Бърдарски геран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Бърдарски геран
Бърдарски геран
Bardarski Geran church 3.JPG
Катедралата „Св. Йосиф“
България
43.5467° с. ш. 23.9533° и. д.
Бърдарски геран
Област Враца
43.5467° с. ш. 23.9533° и. д.
Бърдарски геран
Общи данни
Население 720 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,033 km²
Надм. височина 166 m
Пощ. код 3259
Тел. код 09135
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7418
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бърдарски геран
Светослава Кръстева
(ГЕРБ)
Бърдарски геран в Общомедия

Бърдарски геран е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бърдарски геран се намира в западната част на дунавската равнина, близо до най-плодородното ѝ поле Златията, известно в миналото като житницата на Западна България.

Намира се на 10 км. северно от общинския център Бяла Слатина, с който го свързва единствения път от селото към републиканската пътна мрежа.

Климатът на Бърдарски геран е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди. 

Пролетта е хладна, лятото – сухо и горещо, зимата – студена. 

Силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове безпрепятствено нахлуват в землището, осушават почвата, причиняват дефлация (разрушаване чрез издухване) през пролетта и ранното лято и отвяване и пренаслагване на снежната покривка през зимата. 

Средните годишни валежи между 520 – 530 mm. имат характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от някогашно обичайно място за почивка на пътуващи търговци на бърда за ръчни тъкачни станове.

Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово), заселени от банатски българи – католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението 1878 година и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ век..

Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства (2000 човека) павликяни – католици от Никополско и Свищовско, които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г.

След Освобождението част от тях се връщат в България. Други остават в банатските си села и близките им градове, но не забравят своя корен. След 1920 г. по-голямата част от банатските българи зад граница са в територията на Румъния, а останалите – в територията на Сърбия.

Най-много заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат – Стар Бешенов. Първите 14 семейства от там идват в България през есента на 1887 г. предвождани от Лукан Чуканов и между тях семействата на Пъкьо Дечев, Антон Будуров и Павел Кюрчев, последните 40 идват през 1943 г. Заселниците от днешния румънски Банат са от селата: Стар Бешенов - 200 семейства, Брещя - 30, Дента - 25, Телепа - 20; и от днешния сръбски Банат -от: Иваново - 50, Модош и Кикинда и др. След 1918 г. в Бърдарски геран се преселват банатски българи недоволни от условията в други села на Северозападна България: Махмудия, Войводово, Джурилово. Желаещите да се завърнат в България са много повече и от по-рано, но австроунгарската администрация им създава големи пречки. Още през 1882 г. 250 семейства са върнати от границата, а предводителят им Петър Василчин е съден за подстрекателство.

През 1893 г. в Бърдарски геран се заселват 7, а в следващите години - още над 80 немски семейства от т.н. дунавски шваби, дошли в Банат в началото на ХVІІІ век. През 1941 -1943 г. хитлеровият режим принудително ги преселва на територията на Третия Райх в подкрепа на милитаризираната си държава. След края на войната през 1945 г. много от тях се преселват в Северна и Южна Америка и Австралия, а една осемчленна фамилия се завръща в България.

От 1887 г. да 1998 г. Бърдарски геран е под административното управление на общината Бяла Слатина. Първият местен кмет е предводителят на първите заселници Лукан Чуканов, след него са: Иван Велчев, Никола Лазаров, Петър Перков, Матея Софранов, Никола Тошков... През 1919 г. се изреждат трима кметове, а през 1931 - петима. Най-дълго изпълняват кметските задължения: Матей Кърчев 1950 - 1956 г, Стоян Пеев 1958 - 1965 г, Иван Лазаров 1969 -1974 г. и Никола Мичев 1974 - 1995 г. Четиримата са от времето на най-централизираната администрация и икономика до 1989 г. и според закона мандатите им са по-продължителни, а избирателите малко могат да им влияят след изборите, но пък през тези години селото получава най-много средства от централния бюджет на замогващата се държава и ги използва по най-добрия начин. Доближава се до вида на малък град с благоустрояването си и спортните, културните и други обществени съоръжения и сгради. През 1980 и 1982 г. Бърдарски геран е класиран на ІІ място в страната по хигиенизиране и благоустрояване. По строителство на лека спортна база също е на ІІ място в страната. Средствата отпускани централно за изпълнението на тези програми са заслужени с хиляди часове безплатен доброволен труд на жителите и преди и след финансирането на такива проекти. Подреденото, чисто и озеленено село често е показвано като образец на висшите ни държавни ръководители, на чуждестранни делегации и на представители от други селища от страната.

