Сконто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сконтото или отбивът в банковото дело е процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтичане на техния падеж.[1] В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на заемодателя (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Финансов речник
  2. Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]