет), 1960, 1986
    • Silver medal icon.svg Второ място (6): 1924 (есен), 1929 (есен), 1935 (пролет), 1983, 1984, 1985
    • Bronze medal icon.svg Трето място (6): 1926, 1927 (пролет), 1928, 1942 (пролет), 1943, 1944
  • Купа на Москва:
    • Cup Winner.png Носител (1): 1942

Flag of Russia.svg Русия

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Химн на отбора[редактиране | редактиране на кода]

Spartak Moscow supporters 2.jpg

Спартак, Спартак Москва
Это больше чем жизнь, это наша судьба
Спартак
Пусть бог хранит тебя
В красно-белых сердцах всегда
И до конца
Сиянье звезд твоих
Слава прежних побед
Слава будущих битв
Спартак
Пусть бог тебя хранит
Рядом наших рядов гранит
И победит Спартак!

Бог хранит тебя!
Бог хранит тебя!

ОУКБ Фратрия.jpg

Спартак, Спартак Москва
Это больше чем жизнь, это наша судьба
Спартак
Пусть бог хранит тебя
В красно-белых сердцах всегда
И до конца
Сиянье звезд твоих
Слава прежних побед
Слава будущих битв
Спартак
Пусть бог тебя хранит
Рядом наших рядов гранит
И победит Спартак!

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
1 Flag of Russia.svg В Антон Митрюшкин
3 Flag of Russia.svg З Сергей Бризгалов
4 Flag of Russia.svg З Сергей Паршивлюк
5 Flag of Brazil.svg П Ромуло
7 Flag of Russia.svg З Кирил Комбаров
8 Flag of Russia.svg П Денис Глушаков

Капитан

10 Flag of Armenia.svg Н Юра Мовсисян
11 Flag of Armenia.svg П Арас Йозбилиз
13 Flag of Russia.svg З Владимир Гранат
15 Flag of Russia.svg П Роман Широков
16 Flag of Italy.svg З Салваторе Бокети
17 Flag of Russia.svg П Александър Зуев
20 Flag of Cape Verde.svg Н Зе Луиш
23 Flag of Russia.svg П Дмитрий Комбаров
Пост Играч
24 Flag of the Netherlands.svg П Куинси Промес
27 Flag of Russia.svg П Александър Зотов
30 Flag of Russia.svg В Сергей Песяков
32 Flag of Russia.svg В Артьом Ребров
34 Flag of Russia.svg З Евгени Макеев
35 Flag of Germany.svg З Сердар Таски
37 Flag of Russia.svg П Георги Мелкадзе
40 Flag of Russia.svg П Артьом Тимофеев
44 Flag of Russia.svg Н Павел Яковлев
49 Flag of Georgia.svg П Джано Ананидзе
57 Flag of Russia.svg Н Вячеслав Кротов
69 Flag of Russia.svg Н Денис Давидов
71 Flag of Bulgaria.svg П Ивелин Попов

Легендарни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]