ФК Бърнли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of England.svg ФК Бърнли
Burnley Football Club
James Hargreaves Stand Burnley.jpg
Основан 18 май 1882 г.;
преди 138 години
 (1882-05-18)
Държава Великобритания
Стадион Търф Мур
Капацитет 21 800
Собственик Flag of England.svg Майк Гарлик
Flag of England.svg Джон Банашкевич
Старши треньор Flag of England.svg Шон Дайш
Първенство Висша лига
2019/20 10-о
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Бърнли в Общомедия

ФК Бърнли (на английски: Burnley Football Club) е професионален английски футболен отбор от град Бърнли. Основан е през 1882 г., а шест години по-късно е един от съоснователите на Футболната лига, най-старото футболно първенство в света. Отборът е двукратен шампион на Англия (1920/1921 и 1959/1960), а през 1914 печели ФА Къп. От 2000 г. до 2009 г. ФК Бърнли се подвизават в Чемпиъншип.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1882 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на ФК Бърнли е Бърнли Роувърс, който обаче не е футболен клуб, а отбор по ръгби. През месец май 1882 г. ръководството решава да смени спорта и името на отбора. Първият официален мач е през октомври същата година – срещу Астли Бридж, в който ФК Бърнли губи с 8:0. Първото участие във ФА Къп (1885/1886) също завършва с голямо поражение – 11:0 срещу Даруън, като малко утешение е, че Бърнли играе с резервите си.

През 1888 г. Бърнли е един от 12 съоснователи на Футболната лига. През първия сезон отборът завършва на девето място, а през следващия – на предпоследно, след серия от 17 мача без победа. Въпреки това през тази година Бърнли печели първия си трофей – Купата на Ланкашър в мач срещу Блекбърн Роувърс (2:0). През 1897 г. Бърнли изпада във Втора дивизия, но още през следващия сезон се връща в елита. През 1900 г. Бърнли отново не събира достатъчно точки, за да остане в най-високото ниво на английския футбол, въпреки опита на вратаря Джак Хилман да подкупи играчите на Нотингам Форест, противник на Бърнли в последния мач за сезона. Бърнли губи с 4:0, а Хилман е наказан за една година. През първото десетилетие на 20 век Бърнли играе във Втора дивизия.

Годините около двете световни войни (1910 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на сезон 1910/1911 Бърнли сменя цветовете на екипите си и те вече са в кочбинация виненочервено и синьо – по подобие на тези на Астън Вила, по това време шесткратен шампион и четирикратен носител на купата. Успехите не закъсняват и през 1913 г. отборът печели промоция за Първа дивизия и стига до полуфинал за Купата на Англия. Година по-късно Бърнли печели тази купа, като на финала надделява над Ливърпул с 1:0. През сезон 1914/1915 клубът завършва на четвърто място, а след подновяването на първенството след края на Първата световна война през 1919/1920 - на второ. Следващото първенството започва с три загуби в първите три мача, но след това Бърнли изиграва 30 поредни мача без загуба и логично триумфира с титлата. Тази серия от мачове без загуба в рамките на един сезон е рекордна до 2003/2004, когато Арсенал не губи мач през целия сезон (38 мача). Следващия сезон Виненочервените завършват на трето място. С изключение на сезон 1926/1927, когато отборът завършва на пето място, до края на десетилетието Бърнли неотлъчно е в долната част на класирането, борейки се да не изпадне, нещо, което в крайна сметка се случва през 1930 г.

До избухването на Втората световна война Бърнли играе без особен успех във Втора дивизия, като най-значимото постижение е полуфинала за ФА Къп през сезон 1934/1935. В годините на войната отборът участва в неофициални първенства.

Златната ера (1946 – 1976)[редактиране | редактиране на кода]

Още през първия сезон след войната Бърнли спечелва място в Първа дивизия, след като финишира втори във Втора дивизия. Освен това за ФА Къп отборът побеждава последователно Астън Вила, ФК Ковънтри Сити, ФК Лутън Таун, ФК Мидълзбро и Ливърпул, преди на финала да загуби от Чарлтън с 1:0 след продължения. Следващия сезон, 1947/1948, Бърнли печели сребърните медали. За всички е ясно, че е окомплетован състав, способен всяка година да се бори за призовите места.