Банатските българи говорят старинен български диалект, определен от езиковеда акад. д-р Любомир Милетич като източно-родопски рупски говор, който самите те наричат „палкенски“, а научната общност – банатски български език.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой жители според преброяванията от Националния статистически институт
1893 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
421 1353 1425 1822 2149 2425 2335 2238 2007 1801 1459 1292 1078 745

Преброяване на населението от 1 февруари 2011 г.[1]

Общо: 745 жители; В т.ч: българи: 649 жители; не отговорили: 90 жители;

От немското население на Бърдарски геран в началото на ХХІ век има останали две жени: Мария Дауербах и Франческа Михел Велч. В края на 2016 г. и двете вече не са между живите.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Бърдарски геран са изключително християни, всички от римокатолическо вероизповедание.

В селото има две католически църкви:на банатските българи „Св.Йосиф“ и на някогашната немска енория „Дева Мария – Майка на святата надежда“, която не е действаща, собственост е на ордена на сестрите бенедиктинки и е в лошо състояние; руши се от природните въздействия.

Наскоро след заселването си през 1887 г.  жителите на новото село построяват и своята първа черква според броя си и възможностите си по това време. След пристигането на все повече нови заселници тя им отеснява, макар че от 1929 г. немците се отделят в собствена черква, защото след 1920 г. в Бърдарски геран се събират разпръснатите из други села на Врачански окръг по-малки групи банатски български семейства. Строителството на настоящата черква започва през 1930 г. и е осветена пред 1934 г.

Само няколко месеца след пристигането на първите заселници Никополският епископ Иполито Агосто им изпраща и първия свещеник - италианеца Лаврентий Манганели. След него идва сънародникът му Силвестър Лила, а от 1896 г. до края на живота си през 1910 г. - полякът Павел Кобиелски, погребан в Бърдарски геран. От 1910 до 1919 г. винганинът Бартол Тошков, първият български свещеник в селото, обслужва духовните нужди на хората, последван от други трима и след тях обичания от всички бърдарчани, асеновчанина Алойс Манушев, който построява през 1925 г. манастира, полага основите на храма Св. Йосиф" през 1930 г. и малко след това умира от сърдечен удар. И друг асеновчанин, Исидор Делин, служи в Бърдарски геран, но за по-кратко време.

От 1934 до 1946 г в селото служи като енорийски свещеник бъдещият Никополски епископ Евгений Босилков, несправедливо обвинен през 1952 г. в противонародна политическа и шпионска дейност и осъден на смърт; след 1989 г. реабилитиран от българския съд и провъзгласен от папа Йоан Павел ІІ за блажен мъченик за вярата.

След свещ.  Е. Босилков, за кратко време в Бърдарски геран служат свещеници от Пловдивската епархия на Южна България, отците успенци Асен Чонков и Самуил Джундрин (последният -  Никополски епископ през 1979-1995г.), но след бунт на селяните срещу колективизацията през 1950 г. свещениците, които им съчувстват и застават на тяхна страна, са разследвани и отстранени от селото, а о. А. Чонков е обвинен в подбудителство и осъден на 15 г. затвор. Тогава е изпратен за енорийски свещеник отново асеновчанин, монахът - пасионист Методий Карабенчев, който служи в изключително тежки условия 19 години, от 1951 до смъртта си през 1970 г. След него идва мирският свещеник Асен Генов от 1970 до 2008 г, с три години прекъсване, когато го заместват монаси францисканци-конвентуалци, от които са поляците Збигнев Карниевич и Станислав Жимински.

