Австрийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Австрийци
Места и численост
Общ брой ок. 8 – 8,5 милиона
Flag of Austria.svg Австрия ~ 6,75 милиона
Flag of the United States.svg САЩ ~ 684 184
Flag of Germany.svg Германия ~ 345 620
Flag of Canada (Pantone).svg Канада ~ 197 990
Flag of Australia (converted).svg Австралия ~ 45 530
Flag of Switzerland.svg Швейцария ~ 40 300 – 65 090
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство ~ 21 600 – 25 000
Flag of France.svg Франция ~ 20 000
Flag of Argentina.svg Аржентина ~ 17 000
Flag of Italy.svg Италия ~ 16 331
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия ~ 15 771
Flag of South Africa.svg РЮА ~ 14 000
Flag of Spain.svg Испания ~ 10 100
Flag of Brazil.svg Бразилия ~ 10 000

Език немски (австро-баварски и алемански)
Религия християнство
Сродни групи германци, швейцарци
Австрийци в Общомедия

Австрийците (на немски: Österreicher) са германски народ,[1] традиционно населяващ Австрия и Южен Тирол. Първоначално така се наричат гражданите на Хабсбургската монархия, през 19 век терминът обозначава жителите на Австрийската империя, а от 1867 до 1918 г. – жителите на Цислейтания.

В исторически план, австрийците често се разглеждат като етнически германци и гледат на себе си като такива.[2][3][4] Австрия е чест от Свещената римска империя и Германската конфедерация до Австро-пруската война през 1866 г., след която Австрия е отлъчена от конфедерацията.[3] Така, когато Германската империя е основана през 1871 г., Австрия не е част от нея[3] и вместо това образува Австро-Унгария. След края на Първата световна война Австрия става република, но малко преди началото на Втората световна война е анексирана в хода на Аншлуса на Нацистка Германия през 1938 г. След падането на нацисткия режим през 1945 г. политическата идеология на пангерманизма и обединението с Германия се дискредитира, поради свързването ѝ с нацизма. Така австрийците започват да развиват своя собствена и отделна национална идентичност. В днешно време повечето австрийците не считат себе си за германци.[2][5][6][7]

Етногенезис[редактиране | редактиране на кода]

Първият текст, съдържащ думата „Ostarrîchi“, оградена с червено.

Първите исторически народи на територията на днешна Австрия са келтите и ретите. На мястото на днешна Виена в античността се е намирало келтското селище Виндобона. След това територията на Австрия влиза в състава на Римската империя (провинции Норик и Реция). За пръв път думата Австрия (Ostarrîchi – Остаричи) се появява в текст от 996 г. С нея вероятно се назовава източната граница на Свещената римска империя. По време на Великото преселение на народите, на територията на Австрия се заселват хорутани. Със славянска етимология е австрийският град Грац (от „градец“). Впоследствие, славяните попадат под властта на Германия и са асимилирани от южните немци. До средата на 20 век австрийците не се определят като различни от немците. След разпадането на Австро-Унгария е забранено на Австрия да се обединява с Германия, за да се избегне създаването на мощна германска държава в Европа. През 1938 г. Германия анексира Австрия. До края на Втората световна война Австрия не съществува като независима държава. След войната е взето решение да се потискат всякакви опити за създаването на единна немско-австрийска държава, поради опасения за пораждане на пангермански и крайни националистически настроения в страната. Във връзка с това, след обявяването на неутралитета на Австрия през 1955 г., в конституцията на двете страни е добавена поправка относно забраната за обединяването им. В днешно време повечето австрийци не се считат за немци, но са членове на голямото немскоезично общество, което сближава двата народа.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Австрийците говорят на немски език. Единственият официален език на федерално ниво в Австрия е немският, а използваният стандарт се нарича австрийски немски, тъй като немският се счита за плурицентричен език. Всички официални изявления, уебсайтове и повечето медии в Австрия са на австрийски немски. Ще се отнася до местния език, често това е местен диалект от австро-баварското или алеманското семейства. Все пак, повечето австрийци могат да говорят стандартен австрийски немски освен родния си диалект, тъй като той се препродава във всички съвременни училища.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Австрийската култура е силно повлияна от съседните държави Швейцария, Германия, Италия, Унгария, Чехия и дори от Балканите

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Виена, столицата на Австрия, е дългогодишен важен център на музикална иновация. Композитори през 18 и 19 век се привличат в града под патронажа на Хабсбургите и правят Виена европейска столица на класическата музика. С града се свързват най-вече Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Шуберт и Йохан Щраус. В периода на барока, славянски и унгарски фолклорни форми повлияват на австрийската музика.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Освен статута си на страна на музиканти, Австрия се радва също на много известни писатели и поети. Това е родината на романисти като Артур Шницлер, Стефан Цвайг, Томас Бернхард и Роберт Музил, както и на поети като Георг Тракъл, Франц Верфел, Франц Грилпарцер, Райнер Мария Рилке и Адалберт Щифтер. Виенският кръг e философски кръг, обединяващ около 30 учени от Виенския университет.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Австрийската кухня, която често се приравнява с виенската кухня, намира корените си в Австро-Унгария. Освен от местните религиозни традиции, тя е почерпила от немската, унгарската, чешката, еврейската, италианската и полската кухни, от които са заети както начини на приготвяне, така и цели ястия. Един такъв пример е гулашът. Извън Австрия австрийската кухня е най-известна със своите сладкиши.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от австрийците по традиция са римокатолици. Католическата църква в Австрия е изиграла значителна роля както в културата, така и в политиката на страната. Тя позволява на Хабсбургите да управляват Испания и империята ѝ като католическа монархия след 16 век и определя ролята на Хабсбургска Австрия в Тридесетгодишната война. Музиката във виенския класицизъм в значителна степен е религиозна.

Секуларизмът набира популярност след 1980-те години. Около 66% от австрийците изповядват католицизъм през 2009 г., докато през 1991 г. процентът е 78%, а през 1961 г. – 89%. Съществува и лутеранско малцинство, към което принадлежат 4% от населението към 2009 г. (6% към 1961 г.). Около 17% са нерелигиозни към 2005 г.

Ислямът в Австрия нараства значително през 1990-те и 2000-те години, от 0,8% през 1971 г. на 6% през 2010 г., изпреварвайки по численост лутеранската общност в страната.[8] Това бързо покачване на мюсюлманите се дължи на голямата имиграция в Австрия от Турция и бивша Югославия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Minahan, James. One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups. Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 0313309841. с. 769. Посетен на 25 май 2013.
  2. а б Robert H. Keyserlingk. Austria in World War II: An Anglo-American Dilemma. McGill-Queen's Press – MQUP, 1 юли 1990. ISBN 978-0-7735-0800-2. с. 138–.
  3. а б в Peter Thaler. The Ambivalence of Identity: The Austrian Experience of Nation-Building in a Modern Society. Purdue University Press, 2001. ISBN 978-1-55753-201-5. с. 72–.
  4. Ruth Wodak. The Discursive Construction of National Identity. Edinburgh University Press, 2009. ISBN 978-0-7486-3734-8. с. 56–.
  5. derStandard.at. Österreicher fühlen sich heute als Nation – Februar 1934 – derStandard.at › Wissenschaft. // Derstandard.at. Посетен на 14 юли 2014.
  6. Thaler, Peter (2001), op. cit., pages 166 – 175
  7. Bischof, Günter, Pelinka, Anton. Austrian historical memory & national identity. Transaction Publishers, 1997. ISBN 978-1-56000-902-3. с. 32 – 63.
  8. Islam in Europe: Austria: Muslims to overtake Protestants