Бъркачево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бъркачево
Общи данни
Население 770 души[1] (15 март 2022 г.)
33,5 души/km²
Землище 23,038 km²
Надм. височина 149 m
Пощ. код 3245
Тел. код 09148
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7538
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Бъркачево
Георги Георгиев
(ГЕРБ)

Бъркачѐво е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

Счита се, че името на селото произтича от „бъркач“ – народен лечител, който е „бъркал“ в болно гърло, за да изцери болният с лековити съставки.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бъркачево е едно от десетките села, разположени в промеждутъка между Стара планина и Дунав. Административно-географски се намира в община Бяла Слатина. Селото е разположено около двата бряга на река Скът. Характерни са предимно черноземите. В стопанско отношение са застъпени зеленчуковите култури-домати, краставици и лук. Произвеждат се и дини и пъпеши, грозде, в по-малка степен праскови, сливи, кайсии. Развито е и битовото винарство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бъркачево е старо селище, въпреки че за него все още няма преведени османски документи. При изкопни работи за строежа на читалищната сграда e открито средновековно гробище, в което погребенията са извършени по християнски обичай и намерените при тях бронзови гривни и пръстени показват недвусмислено XII — XIV в. Останките от средновековното селище са в близките на гробището дворове.

През XVIII в. турската власт заселва в Бъркачево десетина семейства българомохамедани от Ловешко. През 1876 г. българомохамеданите в Бъркачево живеели в 18 къщи и били 48 жители (броени са само мъжете), но след Освобождението постепенно се изселват в Анадола.[2] Към 1893 година в селото са останали само 2 помаци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бъркачево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

На 4 март 1923 г. в село Бъркачево на открито място се състои околийско събрание с 230 души делегати на Земеделските дружби от избирателната колегия на бившия земеделски министър Константин Томов. Сред ораторите е Стоян Калъчев, а събранието утвърждава решението на върховния съюз за изключването на Томов от БЗНС.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото не е случайно. Най-знатният човек на селото, още преди повече от 400 години е бил Иван Бъркача, на когото е кръстено Бъркачево. Първоначално селището се е намирало в по-високата част на Дунавската равнина. След голяма чумна епидемия, то се премества на сегашното си местоположение.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Изключителна е кухнята на бъркачевчани. Освен невероятната супа от пиле и джанки, селото е особено популярно с пилето по „бабино Росинкино“. То представлява комбинация от накъсано на порции печено пиле и задушени домати и чушки. Няма по-вкусна от бъркачевската питка, изпечена под капака на старото огнище.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Гано Иванов (1926-2001), български офицер, генерал-майор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 2