Банат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Областта Банат
Релефна карта
Румънски Банат
Войводина и Сръбски Банат

Банат (на румънски Banat; на сръбски Банат или Banat; на унгарски Bánát или Bánság) е историко-географска област в Югоизточна Европа, част от Среднодунавската равнина.

Днес, територията на Банатската област, която е разположена между река Дунав на юг, река Тиса на запад, река Муреш на север и Карпатите на изток, е разделена между Румъния, Сърбия и Унгария. В Румъния, окръг Тимиш и окръг Караш-Северин принадлежат към от областта, в Сърбия, основната част на Войводина е разположена в Банатска област, а в Унгария - област Чонград е част от областта. Историческият център на Банат е град Тимишоара (Темешвар), днешна Румъния.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата Банат означава гранична област, управлявана от бан. В средновековна Унгария има няколко баната (бановини) — Далмация, Славония, Босна и Хърватия. Днешен Банат никога не е управляван от бан, а получава името си след договора от Пасаровиц (Пожаревац) от 1718, където е описан като Темешварски банат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди завладяването на областта от Римската империя при император Траян през 106 година, Банат е обитаван от даки.

При миграционните процеси през ранното Средновековие славяните се заселват в днешен Банат (6 век).

Първо българско царство[редактиране | редактиране на кода]

Областта е част от Първото българско царство в началото на 9 век. Унгарските исторически хроники „Gesta Hungarorum“ споменават княжеството „Глад“, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики.

Регионът попада под властта на Кралство Унгария през 11 век и е част от административните единици (комитати) Torontál, Temes, Krassó и Szörény.

Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Банат е завладян от Османската империя през 1552 г. и става османска провинция, наричана „Темишварски еялет“. От 16 век е населяван от сърби и власи. През 1594 г. в Банат започва силна съпротива срещу отоманското владичество.

Династията на Хабсбургите[редактиране | редактиране на кода]

През 17 век част от Банат е превзета от Австрийската империя на Хабсбургите. През 1716 г. савойският принц Еужен отнема и последната част на Банат от Отоманската империя. След Договора от Пасаровиц (Пожаревац) от 1718 г. Банат става провинция на Хабсбургската монархия, администрирана от военните.

През 1751 г. австрийската императрица Мария Тереза въвежда гражданско управление. Според легенди, живи и до днес в живеещото в Банат българско малцинство, именно Мария Тереза (наричана от банатските българи „Мария Терезия“) дарява на емигриралите от поробена България с дарствена грамота част от Банат — „толкова, колкото може да се обходи с кон от изгрев до залез слънце“.

Мария Тереза колонизира слабо населения регион с етнически немски селяни от германските провинции Швабия, Елзас и Бавария, както и с австрийци. Банатският регион става известен като „Дунавска Швабия“.

През 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. През 1848 г. Западен Банат преминава към Сръбска Войводина — сръбски автономен регион в Хабсбургската империя. По време на революцията от 1848-1849 г. Банат е завладяван от сръбски и унгарски войски.

След революцията от 1848-1849 г. Банат, заедно с областите Срем и Бачка, става австрийска провинция под името Войводство Сърбия и Тамишки Банат, която през 1860 г. вече е част от Кралство Унгария.

Банатската република от 1918[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1918 г. в Тимишоара е обявена Банатска република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко — сръбски войски навлизат в региона и го овладяват.

Съгласно Мирния договор от Трианон от 1920 г. голяма част от Банат става част от Румъния.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

През 1774 г. данните сочат, че населението на Банат е имало следния етнически състав:

Банатски българи[редактиране | редактиране на кода]

Днес в румънската част на Банат живеят около 10 000 етнически българи със запазено българско самосъзнание, говорещи на съхранен през вековете и разбираем за съвременните българи диалект. Счита се, че българите в Банат са бежанци след разгрома на Чипровското въстание от 1688 г. Банатските българи са католици, занимаващи се главно със земеделие.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-големите градове в Банат са:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Banat“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.