Тлачене
| Тлачене | |
 Изглед от село Тлачене през есента | |
  Тлачене  Тлачене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 370 души[1] (15 март 2024 г.) 12,3 души/km² |
| Землище | 29,998 km² |
| Надм. височина | 313 m |
| Пощ. код | 3243 |
| Тел. код | 09130 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 72521 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Тлачене Тошко Сашов (ГЕРБ) |
| Тлачене в Общомедия | |
Тла̀чене е село в Северозападна България, разположено в община Бяла Слатина, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Тлачене се намира на 20 км югозападно от Бяла Слатина, в силно пресечена местност, богата на извори. Землището му граничи на изток със селата Враняк и Габаре, на юг – със селата Върбица и Вировско, на запад – със село Буковец, и на север – със село Комарево.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Днешното село Тлачене е основано върху развалините на две праисторически селища — от новокаменната епоха и от желязната епоха. През 1967 г. в центъра на днешното село са извършени археологически разкопки, които разкриват останките на четири последователно съществували едно над друго праисторически селища от една и съща епоха, сринати от стихиен пожар.[2]
През късната античност в района на днешното село е минавал римският път от Чомаковското градище за град Монтана, а през ранното българско средновековие на 2 км източно е минавал Островският отбранителен окоп. Въпреки че досега не са преведени османски документи за селото Тлачене, археологическите находки и топонимията показват, че селото е заварено от турските нашественици на това място в края на XIV в.[2]
На 20.III.1878 г. учителят Марин Райков (който по професия бил шивач) от гр. Тетевен отваря училище в Тлачене.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църквата „Света Богородица“ в селото е построена през 1921 г. със средства на жителите на селото и е осветена през 1928 г.[2] На 21 октомври 2015 г. е открит новият ремонтиран покрив, а на 20 октомври 2016 г. е осветен частичен ремонт.
- Паметник на загиналите в Балканските войни и Първата световна война.
Население
[редактиране | редактиране на кода]През XVIII в. в село Тлачене се заселват помаци от Ловешко; мнозинството от тях се изселват в Анадола към края на Руско-турската война.[2] През1893 г. в селото живеят само 5 помаци.[3]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 433 | 100.00 |
| Българи | 99 | 22.86 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 18 | 4.15 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 3 | 0.69 |
| Неотговорили | 312 | 72.05 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Йоло Денев (р. 1940 г.) – български националист, писател, председател на Българска демократическа партия, основател на Движение „Тангра и Велика България“ и на „Център по Българознание и Възраждане на България“.- Стела Банкова (р. 1950 г.) – български политик, народен представител в XXXIX и XL народно събрание, кандидат за вицепрезидент на България с Петър Берон на изборите през 2006 г.
- Румяна Стефанова (1949 – 1978 г.) – състезателка по художествена гимнастика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||