Австрийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Австрийци
Общ брой ок. 8 – 8,5 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Австрия Австрия 6,75 милиона
Флаг на САЩ САЩ 684 184
Флаг на Германия Германия 345 620
Флаг на Канада Канада 197 990
Флаг на Австралия Австралия 45 530
Флаг на Швейцария Швейцария 40 300 – 65 090
Флаг на Великобритания Великобритания 21 600 – 25 000
Флаг на Франция Франция 20 000
Флаг на Аржентина Аржентина 17 000
Флаг на Италия Италия 16 331
Флаг на Нидерландия Нидерландия 15 771
Флаг на РЮА РЮА 14 000
Флаг на Испания Испания 10 100
Флаг на Бразилия Бразилия 10 000
Език немски (австро-баварски и алемански)
Религия християнство
Сродни етно групи германци, швейцарци
Австрийци в Общомедия
Първият текст, съдържащ думата „Ostarrîchi“, оградена с червено.

Австрийците (на немски: Österreicher) са германски народ,[1] традиционно населяващ Австрия и Южен Тирол. Първоначално така се наричат гражданите на Хабсбургската монархия, през 19 век терминът обозначава жителите на Австрийската империя, а от 1867 до 1918 г. – жителите на Цислейтания.

В исторически план, австрийците често се разглеждат като етнически германци и гледат на себе си като такива.[2][3][4] Австрия е чест от Свещената римска империя и Германската конфедерация до Австро-пруската война през 1866 г., след която Австрия е отлъчена от конфедерацията.[3] Така, когато Германската империя е основана през 1871 г., Австрия не е част от нея[3] и вместо това образува Австро-Унгария. След края на Първата световна война Австрия става република, но малко преди началото на Втората световна война е анексирана в хода на Аншлуса на Нацистка Германия през 1938 г. След падането на нацисткия режим през 1945 г. политическата идеология на пангерманизма и обединението с Германия се дискредитира, поради свързването ѝ с нацизма. Така австрийците започват да развиват своя собствена и отделна национална идентичност. В днешно време повечето австрийците не считат себе си за германци.[2][5][6][7]

Етногенезис[редактиране | редактиране на кода]

Първите исторически народи на територията на днешна Австрия са келтите и ретите. На мястото на днешна Виена в античността се е намирало келтското селище Виндобона. След това територията на Австрия влиза в състава на Римската империя (провинции Норик и Реция). За пръв път думата Австрия (Ostarrîchi – Остаричи) се появява в текст от 996 г. С нея вероятно се назовава източната граница на Свещената римска империя. По време на Великото преселение на народите, на територията на Австрия се заселват хорутани. Със славянска етимология е австрийският град Грац (от „градец“). Впоследствие, славяните попадат под властта на Германия и са асимилирани от южните немци. До средата на 20 век австрийците не се определят като различни от немците. След разпадането на Австро-Унгария е забранено на Австрия да се обединява с Германия, за да се избегне създаването на мощна германска държава в Европа. През 1938 г. Германия анексира Австрия. До края на Втората световна война Австрия не съществува като независима държава. След войната е взето решение да се потискат всякакви опити за създаването на единна немско-австрийска държава, поради опасения за пораждане на пангермански и крайни националистически настроения в страната. Във връзка с това, след обявяването на неутралитета на Австрия през 1955 г., в конституцията на двете страни е добавена поправка относно забраната за обединяването им. В днешно време повечето австрийци не се считат за немци, но са членове на голямото немскоезично общество, което сближава двата народа.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Австрийците говорят на немски език. Единственият официален език на федерално ниво в Австрия е немският, а използваният стандарт се нарича австрийски немски, тъй като немският се счита за плурицентричен език. Всички официални изявления, уебсайтове и повечето медии в Австрия са на австрийски немски. Ще се отнася до местния език, често това е местен диалект от австро-баварското или алеманското семейства. Все пак, повечето австрийци могат да говорят стандартен австрийски немски освен родния си диалект, тъй като той се препродава във всички съвременни училища.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Австрийската култура е силно повлияна от съседните държави Швейцария, Германия, Италия, Унгария, Чехия и дори от Балканите

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Виена, столицата на Австрия, е дългогодишен важен център на музикална иновация. Композитори през 18 и 19 век се привличат в града под патронажа на Хабсбургите и правят Виена европейска столица на класическата музика. С града се свързват най-вече Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Шуберт и Йохан Щраус. В периода на барока, славянски и унгарски фолклорни форми повлияват на австрийската музика.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Освен статута си на страна на музиканти, Австрия се радва също на много известни писатели и поети. Това е родината на романисти като Артур Шницлер, Стефан Цвайг, Томас Бернхард и Роберт Музил, както и на поети като Георг Тракъл, Франц Верфел, Франц Грилпарцер, Райнер Мария Рилке и Адалберт Щифтер. Виенският кръг e философски кръг, обединяващ около 30 учени от Виенския университет.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Австрийската кухня, която често се приравнява с виенската кухня, намира корените си в Австро-Унгария. Освен от местните религиозни традиции, тя е почерпила от немската, унгарската, чешката, еврейската, италианската и полската кухни, от които са заети както начини на приготвяне, така и цели ястия. Един такъв пример е гулашът. Извън Австрия австрийската кухня е най-известна с своите сладкиши.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от австрийците по традиция са римокатолици. Католическата църква в Австрия е изиграла значителна роля както в културата, така и в политиката на страната. Тя позволява на Хабсбургите да управляват Испания и империята ѝ като католическа монархия след 16 век и определя ролята на Хабсбургска Австрия в Тридесетгодишната война. Музиката във виенския класицизъм в значителна степен е религиозна.

Секуларизмът набира популярност след 1980-те години. Около 66% от австрийците изповядват католицизъм през 2009 г., докато през 1991 г. процентът е 78%, а през 1961 г. – 89%. Съществува и лутеранско малцинство, към което принадлежат 4% от населението към 2009 г. (6% към 1961 г.). Около 17% са нерелигиозни към 2005 г.

Ислямът в Австрия нараства значително през 1990-те и 2000-те години, от 0,8% през 1971 г. на 6% през 2010 г., изпреварвайки по численост лутеранската общност в страната.[8] Това бързо покачване на мюсюлманите се дължи на голямата имиграция в Австрия от Турция и бивша Югославия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Minahan, James. One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups. Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 0313309841. с. 769. Посетен на 25 май 2013.
  2. а б Robert H. Keyserlingk. Austria in World War II: An Anglo-American Dilemma. McGill-Queen's Press – MQUP, 1 юли 1990. ISBN 978-0-7735-0800-2. с. 138–.
  3. а б в Peter Thaler. The Ambivalence of Identity: The Austrian Experience of Nation-Building in a Modern Society. Purdue University Press, 2001. ISBN 978-1-55753-201-5. с. 72–.
  4. Ruth Wodak. The Discursive Construction of National Identity. Edinburgh University Press, 2009. ISBN 978-0-7486-3734-8. с. 56–.
  5. derStandard.at. Österreicher fühlen sich heute als Nation – Februar 1934 – derStandard.at › Wissenschaft. // Derstandard.at. Посетен на 14 юли 2014.
  6. Thaler, Peter (2001), op. cit., pages 166 – 175
  7. Bischof, Günter, Pelinka, Anton. Austrian historical memory & national identity. Transaction Publishers, 1997. ISBN 978-1-56000-902-3. с. 32 – 63.
  8. Islam in Europe: Austria: Muslims to overtake Protestants