Срем (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Срем.

Срем (на хърватски: Srijem, унгарски: Szerém или Szerémség, немски: Syrmien) е историко-географска област между Дунав, на север и изток, Сава до вливането ѝ в Дунав, на юг и река Босут на запад с главен град Срем. В българската история региона е познат като „Сремска област

Административно деление[редактиране | edit source]

Регионът административно е разделен между Сърбия и Хърватия. Хърватската част от Срем обхваща по-голямата част от Вуковарско-сремска жупания. Сръбската част от областта се намира в Автономната област Войводина (освен най-източната част, която е включена в Белградския окръг). На територията на Войводина Срем е организиран административно в Сремски окръг.

История[редактиране | edit source]

Карта на Сремска област по времето на Първото българско царство
Сремска жупания в състава на Кралство Унгария - Австро-Унгария
Сремска област между Хърватско и Сърбия

Названието на областта „Срем“ идва от името на античния град Сирмиум (днешна Сремска Митровица). Назад в историята Срем е владян от римляни, хуни, авари, гепиди, византийци, българи, маджари, турци и австрийци. От 1918 година Срем е присъединен към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Най-рано в историята Сирмиум е бил илирийски град, а през 1 век от новата ера е завладян от римляните. Местните илирийски племена въстават през 39 година. Вождове на това въстание са Батон и Пинес.

Сирмиум е важен град в състава на Римската империя. Той е главен град на римската провинция Панония и един от четирите главни града на Римската империя. В Сирмиум или околностите му са родени шест Римски императори: Деций Траян (249-251), Аврелиан (270-275), Проб (276-282), Максимилиан Херкулий (285-310), Констанций II (337-361) и Грациан (367-383). През 6 век на територията на Срем е образувана византийската тема Панония, чийто главен град е бил Сирмиум.

В 805г. областта Срем е присъединена от хан Крум към Първото българско царство, управител на областта по времето на цар Самуил е Сермон, който е сякъл свои монети в околността на днешна Сремска Митровица. След като България пада под византийска власт, Сермон е хванат и убит, тъй като не се е покорил на новите управници. След установяването на византийска власт Сремската област е формирана във тема „Сирмиум“. Градът е център на епархия, в диоцеза на Българската Охридска архиепископия през 11-12 век.[1] В 1195 г. цар Иван Асен I освобождава града от византийско робство и областта отново е част от българската държава. След 1180 г. името на града се започва споменава първо като "Civitas Sancti Demetrii", после "Дмитровица", "Митровица", а накрая получава сегашното си име, към което е прибавено определението "Сремска", за да се отбележи, че града се намира в Срем за да не се бърка с Косовска Митровица.

Унгарците установяват стабилно своето господство над Срем след 1282 г.  В периода между 1282 и 1316 г. те дават на своя васал рашкия крал Стефан Драгутин да управлява Сремско кралство, което обхваща Мачва, Усора и Соли.  Така за първи път в историята като унгарски васали тук идват сърбите. В тази епоха с името Срем са се наричали две територии: Горни Срем (днешен Срем) и Долни Срем (днешна Мачва). Драгутиновото Сремско кралство всъщност е обхващало Долни Срем. Драгутинова резиденция се е намирала в град Дебърц в Мачва (между Белград и Шабац). Според някои исторически извори Стефан Драгутин е владял също и Горни Срем и Славония, но според други източници местния владетел на Горни Срем е Угрин Чака, а резиденцията му се е намирала в град Илок. Стефан Драгутин умира през 1316 година, а след неговата смърт Сремското кралство пак като унгарски феодал управлява неговия син Стефан Владислав II (1316-1325), а Угрин Чака умира през 1311 година. Унгарското господство тук продължава с кратки прекъсвания до турското нашествие.

След османското нашествие в сръбските земи през 1459 година, сръбските деспоти, управлявали Сремска област, стават васали на унгарските крале. Резиденцията на сръбските деспоти се е намирала в град Купинику (днешно Купиново).

След завладяването на областта, на територията на Срем е образуван Сремски санджак, а след завладяването му от австрийците, е формирана Сремска жупания през 1745 година.

В периода 1849 и 1860 година Срем е част от австрийската провинция Войводство Сърбия и Тамишки Банат, с център Темишвар. През 1860 войводството е закрито и на негово място е образувана Сремска жупания.

През 1918 година Срем е присъединен към Кралство на сърби, хървати и словенци. В периода 1918 и 1922 година Срем e окръг (жупания), между 1922 и 1929 е област, а през 1929 година става част от Дунавска бановина, с център град Нови Сад.

По време на Втората световна война Нацистка Германия окупира Кралство Югославия и предава Срем на новообразуваната марионетна и пронацистка Независима хърватска държава. През 1945 година след края на войната западната част на Срем е включен в състава на Социалистическа република Хърватско, а източната — в състава на Социалистическа република Сърбия, и по-точно в Автономната област Войводина.

Население[редактиране | edit source]

В Срем живеят около милион души от двете страни на сърбо-хърватската граница. Най-населената част на Срем са районите около вливането на река Сава в Дунав, част от Белградската агломерация, а също и на север около Нови Сад.

Според преброяването през 2002 в сръбската част на Срем живеят следните етнически групи: сърби (84,58%), хървати, словаци, русини, унгарци и други.

Според преброяването през 2001 в хърватската част — Вуковарско-сремската жупания живеят следните етнически групи: хървати (78,27%), сърби (15,45%), унгарци (1%), русини и словаци.[2]

Градове в историческата област Срем[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 182-183.
  2. http://www.dzs.hr/Hrv/Popis%202001/popis20001.htm