Цислейтания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кралства и земи, представени в Имперския съвет
Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder
— част от Австро-Унгария —
1867 – 1918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария
Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария
Континент Европа
Столица Виена
Eзици
Официални немски, чешки, полски, хъртватски, сръбски, украински, румънски, словенски, италиански
Религия католицизъм, протестантство, източноправославие, юдаизъм, суни ислям
Площ
Общо (1910) 300 005 km2
Население
Преброяване 28 571 934
Гъстота 95 д./km2
Предшественик
Наследник
Първа Чехословашка република
Днес част от Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Чехия Чехия
Флаг на Италия Италия
Флаг на Черна гора Черна гора
Флаг на Полша Полша
Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Словения Словения
Флаг на Украйна Украйна
Кралства и земи, представени в Имперския съвет в Общомедия

Цислейтания (на немски: Cisleithanien) се нарича австрийската част от Австро-Унгарската империя, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918. Цислейтания включва земите на бившата Австрийска империя. Понякога тези земи на немски са наричани Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder" ("Кралствата и земите, представени в Имперския съвет").

Столица на Цислейтания е Виена. Населението на австрийската част на Империята наброява 28 571 900 души (1910).

Латинското название Цислейтания идва от името на река Лейта, която разделя двете части на Империята. Така Цислейтания може да се преведе като Земите на запад от Лейта. Транслейтания (унгарската част на Империята), пък от своя страна се превежда от латински като Земите отвъд Лейта.

Провинции[редактиране | редактиране на кода]

Цислейтания е съставена от 15 земи на короната, които са представени в Райхсрата (цислейтанския парламент):

Карта на Австро-Унгария. Цислейтания: 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Кран, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг; Транслейтания: 16. Унгария, 17. Хърватско и Славония; 18. Босна и Херцеговина
Земи на короната в състава на Цислейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Бохемия Праг (Прага)
Херцогство Буковина Черновиц (Черновци)
Кралство Галиция и Лодомерия Лемберг (Лвов)
Ерцхерцогство Горна Австрия Линц
Кралство Далмация Спалато
Ерцхерцогство Долна Австрия Санкт Пьолен
Херцогство Залцбург Залцбург
Херцогство Каринтия Клагенфурт
Херцогство Крайна Лайбах (Любляна)
Маркграфство Моравия Брюн (Бърно)
Херцогство Горна и Долна Силезия Тропау (Опава)
Княжеско графство Тирол Инсбрук
Провинция Форарлберг Брегенц
Херцогство Щирия Грац
Австрийско приморие Триест

Политическо устройство[редактиране | редактиране на кода]

Всяка земя на короната има регионално събрание Landtag, което изпраща свои представители Reichsrat-а (от 1873).

Райхсратът, състоящ се от 498 членове, е площадка на противоборство между немските и славянски националисти в Империята. Най-отявлени са чешките представители. Първоначално в Райхсрата доминират немските представители, но след изборните реформи от 1907 г. славянските представители получават парламентарно мнозинство, след премахването на класовото изборно право.

За представянето на федералните работи (финанси, отбрана. Райхсрата назначава делегация от 60 члена, които дискутират тези работи със императора.

действията на политиците често са парализирани от постоянните противоречия между отделните националисти. В резултат на това след 1909 император Франц Йозеф започва да управлява империята самодържавно, чрез издавани от него укази. Райхсратът е разпуснат през март 1914 и е свикан чак след възкачването на престола на Карл I 1916 година.

Етнически състав на населението (1910)[редактиране | редактиране на кода]

Народност % от населението на Цислейтания
Немци 33%
Чехи 22%
Поляци 15%
Русини 12%
Словенци 5%
Италианци 3%
Хървати 3%
Други 7%

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]