Светлана Караджова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светлана Караджова
Български общественик
Светлана Караджова 
Родена: 18 IX1973г

Светлана Иванова Караджова е виден представител на банатските българи в България, общественик, журналист и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в учителско семейство на 18 септември 1973 г. в с. Бърдарски геран, област Враца, най-голямото и хомогенно село на банатски българи в България, а родът ѝ Караджови, присъстващ в Банат от преди 1742 г, е с многобройни разклонения и в Румънски Банат и Сръбски Банат (Войводина[1]). Свойствената силна банатска българска родова привързаност и широките родови връзки са основа на мотивацията, за успехите ѝ през последните години и за място между най-ревностните радетели на каузата на банатските българи в България, Румъния, Сърбия и по света.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Гимназия завършва в гр. Бяла Слатина (1989 – 1991), след това Българска филология във Великотърновския университет (1991 – 1996), където е сред група студенти под силното влияние на проф. Анчо Калоянов[2], преподавател по Български фолклор. Това формира до голяма степен жизнените ѝ възгледи и стремежът ѝ за реализация – да бъде активна и полезна за българското, за каузата на банатските българи, да работи за тяхното единство, за съхраняване на традициите им, като ги актуализира и популяризира, за да ги има и в бъдеще.

От 1996 до 1998 г. е възпитател в Дома за деца и юноши в родното си село и там за първи път може практически да приложи някои от възгледите си.

Начало на дейността за общността на банатските българи[редактиране | редактиране на кода]

Първа активна изява в общностния живот на банатските българи има през 1997 г, когато нейно есе печели конкурс на читалището в с.Бърдарски геран.

От януари 1998 г, в съдействие със съмишленици, започва издаването на вестник „ФАЛМИС – Uveć falim!“[3] – бюлетин за банатските българи, чийто главен редактор е до спирането му през 2003 г.

Поставя си и по-висока цел, да оживи Дружеството на банатските българи, което е в застой след смъртта през 1996 г. на основателя му Михаил Шипков[4], в края на 1998 г. се премества в София и няколко месеца работи за това, готова да поеме отговорността и да оглави Дружеството, но младостта ѝ се възприема от възрастните му членове за недостатък и намерението ѝ не успява.

Вярна на призванието си, Светлана Караджова продължава да търси пътища да е по-полезна за каузата на банатските българи. През април 1999 г. се завръща в Бърдарски геран, получава поста председател местното читалище и остава на него до септември 1999 г., когато местна партийна структура недоволна от нежеланието ѝ да се съобразява с всякакви партийни интереси и от нейното засилващото се влияние сред местното общество, организира смяната ѝ с друг председател на читалището.

В лоното на Католическата Църква[редактиране | редактиране на кода]

В течение на пет години, до есента на 2004 г, цялата ѝ дейност е свързана с Католическата енория „Св. Йосиф“ в Бърдарски геран. Ръкоположеният още от блажения Евгени Босилков свещ. Асен Генов и монахините винкентинки, на които помага в научаването на български език, с преводи хърватски – български и в работата им с децата, ѝ показват пътя да приеме за първи път Светите Тайнства Изповед и Причастие. Работи за издаването на енорийския бюлетин „Жива вода“.

Още през 1999 г. процесът на издаването на „ФАЛМИС – Uveć falim“ я среща със свещ. Петър Кьосов, който повлиява най-много за новия етап в духовното ѝ развитие. Той я насочва към важни за Църквата събития, лица и факти, помага ѝ да доразвие усета си за взаимовръзките и истински съществените неща в живота. Общуването между двамата определя в голяма степен обхвата и дълбочината на мисълта в публикациите написани по-късно от Светлана за вестник „АБАГАР“ и след това.

Журналистическата дейност и публицистичният ѝ талант са забелязани и достойно оценени от архим. Георги Елдъров[5]. През септември 2004 г. той я привлича в издавания от него католически вестник „АБАГАР“. До есента на 2007 г. Светлана е редактор в Центъра „АБАГАР“ в София.

Отново работа за Дружеството[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2007 г. Светлана създава личен блог, в който помества публикации за банатските българи и статиите си, писани за „АБАГАР“. Блогът е първото място в интернет-пространството, където активно се появяват новини за банатските българи, материали за историята им, за живота на техните села и всичко друго за Общността им в България.

С първия пост в блога Светлана се представя: „Банатска българка съм от село Бърдарски геран, България, което по категоричен начин е определило и заниманията ми – мисля, пиша, работя, доколкото ми позволяват силите, за общността на банатските българи, разпръсната по целия свят.

В този блог ще намерите лични впечатления за различни събития, които попадат в кръгозора ми, както и повече обща информация за общността на банатските българи и на католиците в България“.

Идеята да възстанови Дружеството на банатските българи в България не я изоставя и след обстоен анализ на случилото се с първото Дружество, през юли 2007 г. Светлана Караджова основава неговия приемник – Дружество на банатските българи в България със седалище в столицата, като подчертава, че то трябва да обединява всички банатски българи в страната, независимо дали живеят в селата си или в градовете. Председател на Дружеството е от основаването му досега.

