Шумадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шумадия
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областта
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областта

Шумадия (на сръбски: Шумадија или Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.

География[редактиране | редактиране на кода]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Типичен изглед от Шумадия – Рудник

Всред зелените гори могат да се видят пръснатите колиби и къщурки на шумадийци от едно време – изградени от камък, варосани и оградени от овощни градини със сливи, череши, вишни и гъсто посяти царевични ниви. [1]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век, Шумадия осъществява половината от световния износ на сливи, а областта става популярна със сливовата си ракия, известна като сливовица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Природните дадености обуславят сръбските поселения в областта, поради традиционния сръбски бит, свързан най-вече със скотовъдството, а ѝ първоначалните сръбски поселения на Балканския полуостров са все в мъчнодостъпни и планински райони. [2] Голяма част от топонимията в областта е от български произход.[3]

Ето какво пише през тази 1841 година Бланки за сръбските въстания в „сърцето на Сърбия“:

..., в самото сърце на страната непроходимите гори на местността Шумадия предоставят на участниците в съпротивителното движение сигурно укритие, а връх Рудник е последното им убежище в случай на пълно поражение. Именно тази конфигурация на страната е улеснила сърбите да отвоюват своята независимост и ги е превърнала днес в така обезпокоителни васали на турците. Ако сърбите на бяха господари на огромните дъбови и букови гори, в които са укривали семействата си по време на войната и са изхранвали добитъка си, те щяха да се превърнат в земеделци като българите, и като тях щяха да търпят поражения, докато от височината на централното плато, защитено от пограничните планини, те неотстъпно наблюдават и заплашват цяла Румелия.

[4]

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие от тази политика областта в над 80 % e заселена от ново сръбско население от по-южните земи – основно от Херцеговина.[5]

Йован Цвиич за произхода и етногенезата на населението в областта Шумадия на Кралство Сърбия в границите ѝ след Берлинския конгрес до Балканската война.
  1. розово и светло червено – динарски тип и старо население   2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо – томошко-браничевско население   5. тъмно червено – шопско или торлашко население   6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина   7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  3. Спанчев, Емил. Корени. в-к „Македония“, 28 април 1999 г., брой 17.
  4. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  5. Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((sr)) * Кои са шумадийци ? (на стр.3 /Заселници от изток/ – за българската топонимия в областта) от Миле Неделкович.

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия