Буковец (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Буковец.

Буковец
Общи данни
Население 211 души[1] (15 март 2022 г.)
10,3 души/km²
Землище 20,465 km²
Надм. височина 256 m
Пощ. код 3242
Тел. код ?
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 6968
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)

Бу̀ковец е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Буковец се намира на 21,4 км югозападно от общинския център гр. Бяла Слатина и на 43 км от гр. Враца. Селото е разположено върху силно пресечена местност от долове в северното подножие на Бърдо Веслец, не далеч от десния бряг на река Скът. Землището му заема площ от 20 165 декара и опира на изток в землището на с. Тлачене, на юг – с. Вировско, на запад – с. Нивянин и на север – с. Комарево.[2] Обработваемата земя е около 8000 декара, останалото са гори, пасища, ливади и пустеещи земи. Името на селото безспорно е старинно име. Бук-ов-ец е съставено от прилагателното 'буков', т.е. кладенец с гърло от буково дърво, клада, и от съществителното 'извор', езеро или кладенец, което с времето е отпаднало, и е било заменено със старинния суфикс -ец. Освен това в землището на селото има много стари имена на местности със старинни суфикси -ица и -ец: Дреновица, Страница, Брайовец, Вътковец, Домославец, Кучковец, Мишовец, Ничовец, Осайдовец, Плашивец, и други. Тези имена говорят не само за своята старинност, но и за древността на село Буковец.

История[редактиране | редактиране на кода]

От източници е установено че село Буковец е заварено от османските завоеватели с днешното си име и на сегашното си място. Районът на селото е богат на неизследвани археологически паметници и селища.[2] По-системно с проучване на района на селото се е занимавал Богдан Николов от историческия музей във Враца. В местността Калето са открити останки на укрепено праисторическо селище. На повърхността на това селище има следи от антично укрепление и при оран местните хора често намират монети и парчета от глинени съдове.

В местността „Селището“ на север от Буковец има останки от антично и средновековно селище. Тук през 1933 г. прави разкопки големия български археолог Никола Миков и открива тракийски железен меч. В местността Хумата иманяри през 1950 г. са разкопали тракийска надгробна могила. В местността Мотанова могила също е разкопана тракйиска надгробна могила, но е разграбена. В местността Лозения Връх до към 1960 г. личаха зидове на старо укрепление. В местността Черковата имаше стар оброчен камък с надпис, който е почти заличен. Оброк имаше и в местността Манастирището при стария кладенец.

За селото има преведени два османски документа от 19 век. Първият е от 1849 г. и селото е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца.[3] Другият документ се отнася за производители на тютюн – 17 българи и 5 черкези.[2]

През 1860 г. в Буковец живеят 30 български и 10 помашки родове.[4] Към 1893 година в селото са живели 154 помаци.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селският събор се провежда всяка година на 21 ноември в чест на Освобождението на селото от османско владичество.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориенталски отдел, ф. 29 281.
  4. ДБИ т. 1, с. 153 – 154.
  5. Райченски. С., Български мохамедани. Второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998], с. 83. ISBN 954-9308-51-0