Свети Йосиф (Бърдарски геран)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

„Свети Йосиф“
Bardarski Geran church 3.JPG
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Бърдарски геран
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1930- 1934 г.

„Свети Йосиф“ е католическа църква в Бърдарски геран, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Бърдарски геран е селище, което се формира от ре-имиграцията на Банатските българи след Освобождението на България между 1887 и 1892 г. В него от Стар Бешенов и околността му се заселват около 185 семейства след 150-годишно изгнание извън българските земи. Заселниците в Бърдарски геран са наследници на емигрирали павликяни с епископ Никола Станиславич.[1] Първия енорист в селото е отец Лаврентий Манганели, италианец (1890 -1894). След него свещеници в селото са италианецът Силвестър Лилла и поляка отец Павел Кобиелски.[2]

Между 1903 и 1934 г. в България се завръщат нови семейства банатски българи. Енорията е наброявала около 2000 души. През 1934 г. в Бърдарски геран идва като енорист отец д-р Евгений Босилков. Отец Евгений Босилков е енорийски свещеник на енорията в продължение на 12 години. Построява нов свещенически дом в холандски стил. Той организира излети с младежите; преподава вероучение; изгражда хор за певци, който се е събирал четири пъти в седмицата за репетиции; участва активно в клуба по футбол, волейбол и по ловен спорт в селото, създава дружеството на „Светата Броеница“; участва в дейността на местното читалище „Съединение - 1923”; лично настоява Бърдарски геран да се обяви за община и е избран за общински съветник в Бяла Слатина. Пламенен проповедник, добър органист и певец, сам композирал няколко песни и отделна Литургия.[2]

Архиепископ Ронкали посещава с автомобил енорията

С идването на края на Втората световна война почти всички банатски немци са преселени обратно в Германия, отец Евгений е ръкоположен за Никополски епископ в Русе, сменен е политическия режим в страната.

От 1946 до 1949 г. енорист в Бърдарски геран е свещеник отец Фабиян Кнобен, холандец. През 1949 новата власт изгонва всички свещеници и сестри чужденци, и по тази причина епископ Босилков поканва свещеници от Софийско-Пловдивската епархия в Южна България. В Бърдарски геран идват от Пловдив отците Асен Чонков и Самуил Джундрин, българи, монаси успенци. Отец Асен Чонков е енорист (1949-1951), а отец Самуил обслужва немската църква в селото и е помощник на отец Чонков. През 1950 г. свещениците са публично заплашени в центъра на селото, а църквата „Свети Йосиф” става обект на закани да бъде превърната в конюшня от управляващи. Енорийския дом (паракията) е взет от властта и превърнат в здравен център, отец Самуил е изгонен обратно в Пловдив. [2]

На 3 юли 1950 г., в разгара на насилственото прибиране на т. нар. „държавни доставки“ на зърнени храни от ТКЗС, в селото избухва спонтанен бунт. Първи се вдигат жените, а после и всички жители на селото, които прогонват охраната и обсаждат общинския съвет, за да демонстрират своето нежелание да изпълнят доставките. Пристигналата от околийския център милиция смазва бунта и арестува около двадесетина души. Набързо проведеното следствие (милиционерско дознание) стоварва вината върху седем от тях, а останалите са призовани като свидетели. На първо място в списъка на обвиняемите е отец Асен Чонков.[1]

На 5 август 1950 г. обвинителният акт от окръжна прокуратура във Враца сочи отец Чонков като главен подбудител и ръководител на протеста. Врачанският окръжен съд му присъжда 15 години затвор. Отец Асен Чонков е задържан. С делото срещу отец Асен Чонков започва серия от съдебни процеси срещу католическия клир в България. По-късно отец Самуил също е осъден на 12 години затвор.[1]

През 1952 г. по време на така наречените католически съдебни процеси, епископ д-р Евгений Босилков е осъден на смърт и разстрелян. Епархията остава без епископ цели 23 години. За администратор на Никополската епархия е назначен отец Никола Калчев, българин от Бърдарски геран, пасионист. Другото свещеническо звание, излязло от енорията на Бърдарски геран е отец д-р Иван Софранов, но той не може да се върне в България и остава в Италия и Холандия.[2]

В Бърдарски геран идва да служи като енорист отец Методий Карабенчев, банатски българин с корени от Бърдарски геран, монах пасионист, който е принуден да живее в тежки битови условия, в едно влажно мазе под църквата, в продължение на почти 20 години, за цялото време през което е енорист (1951-1970).[2]

През 1968 г. като помощник на болния oтец Методий Карабенчев, в Бърдарски геран идва oтец Асен Генов, мирски свещеник, българин от село Малчика, Плевенско, който остава за почти 40 години в енорията. Отец Асен построява малка килия към църквата, където живее.

Отец Койчо Димов, мирски свещеник, е енорист от 2009 г.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията (свещеническия дом) от отец Лаврентий Манганели.

По време на отец Павел Кобиелски, през 1903 г. е благословен първия камък на новата църква от енорийския свещеник на близкото село Гостиля – oтец Амброзий Галярди, италианец, пасионист. На 25 март 1903 г., тържеството на Благовещение, тогавашния Никополски епископ, Монсиньор Анри Дулсе, френски пасионист, благославя един дървен кръст, на мястото, където след това е бил поставен главния олтар на новата църква. Тя била първата католическа църква в Бърдарски геран, осветена тържествено на 29 септември 1903 г. от епископ Дулсе, изградена с голямата помощ на викарния му епископ Яков Роасан и на всички местни католици, помагали със своя труд, с доставянето на печени тухли и превозването на пясък и други строителни материали.[2]

През 1930 г. в селото започва изграждането на нова католическа църква. Архитектурата е трикорабна, с елементи от новоготически стил. Цялото местно население с помощта на верните от близките села Гостиля и Брегаре, се включва в строежа. Тя е осветена тържествено на 16 април 1934 г. от епископ Дамян Теелен. Вътрешното оформление на църквата е било завършено през 1936 г.[2]

Храмов празник – 19 март.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. а б в г д е ж История на католическата енория „Свети Йосиф”, с. Бърдарски геран