Нейната активност в Дружеството и лидерската ѝ харизма привличат в него и други млади хора. През 2008 г. се присъединява Александър Живков с корени от Бърдарски геран, неотлъчен помощник в проектите и инициативите, особено полезен с познанията си по информационните технологии. През същата година двамата със Светлана създават сайт на Дружеството на банатските българи в България „Falmis“. Александър построява и подържа сайта, а Светлана набавя информацията. Сайтът придобива широка известност и става любимо четиво за стотици посетители, банатски българи по света, а кръгът на авторите публикуващи в него и тематиката на публикациите непрекъснато се разширяват. Статиите му се посещават и от хиляди други българи търсещи специфична информация. През 2009 г. Светлана и Александър Живков заедно създават и сайт на село Бърдарски геран популяризиращ уникалността на жителите му и техните традиции. През 2010 г. Александър Живков е избран за зам. – председател на Дружеството. През 2011 г. в работата по сайта и други инициативи се включва активно и землячката им Ралица Велчева.

Светлана увлича за активно участие в Дружеството и много други потомци на банатските българи от България на най-различна възраст.

Завръщане в Бърдарски геран[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 2007 г. Светлана Караджова се завръща в родното си село за да бъде непосредствено до извора и заедно с местните хора да създаде солидна пряка опора за по-мащабна и разностранна работа за каузата на банатските българи.

От януари 2008 г. до лятото на 2010 г. е гл. специалист „Връзки с обществеността“ в Община Бяла Слатина, където създава „Вестител“, първия новинарски общински сайт, и постига забележителни резултати в рекламата и PR – а. Установява връзка с живеещи в Румъния българи с произход от Бяла Слатина и околността.

През тези години активно работи и в обществения живот на Бърдарски геран. Създава блог на Народно читалище „Съединение – 1923“, който отразява цялата му дейност и се утвърждава като търсено и посещавано място в интернет, привличащо вниманието към общността.

От януари 2008 г. до ноември 2015 г. разработва и успешно защитава пред различни фондации няколко проекта на читалището и така допринася за подобрение на материалната база и разширяване на дейността му.

По нейна идея възстановеният от 2008 г. обичай „Фършанги“ прераства през 2011 г. в карнавален фестивал „Фършанги“. През 2015 г. Светлана Караджова и Александър Живков, създават сайт на фестивала предназначен да събира историята му, натрупаният снимков и видео материал, и да помага на местните производители да рекламират продукцията си.

През 2014 г. осъществява идеята си за още едно събитие, подобно на фестивала „Фършанги“, което да привлича гости и туристи в селото. „Балът“ е замислен да събира в Бърдарски геран всяка година, в последната събота на август, участници от близо и далеч, които облечени в носиите и танцуващи танците на банатските българи, да си припомнят корените и историята на общността.

Дейност в BRIDGES[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. в София е създадена НПО за междурелигиозен диалог „Мостове“ и от създаването му Светлана Караджова е представителят на католиците в Управителния съвет на организацията. „Мостове“ („ BRIDGES”) е и кръг за сътрудничество към URI. От 744 кръгове за сътрудничество, 50 са в Европа, на територията на България са 7, от които 6 са в Пловдив.

От 12 до 14 окт. 2012 г. Бърдарски геран приема като домакин международен младежки форум на „BRIDGES“ Да служиш в солидарност“, организиран от представители на няколко неправителствени организации за междурелигиозен диалог.

Кмет на Бърдарски геран[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Светлана Караджова печели местните избори и става кмет на Бърдарски геран за мандата 2011 – 2015 г[6]. С това получава и възможността дейността ѝ по опазването на банатската българска общност в България да стъпи на по-широка основа в съвместната работа с различни институции при много по-добра координация и по-ефективно приложение на организаторските ѝ умения.

Въпреки липсата на самостоятелен бюджет на кметството, чрез спонсори и доброволен труд на свои подържници – ентусиасти, Светлана Караджова възстановява и подържа емблематични обекти в селото, зелените и цветните площи, организира детски летен кампус в селото и в Румъния, подновява и разширява спортния живот, осигурява представителство на селото в мероприятията на други селища на банатските българи в България, Банат и Войводина и в люлката на банатските българи Чипровци, посреща и домакинства на представителни групи на други банатски български села в рамките на взаимния обмен. Под нейно управление Бърдарски геран се утвърждава като позитивна забележителност, обект на вниманието на националните електронни и печатни средства за масова информация, а за повечето българи – като романтичното и прекрасно лице на банатските българи.

Кметските си задължения в рутинното ежедневие и в специалните случаи от живота на селото Светлана изпълнява принципно и стриктно. 

На местните избори 2015 г. избирателната машина на партия с могъщ организационен апарат подхожда с цялата си сила, взема реванш за загубата си в Бърдарски геран през 2011 г. и този път независимия, безсребърен кандидат Светлана Караджова е победена. Предстои ѝ поредното ново начало, без да изоставя най-важното в живота си – каузата на банатските българи.

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Светлана Караджова е автор на множество написани в отличен стил публикации в „Абагар“, в ръководените от нея издания, в сайтовете на банатските българи в България, в периодичните издания на банатските българи в Румъния „Наша глас“ и „Литературна мисель“, на родови истории в томовете на менажираната и редактирана от нея поредица „Родовата памет на банатските българи“[7].

  • Банатските българи днес историята на едно завръщане[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]