Плурицентричен език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Плурицентрични езици са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език. Такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, такива езици са още английски, френски, холандски, испански, персийски и някои други езици. Подобно на тях, българският език има няколко книжовни норми – наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици притежават единен стандарт – такива са италиански, датски, полски, руски и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.