Национален отбор по футбол на Словения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Словения
Nuvola Slovenian flag.svg
Информация
Асоциация Словенска футболна асоциация
(Nogometna zveza Slovenije)
Конфедерация УЕФА
Треньор Flag of Slovenia.svg Томаж Кафчич
Капитан Flag of Slovenia.svg Бощян Цезар
С най-много мачове Flag of Slovenia.svg Бощян Цезар (96)
С най-много голове Flag of Slovenia.svg Златко Захович (35)
Стадион Людски врът
Стожице
Код на ФИФА SVN
ФИФА позиция 55 (май 2017 г.)
Най-висока позиция ФИФА 15 
(октомври-ноември 2010 г.)
Най-ниска позиция ФИФА 134 
(декември 1993 г.)
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Estonia.svg Естония 1 – 1 Словения Flag of Slovenia.svg
(Талин, Естония; 3 юни 1992)
Най-голяма победа
Flag of Oman.svg Оман 0 – 7 Словения Flag of Slovenia.svg
(Маскат, Оман; 8 февруари 1999)
Най-голяма загуба
Flag of France.svg Франция 5 – 0 Словения Flag of Slovenia.svg
(Сен Дени, Франция; 12 октомври 2002)
Световно първенство по футбол
Участия 2 (първо през 2002)
Най-голям успех Групова фаза – 2002, 2010
Европейско първенство по футбол
Участия 1 (първо през 2000)
Най-голям успех Групова фаза – 2000
Национален отбор по футбол на Словения в Общомедия

Националният отбор по футбол на Словения представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Словенската футболна асоциация. Първия си официален двубой изиграва през 1992 г., след отделянето от Югославия през 1991 г.

Словения бележи голям прогрес в края на 20 – началото на 21 век. Националният отбор на страната за пръв път участва на голямо първенство през 2000 г., когато взимат участие на ЕВРО 2000 в Белгия и Холандия, след като побеждава Украйна на баражите с общ резултат 3:2. На еврошампионата словенците записват две равенства срещу Норвегия и Югославия и загуба с 1:2 от Испания.

Към 5 август 2018 г. отборът на страната заема 56-то място в рейтинга на ФИФА.[1], а към 11 октомври 2017 г. – 28-мо място в рейтинга на УЕФА.[2]

През 2002 г. Словения достига и до първо историческо участие на световно първенство. На Мондиал 2002 в Южна Корея и Япония, словенците записват 3 загуби: от Испания, ЮАР и Парагвай, вкарвайки два гола – дело на Миленко Ачимович и Себастиан Чимиротич.

Въпреки провалената кампания за Мондиал 2006, Словения стана единствения тим победил Италия по пътя им към световната титла в Германия. През ноември 2009 г. словенците побеждават Русия на бараж и достигат до второ участие на световно първенство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Независимост (1991 – 1998)[редактиране | редактиране на кода]

Словения е първата страна, която печели своята независимост от Югославия. С отделянето си е призната от УЕФА и ФИФА, с което е приета като членка на двете организации. Отборът изиграва първия си официален двубой на 3 юни 1992 г. в Талин срещу Естония. Срещата завършва 1:1, а близо година по-късно двата отбора отново се срещат, но този път в Любляна. Мачът завършва 2:0 за Словения, което е първата победа в историята на тима. Боян Прашникар е първият селекционер на представителния тим.

Квалификациите за Евро 1996 са първите, в които Словения взима участие. Отборът е воден от Зденко Верденик и попада в група с Хърватия, Украйна, Литва и Естония, като записва общо 3 победи и 11 точки от 10 изиграни двубоя. Квалификациите за световното първенство във Франция през 1998 г. завършват доста по-лошо и отбора остава на последно място в квалификационната група с едва една спечелена точка. Вследствие на слабото представяне Зденек Верденик е уволнен и на неговия пост идва отново Боян Прашникар. Товашният треньор на Марибор изкарва 5 мача преди да напусне и да бъде наследен от Сречко Катанец.

Периодът на Сречко Катанец и Златко Захович (Златното поколение)[редактиране | редактиране на кода]

Евро 2000[редактиране | редактиране на кода]

За еврошампионата в Белгия и Холандия, Словения попада в една квалификационна група с Норвегия, Гърция, Латвия, Албания и Грузия. Отборът записва страхотно представяне и, поведен от Златко Захович, достига до баражите два кръга преди края на кампанията. В плейофите Словения се изправи срещу Украйна и след победа с 2:1 в Любляна и равенство 1:1 в Киев, отборът постигна първо класиране на голямо първенство.

На европейското първенство в Холандия и Белгия отборът попада в група с Испания, Норвегия и Югославия. В първият двубой Словения повежда с внушителното 3:0 на Югославия след два гола на Златко Захович и един на Миран Павлин. Въпреки, че остава с човек по-малко, Югославия съумява да изравни до 3:3. Във втория си мач словенците се изправят срещу Испания в Амстердам и след като получават ранен гол чрез Раул, Златко Захович отново вкарва и изравнява резултата, преди Хосеба Ечеберия да донесе победата с 2:1 за Ла Фурия. Срещата на Амстердам Арена е наблюдавана от близо 13 000 словенски фенове, което и до този момент е рекордна посещаемост извън Словения. „Репрезентанце“ финишира участието си с нулево равенство срещу Норвегия и 2 точки в актива си.

