Плурицентричен език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Плурицентрични езици са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език. Такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, такива езици са още английски, френски, холандски, испански, персийски и някои други езици. Подобно на тях, българският език има няколко книжовни норми – наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици притежават единен стандарт – такива са италиански, датски, полски, руски и др.[1]

Плурицентричните езици като правило са взаиморазбираеми. Институтът за български език към БАН въвежда за югозападния а-говор и за северозападния у-говор отделни книжовни норми, понеже по политически причини на територията на бивша Югославия те се разглеждат съответно като отделен език, или като самостоятелно наречие, или даже диалект по Аусбау-парадигмата – на сърбохърватски език. В съвременния сръбски език съществува както диглосия, така и диграфия, а известните по политически причини в българската и сръбска лингвистика т.нар. преходни говори съставляват част от общия Балкански езиков съюз, който е известен със своята аналитичност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.