Основните играчи в отбора през 50-те години са полузащитниците Джими Адамсън и Джими Макилрой. През 90-те години на Макилрой е кръстена една от трибуните на стадиона. Те са с основна заслуга за спечелването на първенството през сезон 1959/1960. Любопитен е фактът, че Бърнли печели титлата в последния кръг след победа като гост на Манчестър Сити с 2:1, като през целия сезон преди този последен мач отборът не е бил на първо място в класирането. Преди този мач Виненочервените са на трето място след Уулвърхемптън и Тотнъм.

Следващия сезон Бърнли за първи път в историята си играе в европейски клубен турнир – отборът стига до четвъртфинал, където губи от Хамбургер с общ резултат 4:5 (3:1 и 1:4), а преди това, в първия кръг, побеждава френския Стад Реймс с 4:3 (2:0 и 2:3). Освен това Виненочервените играят полуфинал за ФА Къп и финишират на четвърто място в класирането. През сезон 1961/1962 отборът завършва втори след Ипсуич и губи на финала за купата от Тотнъм с 3:1.

Спада в играта на Бърнли съвпада с продажбата на Макилрой (1962) и края на кариерата на Адамсън (1964). Освен проблясъци като третото място през 1966, последвано от четвъртфинал за Купата на Панаирните градове и полуфинал за Купата на лигата, до края на десетилетието отборът се движи в средата на таблицата. В турнира за Купата на панаирните градове Бърнли отстранява Щутгарт с общ резултат 3:1 (1:1 и 2:0), Лозана с 8:1 (1:3 и 5:0) и Наполи с 3:0 (3:0 и 0:0), преди да отпадне от Айнтрахт Франкфурт с 2:3 (1:1 и 1:2).

През сезон 1970/1971 Бърнли завършва на предпоследно място в класирането и изпада във Втора дивизия, но само два сезона по-късно печели титлата там и отново се изкачва в елита. Следва шесто място и още един полуфинал за Купата на Англия (загуба от Нюкасъл), после десето място, за да се стигне до сезон 1975/1976, когато отборът пак изпада в по-долна дивизия.

Упадъкът (1977 – 1987)[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 1975/1976 е последният до момента, през който Бърнли играе в най-елитното ниво на английския футбол. Следват три сезона във Втора дивизия, преди отборът да изпадне в Трета дивизия през 1979/1980, след като не успява да постигне победа в първите и последните 16 мача през сезона. През 1981/1982 отборът печели титлата на Трета дивизия и отново отива едно ниво нагоре, но радостта е кратка и само година по-късно Бърнли отново е в Трета дивизия. Въпреки несгодите, по време на краткотрайното завръщане във Втора дивизия Виненочервените играят четвъртфинал за ФА Къп и полуфинал за Купата на Лигата. Пропадането продължава и през сезон 1985/1986 Бърнли вече играе в Четвърта дивизия, а през 1986/1987 едвам се спасява от изпадане от професионалния фитбол, като печели мач бараж за оставане в Четвърта дивизия срещу Лейтън Ориент с 2:1. През тези години са сменени много треньори.

Успехите се завръщат (1988 – 2002)[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. отборът на Бърнли отново играе мач на Уембли. Това е финалът за Трофея на футболната лига (тогава наречен Шерпа Ван Трофи) – турнир в който участват отбори от трето и четвърто ниво на английския футбол – срещу Уулвърхемптън. Уулвърхемптън побеждава с 2:0 в мач, наблюдаван от 80 000 зрители, рекорд за среща между отбори от Четвърта дивизия. Все пак това не голяма изненада, защото и Бърнли и Уулвърхемптън са отбори с традиции, борещи се излизане от моментната криза в играта им.

През сезон 1991/1992 г. Бърнли става шампион на Четвърта дивизия. След този сезон първенствата в Англия са реорганизирани: създадена е Висшата лига, бившата Втора дивизия вече се нарича Първа дивизия и т.н. Така Виненочервените вече играят във Втора дивизия. През 1993/1994 те завършват на шесто място и печелят баража за влизане в Първа дивизия. Там остават само една година, преди отново да попаднат във Втора дивизия. През 1996/1997 отборът се спасява от изпадане в Трета дивизия в последния кръг след победа с 2:1 над Плимут Аргайл. Две години по-късно Бърнли става вицешампион на Втора дивизия и влиза в Първа дивизия, където играе и до днес.

