Бърдарски геран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бърдарски геран
Bardarski Geran church 3.JPG
Катедралата „Св. Йосиф“
България
43.5467° с. ш. 23.9533° и. д.
Бърдарски геран
Област Враца
43.5467° с. ш. 23.9533° и. д.
Бърдарски геран
Общи данни
Население 720 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,033 km²
Надм. височина 166 m
Пощ. код 3259
Тел. код 09135
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7418
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бърдарски геран
Светлана Караджова
(независим)
Бърдарски геран в Общомедия

Бърда̀рски гера̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бърдарски геран се намира в западната част на дунавската равнина, близо до най-плодородното ѝ поле Златията, известно в миналото като житницата на Западна България.

Намира се на 10 км. северно от общинския център Бяла Слатина, с който го свързва единствения път от селото към републиканската пътна мрежа.

Климатът на Бърдарски геран е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди. 

Пролетта е хладна, лятото – сухо и горещо, зимата – студена. 

Силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове безпрепятствено нахлуват в землището, осушават почвата, причиняват дефлация (разрушаване чрез издухване) през пролетта и ранното лято и отвяване и пренаслагване на снежната покривка през зимата. 

Средните годишни валежи между 520 – 530 mm. имат характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от някогашно обичайно място за почивка на пътуващи по селата търговци на бърда за ръчни тъкачни станове.

Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово), заселени от банатски българи - католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението 1878 година.

Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства (2000 човека) павликяни – католици от Никополско и Свищовско, които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г.

След Освобождението част от тях се връщат в България. Други остават в банатските си села и близките им градове, но не забравят своя корен. Днес по-голямата част от банатските българи зад граница са на територията на Румъния, а останалите – на територията на Сърбия.

Жителите на Бърдарски геран произхождат предимно от най-голямото село на българи в Банат – Стар Бешенов. Първите заселници от там идват в България през 1887 г, последните – през 1943 г.

През 1893 и следващите я години в селото се заселват и 95 немски семейства от т.н. дунавски шваби дошли в Банат в началото на ХVІІІ век. През 1941 -1943 г. хитлеровият режим принудително ги преселва на територията на Германия в подкрепа на милитаризираната си държава. Много от тях след 1945 г. се изселват в Америка, а една фамилия се завръща в България.

Банатските българи говорят старинен български диалект, определен от езиковеда акад. д-р Любомир Милетич като източно-родопски рупски говор, който самите те наричат „палкенски“, а научната общност – банатски български език.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой жители според преброяванията от Националния статистически институт
1893 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
421 1353 1425 1822 2149 2425 2335 2238 2007 1801 1459 1292 1078 745

Преброяване на населението от 1 февруари 2011 г.

Общо: 745 жители; В т.ч: българи: 649 жители; не отговорили: 90 жители;

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Бърдарски геран са изключително християни, всички от римокатолическо вероизповедание.

В селото има две католически църкви: „Св.Йосиф“ и църквата на някогашната немска енория „Дева Мария – майка на святата надежда“, днес собственост на ордена на сестрите бенедиктинки, която е в лошо състояние и се руши от природните въздействия.

В селото служи като енорийски свещеник бъдещият Никополски епископ Евгений Босилков, скалъпено обвинен за антидържавна и шпионска дейност през 1952 година и осъден от комунистическата власт на смърт, а впоследствие, като мъченик за вярата, е обявен от папата за блажен.

Поради конфесионалната разлика контактите между жителите на Бърдарски геран и на околните православни села са изключително слаби и бърдарчани контактуват предимно с останалите католически села, като етническият състав е еднороден. Към м.ноември 2016 г. свещеник в енорията е о.Койчо Димов родом от Южна България.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има действащо читалище – Читалище „Съединение – 1923“. То е основано през 1923 година в дома на Матис Шерингер от преселниците немци, учители и по-будните банатски българи. През 1958 година читалищната дейност се премества в новопостроената за целта сграда, която се използва и до днес. Към читалището има самодеен танцов състав, чиито репертоар включва банатски български и танци от различните региони на България, както и любителски певчески хор.

През 2009 г. отвори врати Дневен център за работа с деца към читалище „Съединение-1923“, който носи хубавото име „Палкенче“. В този център децата на селото намират уютно място за занимания извън училище. Реализацията на този проект се осъществи с финансовата подкрепа на Фондация „Лале“.

Център за настаняване от семеен тип и детска градина „Радост“ се помещават в една сграда, ремонтирана и преустроена за нуждите на двете институции.

В Бърдарски геран има и действащ футболен отбор „Ботев – Бърдарски геран“. Жителите следят неговите изяви и участват активно в подготовката на играчите и организирането на футболните срещи. Самоинициативно се грижат за стадиона и игрището, на което се посрещат чуждите отбори.