Към м.ноември 2016 г. свещеник в енорията е о.Койчо Димов родом от Южна България

Поради различията в изповядването на християнството, през първите няколко десетки години след заселването контактите между жителите на Бърдарски геран и на околните източно православни села са минимални. Бърдарчани подържат връзки предимно с банатските българи от останалите им български села и с католиците от селата в Северна България. Интересен е фактът, че в същото време, на основата на средноевропейския си манталитет, битовата си култура и религиозната търпимост, имат добри контакти с чехите – протестанти от недалечното село Войводово и дори се сродяват тях.

С увеличаването на времето на съжителство с населението на околните села и с намаляване влиянието на взаимните религиозни предразсъдъци в отношенията, ограниченията в контактите постепенно и все повече отпадат и във второто десетилетие на ХХІ век практически не съществуват.

След 1989 г. силно се активират връзките и взаимните гостувания с банатските българи от Румъния и Сърбия съдействащи за запазване на общността в двете държави и в България във все по-преобладаващото източно православно обкръжение на техните селища и в новите политически и икономически условия.

Налице е намаляване влиянието на религията сред жителите на Бърдарски геран, което от една страна е естествен процес в резултат на модерното образование и възпитание, а от друга е резултат от целенасочената и настоятелна антирелигиозна пропаганда и административен натиск провеждани от партийните органи и властите, в това число и местната, в периода от 1944 до 1989 г. Те са насочени с особена сила към българските католици, неоснователно считани в някаква степен за потенциални проводници на вредно и враждебно прозападно влияние. Заради голямата верска упоритост на жителите му известна като „яката вяра“, в Бърдарски геран тази пропаганда и натискът са доста безцеремонни и забележими, но не постигат крайната си цел.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има действащо читалище – Читалище „Съединение – 1923“. То е основано през 1923 година в дома на Матис Шерингер от преселниците немци, учители и по-будните банатски българи. През 1958 година читалищната дейност се премества в новопостроената за целта сграда, която се използва и до днес. Към читалището има самодеен танцов състав, чиито репертоар включва банатски български и танци от различните региони на България, както и любителски певчески хор.

През 2009 г. отваря врати Дневен център за работа с деца към читалище „Съединение-1923“, който носи хубавото име „Палкенче“. В този център децата на селото намират уютно място за занимания извън училище. Реализацията на този проект е осъществена с финансовата подкрепа на Фондация „Лале“.

Център за настаняване от семеен тип и детска градина „Радост“ се помещават в една сграда, ремонтирана и преустроена за нуждите на двете институции.

В Бърдарски геран има и действащ футболен отбор „Ботев – Бърдарски геран“. Жителите следят неговите изяви и участват активно в подготовката на играчите и организирането на футболните срещи. Самоинициативно се грижат за стадиона и игрището, на което се посрещат чуждите отбори.

Полигонът за борба с градушките е създаден през 1973 г.и е оборудван с МРЛ5-IRIS .Защитава 1 600 000 декара обработваема земя във Врачанска и Плевенска област, а общата средна стойност на защитаваната селскостопанска продукция е от порядъка на 240 милиона лева.

Културни, духовни и архитектурни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енория „Свети Йосиф“

През 1930 г. започва изграждането на голямата и модерна католическа църква „Свети Йосиф“, най-голяма в Никополската епархия, трикорабна, с елементи от новоготическия стил. На 16 април 1934 г. завършеният храм е осветен тържествено от Никополския епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал епархията 31 години. Вътрешното оформление на новата църква продължава до 1936 г.