През следващите два сезона (2000/2001 и 2001/2002) Бърнли завършва на седмо място, само на една позиция от класиране, даващо правото на участие в бараж за влизане във Висшата лига.

Близко минало (2003 – настояще)[редактиране | редактиране на кода]

Това са последните класирания в челото. Оттогава отборът завършва сезона в средата или в дъното на класирането. Почти винаги сезонът започва обещаващо за Виненочервените, но впоследствие качеството на играта на отбора спада, а с това идват и негативните резултати. През 2006/2007 Бърнли записва клубен антирекорд от 19 поредни мача през един сезон без победа (предишното слабо постижение е 17 мача през 1889/1890). В сезон 2008/2009 отборът се класира за плейофите на Чемпиъншип, и след победа във финала с 1:0 срещу Шефийлд Юнайтед печели промоция за Висшата лига.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

към 10 август 2018 г.

Пост Играч
1 Flag of England.svg В Том Хийтън Капитан
22 Flag of Denmark.svg В Андерс Лингаард
29 Flag of England.svg В Ник Поуп
30 Flag of England.svg В Адам Легздинс
2 Flag of England.svg З Матю Лоутън
3 Flag of England.svg З Чарли Тейбър
5 Flag of England.svg З Джеймс Тарковски
6 Flag of England.svg З Бен Мий
23 Flag of Ireland.svg З Стивън Уорд
26 Flag of Scotland.svg З Фил Бардсли
28 Flag of Ireland.svg З Кевин Лонг
4 Flag of England.svg П Джак Корк
7 Flag of France.svg П Жорж-Кевин Н’Куду
Пост Играч
12 Flag of Ireland.svg П Роби Брейди
13 Flag of Ireland.svg П Джеф Хендрик
16 Flag of Belgium (civil).svg П Стивън Дефур
17 Flag of Iceland.svg П Йоханн Берг Гудмундсон
18 Flag of England.svg П Ашли Уестууд
25 Flag of England.svg П Аарон Ленън
37 Flag of Canada (Pantone).svg П Скот Арфийлд
41 Flag of Australia (converted).svg П Ейдън О’Нийл
9 Flag of Wales (1959).svg Н Сам Воукс
10 Flag of Austria.svg Н Ашли Барнс
11 Flag of New Zealand.svg Н Крис Ууд
19 Flag of Ireland.svg Н Джонатан Уолтърс
21 Flag of Bermuda.svg Н Наки Уелс