Полигонът за борба с градушките е създаден през 1973 г.и е оборудван с МРЛ5-IRIS .Защитава 1 600 000 декара обработваема земя във Врачанска и Плевенска област, а общата средна стойност на защитаваната селскостопанска продукция е от порядъка на 240 милиона лева.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енория „Свети Йосиф“

През 1930 г. започва изграждането на голямата и модерна католическа църква „Свети Йосиф“, най-голямата в цялата Никополска епархия, с елементи от новоготическия стил, трикорабна, която е завършена и тържествено осветена на 16 април 1934 г. от тогавашния Никополски епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал 31 години нашата Никополска епархия. Вътрешното оформление на новата църква било завършено през 1936 г.

Немската църква

Храмът „Дева Мария – Майка на святата надежда“ се намира се в големия двор на бившия манастир на бенедиктинките заедно със старата манастирска сграда и сградата на бившето немско училище. Тържественото освещаване на храма се извършва на 2 юли 1929 г. Забележително в него са добре запазените големи стенописни образи на братята св.св. Кирил и Методий в цял ръст от двете страни на олтара.

Музей „Къща на банатския бит“

Музеят е създаден по повод 100-годишнината на селото през 1987 г. Сбирката е изградена със съдействието на специалисти етнографи от Регионалния етнографски музей в гр. Враца. Автор на тематико-експозиционния план е ст.н.с. д-р Йорданка Манкова. Художественото пространствено оформление е дело на Тодор Митов.

Оригиналните музейни експонати са събрани изцяло от дарения като главен генератор за популяризирането на събирателската акция бе Кристина Велчева, тогавашен секретар-библиотекар на читалище „Съединение-1923“.

Паметници

Паметник на загиналите във войните (1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.) Намира се в центъра на селото. Височина 2,50 м. Изработен е от бял камък по проект на свещеник Бартол Тошков. Открит е през 1920 г. Паметникът е общинска собственост. Увековечава величието и героизма на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Чества се на 6 май.

Изписани са 51 имена на загиналите. Списъкът се намира във Форума в секция Войнишкият паметник.

В парка до шадравана се намира и паметната плоча на загиналите във Втората световна война.

Часовникова кула

През 1986 г. Никола Мичев е председател на Съвета в Бърдарски геран, което е било равносилно на длъжността кмет. Отечественият фронт го натоварва с тежката задача да намери начин да се сложи часовник на сградата на кметството, защото се говорело, че на църквата ще бъде поставен такъв, а по онова време било немислимо хората да „си сверяват часовника“ с църковния. Особеното било, че този часовник трябвало да бие на всеки кръгъл час и на половинката, конкурирайки камбаната на храма.

Поръчката е направена в завод в гр. Вишков на река Морава, Чехия. След куп премеждия с доставката и липсата на средства часовниковата кула става факт! И до днес тя работи, благодарение на доброволен труд и дарения, чрез които се извършва поддръжката.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно в Бърдарски геран се провеждат футболни срещи между отбора на селото и други отбори. Отборът носи името „Ботев – Бърдарски геран“.

Фестивал "Фаршанги" - Подновена от 2011 г. стара банатска традиция за карнавал в последната неделя преди Великденския пост по католическия църковен календар, подобен на източно православния празник и обичай Заговезни.

"Балът"-нова традиция на селото, утвърдила се от 2012 г. В последната събота на м. август жителите на селото, потомците им от цяла България и гости от другите банатски български села се събират да танцуват традиционните банатски български танци облечени в традиционните си носии.

Летен кампус за децата от Бърдарски геран и малките потомци летуващи в селото организира Читалище "Съединение - 1923" всеки м. август от 2008 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото има танцов състав изпълняващ предимно банатски танци. Също така те пеят на типичния за тях диалект. За всеки празник те подготвят незабравими концерти, които се радват на много голям интерес от страна на жителите на селото.
  • Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни. Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събирал, като всяка пролет са оскубвали пуха от гъските. Оттам е популярният в цяла България израз „Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!“
  • В Бърдарски геран е сниман филмът „Тримата от запаса

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните ястия в селото са с малко странни имена, но за сметка на това са изключително вкусни.

Едно такова ястие са например галушките. Тачки, листа на сухо, паприкаш, крофли, пифкя, точно с тиква – това са едни от многото вкусни банатски ястия. Друго традиционно ястие е чорба с листа и панирано пилешко месо.

Описанието на банатската кухня би било непълно, ако не споменем кавърмата – рядък специалитет от дреболии, бяло месо, кожа и непременно – кръв на току-що заклана домашна птица.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пирински, Ян. Да продължи борбата в името на благородната кауза!. // narodnavolja.com. Narodna Volja, 2010. Посетен на 2011-11-14.
  • д-р Любомир Милетич - Изследвания за българите в Седмиградско и Банат -1987
  • д-р Любомир Милетич -Нашите павликяни - 1904
  • НСИ Преброяване на населението 01.02.2011
  • НСИ Национален регистър на населените места в Царство България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]