Немската църква

Храмът „Дева Мария – Майка на святата надежда“ се намира се в големия двор на бившия манастир на сестрите бенедиктинки заедно със старата манастирска сграда и сградата на бившето немско училище. Тържественото освещаване на храма се извършва на 2 юли 1929 г. Най-забележителни в него са добре запазените големи стенописни образи на братята просветители св.св. Кирил и Методий в цял ръст от двете страни на олтара. С тях немците от Бърдарски геран изразяват уважението и благодарността си към българската държава и народ за оказаното им гостоприемство на българска земя.

Музей „Къща на банатския бит“

Музеят е създаден по повод 100-годишнината на селото през 1987 г. Сбирката е изградена със съдействието на специалисти етнографи от Регионалния етнографски музей в гр. Враца. Автор на тематико-експозиционния план е ст.н.с. д-р Йорданка Манкова. Художественото пространствено оформление е дело на Тодор Митов.

Оригиналните музейни експонати са събрани изцяло от дарения като главен генератор за популяризирането на събирателската акция бе Кристина Велчева, тогавашен секретар-библиотекар на читалище „Съединение-1923“.

Паметници

Паметник на загиналите във войните за национално обединение

Паметник на загиналите във войните за национално обединение на българите 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. се намира в двора на църквата. Издигнат е през 1920 г. с общински средства по проект на свещеник Бартол Тошков от бял камък и е висок 2,50 м. Увековечава величието на героизма и саможертвата на синовете на Бърдарски геран в името на българския национален идеал. На него са изписани 51 имена. При започналото през 2016 г. проучване на документите на Военно – историческия архив са открити нови, неизписани на паметника, имена. 21 от младите мъже са загинали и смъртно ранени само в един ден, на 4 ноември 1912 г. при щурма на Чаталджанската укрепена линия от 9 рота на 17 пехотен Доростолски полк в района на с. Кестенлик северно от гр. Чаталджа.

Паметна плоча на 6-мата загинали във Втората световна война при участието на България на страната на антихитлеристката коалиция се намира в зелената площ до фонтана, на площада пред кметството.

На 6 май, в деня на храбростта на българските войни, обществеността на селото се покланя пред паметните знаци на загиналите за Отечеството.

Паметник над гроба на съветски летци загинали със самолета си в околностите на селото през м. октомври 1944 г се извисява с оригиналната си архитектура пред изтребител МИГ – 15 на същия площад .

Часовникова кула

През 1986 г. председателя на Селсъвета (равносилно на кмет) Никола Мичев е натоварен от висшестоящото ръководство на организацията Отечествен фронт да организира поставяне на часовник на сградата на кметството, защото се говорело, че на църквата ще бъде поставен такъв, а по онова време е политически недопустимо хората да „си сверяват часовника“ с църковния. Заданието е часовникът да бие на всеки кръгъл и половин час, което на моменти съвпада със звъна на църковната камбана известяваща за редовните, ежедневни служби в храма.

Поръчката е приета от завод в чешкия град Вишков на река Морава. След много проблеми с осигуряване финансирането на проекта и доставката на уреда, над покрива на кметството се извисява добре хармонираща и красива часовникова кула. Ремонт на механизма и организирането на поддръжката му с доброволен труд и дарения през 2012 г, позволяват часовникът да продължава да работи и през 2016 г. – 32 години след монтирането му.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно в Бърдарски геран се провеждат футболни срещи между отбора на селото и други отбори. Отборът носи името „Ботев – Бърдарски геран“.

Фестивал „Фаршанги[2]“ – Подновена от 2011 г. стара банатска традиция за карнавал в последната неделя преди Великденския пост по католическия църковен календар, подобен на източно православния празник и обичай Заговезни.

„Балът“-нова традиция на селото, утвърдила се от 2012 г. В последната събота на м. август жителите на селото, потомците им от цяла България и гости от другите банатски български села се събират да танцуват традиционните банатски български танци облечени в традиционните си носии.