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Име Позиция Години Мач. Гол.
Англия Анди Пейтън Нападател 1998 – 2003 156 68
Англия Брайън Милър Защитник 1955 – 1966 379 29
Англия Брайън Пилкингтън Полузащитник 1952 – 1960 300 67
Англия Гордън Харис Полузащитник 1958 – 1967 258 69
Англия Джери Досън Вратар 1907 – 1928 522 0
Англия Джими Адамсън Полузащитник 1947 – 1964 426 17
Англия Джордж Бийл Нападател 1923 – 1932 316 178
Англия Иън Райт Нападател 2000 15 4
Англия Кийт Нютън Защитник 1971 – ? ? ?
Англия Колин Макдоналд Вратар 1953 – 1959 201 0
Англия Крис Уодъл Полузащитник 1997 – 1998 32 1
Англия Крис Удс Вратар 1997 – 1998 12 0
Англия Лий Диксън Защитник 1982 – 1984 4 0
Англия Майк Съмърби Полузащитник 1975 – 1976 51 0
Англия Майк Фелън Полузащитник 1979 – 1985 168 9
Англия Мартин Добсън Полузащитник 1967 – 1974
1978 – 1983
224
186
43
20
Англия Питър Ноубъл Нападател 1973 – 1980 243 63
Англия Пол Гаскойн Полузащитник 2002 6 0
Англия Ралф Коутс Полузащитник 1964 – 1971 257 32
Англия Рей Пойнтър Нападател 1957 – 1964 223 118
Англия Тревър Стивън Полузащитник 1981 – 1983 74 11
Англия Франк Каспър Нападател 1967 – 1976 268 89
Англия Хари Потс Нападател 1946 – 1950 165 47
Име Позиция Години Мач. Гол.
Гвинея Мохамед Камара Защитник 2003 – 2005 90 0
Гърция Димитриос Пападопулос Нападател 2001 – 2003 35 6
Ирландия Алън Мур Полузащитник 2001 – 2004 69 4
Камерун Ерик Джемба-Джемба Полузащитник 2007 15 0
Северна Ирландия Джими Макилрой Полузащитник 1950 – 1962 439 116
Северна Ирландия Уили Ървайн Нападател 1962 – 1968 126 78
Тринидад и Тобаго Иън Кокс Защитник 2000 – 2003 115 5
Уелс Брайън Флин Полузащитник 1972 – 1977
1982 – 1984
?
 ?
?
 ?
Уелс Дани Койн Вратар 2004 – 2007 40 0
Уелс Джон Остър Полузащитник 2005 15 1
Уелс Гарет Тейлър Нападател 2001 – 2003 95 36
Уелс Лейтън Джеймс Полузащитник 1970 – 1975
1978 – 1980
1986 – 1989
180
76
79
45
9
13
Шотландия Адам Блеклоу Вратар 1956 – 1967 318 0
Шотландия Анди Уочхед Нападател 1960 – 1968 225 101
Шотландия Джеймс Макивли Защитник 2003 – 2004 4 0
Шотландия Иън Бритън Полузащитник 1986 – 1989 108 10
Шотландия Томи Хъчисън Полузащитник 1983 – 1985 92 4
Шотландия Уили Доначи Защитник 1982 – 1984 60 3
Шотландия Уили Морган Полузащитник 1960 – 1968
1975 – 1976
231
16
22
1
Ямайка Майка Хайд Полузащитник 2004 – 2007 102 1
Ямайка Франк Синклеър Защитник 2004 – 2007 92 1

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Име Години
Артър Сътклиф 1893 – 1896
Хари Брадшоу 1896 – 1899
Ърнест Магнал 1899 – 1903
Спен Уитакър 1903 – 1910
Р. Х. Уодж 1910 – 1911
Джон Хауърт 1911 – 1925
Албърт Пикълс 1925 – 1932
Том Бромилоу 1932 – 1935
Алф Боланд 1935 – 1939
Клиф Бритън 1945 – 1948
Име Години
Франк Хил 1948 – 1954
Алън Браун 1954 – 1957
Били Дугъл 1957 – 1958
Хари Потс 1958 – 1970
Джими Адамсън 1970 – 1976
Джо Браун 1976 – 1977
Хари Потс 1977 – 1979
Брайън Милър 1979 – 1983
Джон Бонд 1983 – 1984
Джон Бенсън 1984 – 1985
Име Години
Мартин Бючън 1985
Томи Кавана 1985 – 1986
Браян Милър 1986 – 1989
Франк Каспър 1989 – 1991
Джими Мулън 1991 – 1996
Ейдриън Хийт 1996 – 1997
Крис Уодъл 1997 – 1998
Стан Тернънт 1998 – 2004
Стийв Котърил 2004 – 2007
Оуен Койл 2007 – 2010
Име Години
Брайън Лоус 2010 –

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първенство[редактиране | редактиране на кода]

Първа дивизия (1888 – 1992)/Висша лига (1992-)
  • Шампион – 1920/1921 и 1959/1960
1920/1921
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Бърнли 42 23 13 6 79 36 2.194 59
2 Манчестър Сити 42 24 6 12 70 50 1.400 54
3 Болтън 42 19 14 9 77 53 1.453 52
...
1959/1960
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Бърнли 42 24 7 11 85 61 1.393 55
2 Уулвърхемптън 42 24 6 12 106 67 1.582 54
3 Тотнъм 42 21 11 10 86 50 1.720 53
...

