Буковец (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буковец.

Буковец
Общи данни
Население 275 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,465 km²
Надм. височина 256 m
Пощ. код 3242
Тел. код ?
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 6968
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)

Бу̀ковец е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Буковец се намира на 21,4 км югозападно от общинския център гр. Бяла Слатина и на 43 км от гр. Враца. Селото е разположено върху силно пресечена местност от долове в северното подножие на Бърдо Веслец, не далеч от десния бряг на река Скът. Землището му заема площ от 20 165 декара и опира на изток в землището на с. Тлачене, на юг – с. Вировско, на запад – с. Нивянин и на север – с. Комарево. Обработваемата земя е около 8000 декара, останалото са гори, пасища, ливади и пустеещи земи. Името на селото безспорно е старинно име. Бук-ов-ец е съставено от прилагателното 'буков', т.е. кладенец с гърло от буково дарво, клада, и от съществителното 'извор', езеро или кладенец, което с времето е отпаднало, и е било заменено със старинния суфикс -ец. Освен това в землището на селото има много стари имена на местности със старинни суфикси -ица и -ец: Дреновица, Страница, Брайовец, Вътковец, Домославец, Кучковец, Мишовец, Ничовец, Осайдовец, Плашивец, и други. Тези имена говорят не само за своята старинност, но и за древността на село Буковец.

История[редактиране | редактиране на кода]

От източници е установено че село Буковец е заварено от Османските завоеватели с днешното си име и на сегашното си място. Районът на селото е богат на неизследвани археологически паметници и селища. По-системно с проучване на района на селото се е занимавал Богдан Николов от историческия музей във Враца. В местността Калето са открити останки на укрепено праисторическо селище. На повърхността на това селище има следи от антично укрепление и при оран местните хора често намират монети и парчета от глинени съдове.

В местността Селището – на север от Буковец има останки от антично и средновековно селище. Тук през 1933 г. прави разкопки големия български археолог Никола Миков и открива тракийски железен меч. В местността Хумата иманяри през 1950 г. са разкопали тракийска надгробна могила. В местността Мотанова могила също е разкопана тракйиска надгробна могила, но е разграбена. В местността Лозения Връх до към 1960 г. личаха зидове на старо укрепление. В местността Черковата имаше стар оброчен камък с надпис, който е почти заличен. Оброк имаше и в местността Манастирището при стария кладенец.

За селото досега има преведени два османски документа от 19 век. Първият е от 1849 г. и селото е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца.[1] Другият документ се отнася за производители на тютюн – 17 българи и 5 черкези.

През 1860 г. в Буковец живеят 30 български и 10 помашки родове.[2] Към 1893 година в селото са живели 154 помаци.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селският събор се провежда всяка година на 21 ноември в чест на Освобождението на селото от османско владичество.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориенталски отдел, ф. 29 281.
  2. ДБИ т. 1, с. 153 – 154.
  3. Райченски. С., Български мохамедани. Второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998], с. 83. ISBN 954-9308-51-0