Летен кампус за децата от Бърдарски геран и малките потомци летуващи в селото организира Читалище „Съединение – 1923“ всеки м. август от 2008 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото има танцов и вокален състави изпълняващи предимно банатски български танци и традиционните си песни на своя банатски български език. На всеки празник те изнасят концерти посрещани с много голям интерес от страна на жителите на селото. Успешно се представят и в останалите села на банатски българи в България, Румъния и Сърбия, на прегледите на народното творчество и на други културни изяви.
  • Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни. Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събира, като всяка пролет се оскубва пуха от гърдите на гъските. Оттам е популярният в цяла България израз „Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!“
  • В Бърдарски геран са заснети големи части от филмитe „Зарево над Драва" и „Тримата от запаса“, в които участва много от местното население с традиционните си всекидневни облекла, екстериора и интериора на своите стари домове, всичко това съответстващо на изискванията да представя мястото на действие в Унгария.
  • Банатските българи донасят в България широката употреба австрийски железните плугове, конски окопвачки, брани с железни зъби, веялки за зърно, олекотените конски каруци с железни оси и железен обков, високопроизводителната конска тяга за обработките на земята и за земеделски транспорт вместо волската, използвана до тогава от българските селяни, строгите принципи на сеитбообращението, жътва на житните култури с коса, при което един косач може да достигне десетки декари на ден, и още много непознати преди тяхното идване похвати в земеделието, отглеждане на нови породи силни и издържливи коне, високопродуктивни свине. Те показват на местните българи от околните села как с по-малко вложен, но производителен и добре квалифициран труд могат да произведат много повече и по-качествено зърно и друга селскостопанска продукция.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните ястия в селото са с малко странни имена, но за сметка на това са изключително вкусни.

Едно такова ястие са например галушките. Тачки, листа на сухо, паприкаш, крофли, пифкя, точно с тиква – това са едни от многото вкусни банатски ястия. Друго традиционно ястие е чорба с листа и панирано пилешко месо.

Описанието на банатската кухня би било непълно, ако не споменем кавърмата – рядък специалитет от дреболии, бяло месо, кожа и непременно – кръв на току-що заклана домашна птица.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности родени и свързани със селото[редактиране | редактиране на кода]

  • Лукан Чуканов -предводител на първите заселници, първи кмет на селото.
  • Гюра Телбиз - първият учител в селото.
  • монс. Евгений Босилков 1900 - 1952 г. -дългогодишен свещеник в селото, Никополски епископ, репресиран от властта през 1952 г, първият български католик обявен от Папата за блажен.
  • Стоян Францов - първият местен директор на училището.
  • .Иван Калчев (философ) – роден в селото през 1945 г.[3]
  • Светлана Караджова (общественик) – родена в селото през 1973 г. и негов кмет за мандата 2011 – 2015 (отчет на дейноста)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://ec.europa.eu/CensusHub2/query.do?step=selectHyperCube
  2. http://farsangji.com
  3. Пирински, Ян. Да продължи борбата в името на благородната кауза!. // narodnavolja.com. Narodna Volja, 2010. Посетен на 2011-11-14.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • д-р Любомир Милетич – Изследвания за българите в Седмиградско и Банат – 1987 г.
  • д-р Любомир Милетич – Нашите павликяни – 1904 г.
  • НСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.
  • НСИ Национален регистър на населените места в Царство България
  • Иван Калчев, Никола Куков, Никола Мичев, Михаил Шипков – История на село Бърдарски геран – 1987 г.
  • Евгений Босилков и Дано Андреев - Кратка история на Бърдарски геран 1887 - 1937 - преизд. 2012 г.
  • Jakoubek, Marek. Zastaveni nad vztachem kultury, viry a konfense u vojvodovskych Cechu – 2013 roc

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]