М – мачове, П – победи, Р – равенства, З – загуби, ВГ – вкарани голове, ДГ – допуснати голове, ГК – голов коефициент (ВГ:ДГ, използван в Англия до сезон 1976/1977), ГР – голова разлика

  • Вицешампион – 1919/1920 и 1961/1962
1919/1920
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Уест Бромич 42 28 4 10 104 47 2.213 60
2 Бърнли 42 21 9 12 65 59 1.102 51
3 Челси 42 22 5 15 56 51 1.098 49
...
1961/1962
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Ипсуич 42 24 8 10 93 67 1.388 56
2 Бърнли 42 21 11 10 101 67 1.507 53
3 Тотнъм 42 21 10 11 88 69 1.275 52
...
Втора дивизия (1892 – 1992)/Първа дивизия (1992 – 2004)/Чемпиъншип (2004-)
  • Шампион – 1897/1898 и 1972/1973
1897/1898
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Бърнли 30 20 8 2 80 24 3.333 48
2 Нюкасъл 30 21 3 6 64 32 2.000 45
3 Манчестър Сити 30 15 9 6 66 36 1.833 39
...
1972/1973
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Бърнли 42 24 14 4 72 35 2.057 62
2 Куинс Парк Рейнджърс 42 24 13 5 81 37 2.189 61
3 Астън Вила 42 18 14 10 51 47 1.085 50
...
  • Вицешампион – 1912/1913 и 1946/1947
1912/1913
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Престън Норт Енд 38 19 15 4 56 33 1.697 53
2 Бърнли 38 21 8 9 88 53 1.660 50
3 Бирмингам 38 18 10 10 59 44 1.341 46
...
1946/1947
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГК Точки
1 Манчестър Сити 42 26 10 6 78 35 2.229 62
2 Бърнли 42 22 14 6 65 29 2.241 58
3 Бирмингам 42 25 5 12 74 33 2.242 55
...
Трета дивизия (1920 – 1992)/Втора дивизия (1992 – 2004)/Първа лига (2004-)
  • Шампион – 1981/1982
1897/1898
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Точки
1 Бърнли 46 21 17 8 66 45 +21 80
2 Карлайл Юнайтед 46 23 11 12 65 50 +15 80
3 Фулъм 46 21 15 10 77 51 +26 78
...
  • Вицешампион – 1999/2000
Четвърта дивизия (1958 – 1992)/Трета дивизия (1992 – 2004)/Втора лига (2004-)
  • Шампион – 1991/1992
1897/1898
Място Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Точки
1 Бърнли 42 25 8 9 79 42 +37 83
2 Родъръм Юнайтед 42 22 11 9 70 37 +33 77
3 Мансфийлд Таун 46 23 8 11 75 53 +22 77
...

Купи[редактиране | редактиране на кода]

ФА Къп
  • Носител – 1914

1914: БърнлиФК Ливърпул 1:0

  • Финалист – 1947 и 1962

1947: ЧарлтънБърнли 1:0 (след продължения)

1962: ТотнъмБърнли 3:1

Комюнити Шийлд
  • Носител – 1960 и 1973

1960: БърнлиУулвърхемптън 2:2 (купата е „поделена“)

1973: БърнлиМанчестър сити 1:0

Трофей на Футболната лига
  • Финалист – 1988

1988: УулвърхемптънБърнли 2:0

Англо-шотландска Купа
  • Носител – 1978/1979

1978/1979: БърнлиОлдъм Атлетик 4:1

Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-голяма победа за първенство: 9:0 срещу Даруен, Първа дивизия, 9 януари 1892 г.
  • Най-голяма загуба за първенство: 0:10 срещу Астън Вила, Първа дивизия, 29 август 1925 г.
  • Най-голяма победа за купата: 9:0 срещу Пенрит, ФА Къп първи кръг, 17 ноември 1984 г.
  • Най-голяма загуба за купата: 0:11 срещу Даруен, ФА Къп първи кръг, 17 октомври 1885 г.
  • Най-много зрители на домакински мач: 54 775 срещу Хъдърсфийлд Таун, ФА Къп трети кръг, 23 февруари 1924 г.
  • Най-много мачове за първенство: 522 – Джери Досън
  • Най-много голове за първенство: 178 – Джордж Бийл
  • Най-много голове за първенство за един сезон: 35 – Джордж Бийл, Първа дивизия 1927/1928
  • Най-много участия за национален отбор: 51 Джими Макилрой, Северна Ирландия
  • Рекордна покупка: 1 000 000 паунда за Иън Мур, Стокпорт Каунти, 20 ноември 2000 г.
  • Рекордна продажба: 1 625 000 паунда за Аде Акинбай, Шефилд Юнайтед, 26 януари 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]