Мондиал 2002[редактиране | редактиране на кода]

За световното първенство в Корея и Япония Словения попада в Група 1 заедно с Русия, Югославия, Швейцария, Фарьорски острови и Люксембург. Отборът записва поредица от добри резултати и завършва групата си на второ място, без загуба и с 5 победи и 5 равни. Второто място отреди нов бараж, където тима се изправя срещу Румъния. След обрат в Любляна от 0:1 до 2:1, на реванша двата отбора завършват наравно 1:1 и така с общ резултат 3:2 Словения за първи път в историята си се класира на световно първенство. На финалите в Южна Корея и Япония селекцията на Сречко Катанец отново попада в една група с Испания, а останалите отбори са ЮАР и Парагвай. Словения записва слабо представяне и отпада още в груповата фаза на турнира с 3 загуби – 3:1 от Испания, 3:1 от Парагвай и 1:0 от Южна Африка. След първата загуба от Испания между селекционера Сречко Катанец и Златко Захович избухва конфликт, поради което топстрелеца на Словения е изпратен у дома. Това срива отбора и той губи останалите си два мача. Катанец подава оставка след края на първенството.

Евро 2004[редактиране | редактиране на кода]

След оставката на Сречко Катанец, като селекционер е назначен Боян Прашникар за общо трети път в историята. Поредният престой на Прашникар начело довежда до нов успех за Словения. След като завършва втори в група с Франция, Израел, Кипър и Малта, отборът стига до пореден бараж. Този път се изправя срещу Хърватия, като първият двубой в Загреб завършва 1:1. Реваншът в Любляна преминава при скучно първо полувреме, в което не падат голове. След почивката Дадо Пършо открива резултата. Впоследствие гостите остават с човек по-малко, но уддържат преднината си и така с общ резултат 2:1 Словения отпада и техните съседи се класират на Евро 2004 в Португалия. Селекционерът Боян Прашникар отнася доста критики за дефанзивната си тактика, която според медиите е била пагубна. Прашникар напуска поста и е наследен от Бранко Облак.

Мондиал 2006[редактиране | редактиране на кода]

Новоназначеният селекционер Бранко Облак заварва един изхабил се национален тим. Повечето играчи като Златко Захович и други, които са взели участие в досегашните успехи на тима, се отказват от отбора. Това усложнява задачата на Облак да сформира нов гръбнак и и по време на престоя си сменя над 40 футболисти. Той води отбора в квалификациите за Световното в Германия през 2006 и в компанията на Италия, Норвегия, Шотландия, Беларус и Молдова записва едва три победи, едната от които срещу Италия. Отборът завършва на незавидното 4то място с 12 точки.

Евро 2008[редактиране | редактиране на кода]

Бранко Облак води отборът и по време на квалификациите за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Тимът попада в една група с Холандия, България, Румъния, Беларус, Албания и Люксембург. Словения започва ужасно своето представяне и след две загуби (3:0 от България и 4:2 от Беларус) губи всякакви надежди за какъвто и да е било успех. Разорачоващото представяне води до 6та позиция в групата с едва 11 спечелени точки. След края на кампанията напълно очаквано Бранко Облак е уволнен и на негово място застава Матяж Кек.

Мондиал 2010[редактиране | редактиране на кода]

Назначението на Кек за селекционер на отбора е посрещнато с доста скептицизъм. Дори започва да се спекулира, че италианеца със словенски корени Еди Рея ще поеме тима. Това обаче не се случва и Кек започва да гради своя отбор постепенно. Негативизма около селекцията се засилва с жребия за Мондиал 2010, който праща Словения в група с Чехия, Полша, Словакия, Северна Ирландия и Сан Марино. Всичко започва добре след равенство 1:1 при визитата на Полша във Вроцлав. Хиксът е последван от две последователни домакински победи – 2:1 над Словакия и 2:0 над Северна Ирландия. В последвалите два двубоя Словения печели една точка и 4 кръга преди края надеждата изглежда изгубена. Победа с 5:0 над Сан Марино връща отбора на правилния път и последват нови успехи – 3:0 над Полша в Марибор, 2:0 като гост на претендента за първото място Словакия и 3:0 над Сан Марино в последния кръг. Словения за 4-ти път се класира на бараж, където жребият не е благоприятен и там срещат отбора на Русия. Първият мач в Москва започва лошо за Словения и с два гола на Диняр Билялетдинов „сборная“ повежда с 2:0. Гол в заключителните минути на Нейц Печник връща надеждите на тима. На реваншът в Марибор Словения побеждава с 1:0, напълно достатъчно за да изхвърли Русия и да се класира за втори път на Световно първенство.

На финалите в Южна Африка Словения записва първата си победа на Мондиал. Те постигат това срещу Алжир, побеждавайки ги с 1:0 с гол на Роберт Корен. Следва равенство 2:2 със САЩ (след като на полувремето е 2:0 за Словения) и загуба с 1:0 от Англия. Отборът отпада в груповата фаза с актив от 4 точки, а футболистите са посрещнати като герои на летището в Любляна.


Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класиране М П Р З ГS ГА
Flag of Uruguay.svg 1930 не участва - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1934 не участва - - - - - - -
Flag of France.svg 1938 не участва - - - - - - -
Flag of Brazil.svg 1950 не участва - - - - - - -
Flag of Switzerland.svg 1954 не участва - - - - - - -
Flag of Sweden.svg 1958 не участва - - - - - - -
Flag of Chile.svg 1962 не участва - - - - - - -
Flag of England.svg 1966 не участва - - - - - - -
Flag of Mexico.svg 1970 не участва - - - - - - -
Flag of Germany.svg 1974 не участва - - - - - - -
Flag of Argentina.svg 1978 не участва - - - - - - -
Flag of Spain.svg 1982 не участва - - - - - - -
Flag of Mexico.svg 1986 не участва - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1990 не участва - - - - - - -
Flag of the United States.svg 1994 не участва - - - - - - -
Flag of France.svg 1998 не се класира - - - - - - -
Flag of South Korea.svgFlag of Japan.svg 2002 Групова фаза 30 3 0 0 3 2 7
Flag of Germany.svg 2006 не се класира - - - - - - -
Flag of South Africa.svg 2010 Групова фаза 18 3 1 1 1 3 3
Общо 2/19 18 6 1 1 4 5 10

Европейски Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класиране М П Р З ГС ГА
Flag of France.svg 1960 не участва - - - - - - -
Flag of Spain.svg 1964 не участва - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1968 не участва - - - - - - -
Flag of Belgium.svg 1972 не участва - - - - - - -
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg 1976 не участва - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1980 не участва - - - - - - -
Flag of France.svg 1984 не участва - - - - - - -
Flag of Germany.svg 1988 не участва - - - - - - -
Flag of Sweden.svg 1992 не участва - - - - - - -
Flag of England.svg 1996 не се класира - - - - - - -
Flag of Belgium.svgFlag of the Netherlands.svg 2000 Групова фаза - 3 0 2 1 4 5
Flag of Portugal.svg 2004 не се класира - - - - - - -
Flag of Switzerland.svgFlag of Austria.svg 2008 не се класира - - - - - - -
Flag of Poland.svgFlag of Ukraine.svg 2012 не се класира - - - - - - -
Общо 1/14 - 3 0 2 1 4 5

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

  • До 2 май 2016 г.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Мача Гола
1 Бощян Цезар 2003– 96 9
2 Самир Ханданович 2004 – 2015 81 0
3 Валтер Бирса 2005– 80 6
Златко Захович 1992 – 2004 80 35
5 Мишо Бречко 2004 – 2015 77 0
Божан Джокич 2006– 77 1
7 Алеш Чех 1992 – 2002 74 1
Аленко Ачимович 1998 – 2007 74 13
Миливое Новакович 2006– 74 31
10 Джони Новак 1992 – 2002 71 3


Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Гола Мач Гол %
1 Златко Захович 1992 – 2004 35 80 0.44
2 Миливое Новакович 2006– 31 74 0.42
3 Сашо Удович 1992 – 2000 16 42 0.38
4 Ермин Шиляк 1994 – 2005 14 48 0.29
5 Миленко Ачимович 1998 – 2007 13 74 0.18
6 Тим Матавж 2009– 10 31 0.32
Примож Глиха 1992 – 1998 10 28 0.36
8 Бощян Цезар 2003– 9 91 0.10
9 Златко Дедич 2004– 8 48 0.17
Милан Остерц 1997 – 2002 8 44 0.18

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

  • До 2 май 2016 г.
Менажер Период Мача Победи Равни Загуби Победи %
Flag of Slovenia.svg Боян Прашникар 1991 – 1993 4 1 2 1 25.00
Flag of Slovenia.svg Зденко Верденик 1994 – 1997 32 10 8 14 31.25
Flag of Slovenia.svg Боян Прашникар 1998 5 1 1 3 20.00
Flag of Slovenia.svg Сречко Катанец 1998 – 2002 47 18 16 13 38.30
Flag of Slovenia.svg Боян Прашникар 2002 – 2004 16 6 3 7 37.50
Flag of Slovenia.svg Бранко Облак 2004 – 2006 23 6 7 10 26.10
Flag of Slovenia.svg Матиаш Кек 2007 – 2011 49 20 9 20 40.82
Flag of Slovenia.svg Славиша Стоянович 2011 – 2012 9 2 2 5 22.22
Flag of Slovenia.svg Сречко Катанец 2013– 29 12 2 15 41.38

България – Словения[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
06.09.2006 Flag of Bulgaria.svg София Кв. Ев.п-во Flag of Bulgaria.svg България 3:0 Flag of Slovenia.svg Словения ДА
21.11.2007 Flag of Slovenia.svg Целие Кв. Ев.п-во Flag of Slovenia.svg Словения 0:2 Flag of Bulgaria.svg България ДА

Източници[редактиране | редактиране на кода]