Шумадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областа
Типичен изглед от Шумадия - Рудник

Шумадия (на сръбски: Шумадија или Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Република Сърбия. Намира се в Централна Сърбия. Шумадия е "сърцето на Сърбия".

География[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Шумадия представлява хълмистата и гористо-планинска местност, ограничена от равнините по реките Сава и Дунав на север, Велика Морава на изток-югоизток, Западна Морава на юг и Дрина на запад.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Шумадия е живописна област. На юг от Авала, начеват бърда, които постепенно увеличават височината си. Следват зелени хълмове, които не са покрити както някога с гъсти гори, а са осеяни с млади горички и самотно разхвърляни стари дървета - дъб, ясен, орех, живописни остатъци от някогашните тихи гори, дали името на областта. Смята се, че името на областта произлиза от сръбската дума шума - гора. Хълмовете се редят един след друг и на пътуващите им се струва, че вървят по един безкраен зелен парк. Всред зелените гори могат да се видят пръснатите колиби и къщурки на шумадийци от едно време - изградени от камък, варосани и оградени от овощни градини със сливи, череши, вишни и гъсто посяти царевични ниви. [1]

В средата на Шумадия се издига най-високата точка на областта - планината Рудник.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

По сочните пасбища, между хълмовете, се отглежда едър рогат добитък. Скотовъдството е традиционен сръбски поминък. Най-големия град в областта, и средище на Шумадийски окръг, е бившата сръбска княжеска столица Крагуевац. Градът е както най-значимия промишлен и културен център на Шумадия, така и административен център на Шумадийски окръг.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век, Шумадия осъществява половината от световния износ на сливи, а областта става популярна със сливовата си ракия, известна като сливовица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В античността днешна Шумадия е слабо заселена, бивайки граница между тракийските и илирийските племена - трибалите са населявали долината на Морава, а ауториатите са живели около река Тара.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

През средновековието областта влиза в границите на българската държава, като сръбското проникване датира към края на 12 век. Окончателно областта е овладяна от сърбите по време на Османската империя, при сръбските преселения на север към Военната граница.[източник? (Поискан преди 4 дни)] Природните дадености обуславят сръбските поселения в областта, поради традиционния сръбски бит, свързан най-вече със скотовъдството, а ѝ първоначалните сръбски поселения на Балканския полуостров са все в мъчнодостъпни и планински райони. [2] Голяма част от топонимията в областта е от български произход. [3]

Ето какво пише през тази 1841 година Бланки за сръбските въстания в "сърцето на Сърбия" :

..., в самото сърце на страната непроходимите гори на местността Шумадия предоставят на участниците в съпротивителното движение сигурно укритие, а връх Рудник е последното им убежище в случай на пълно поражение. Именно тази конфигурация на страната е улеснила сърбите да отвоюват своята независимост и ги е превърнала днес в така обезпокоителни васали на турците. Ако сърбите на бяха господари на огромните дъбови и букови гори, в които са укривали семействата си по време на войната и са изхранвали добитъка си, те щяха да се превърнат в земеделци като българите, и като тях щяха да търпят поражения, докато от височината на централното плато, защитено от пограничните планини, те неотстъпно наблюдават и заплашват цяла Румелия.

[4]

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Йован Цвиич за произхода и етногенезата на населението в областта Шумадия на Кралство Сърбия в границите ѝ след Берлинския конгрес до Балканската война.
  1. розово и светло червено - динарски тип и старо население   2. светло зелено - преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто - преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо - томошко-браничевско население   5. тъмно червено - шопско или торлашко население   6. черни точки - сръбски преселници оттатък Сава и Дунав - от Войводина   7. сиво - власи - виж и власи в Сърбия

Вследствие от тази политика областта в над 80 % e заселена от ново сръбско население от по-южните земи - основно от Херцеговина.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  3. Спанчев, Емил. Корени. в-к "Македония", 28 април 1999 г., брой 17.
  4. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  5. Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((sr)) * Кои са шумадийци ? (на стр.3 /Заселници от изток/ - за българската топонимия в областта) от Миле Неделкович.