Роберт Музил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роберт Музил
Robert Musil
Klagenfurt - Musilhaus - Robert Musil.jpg
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт
Роден 6 ноември 1880 г.
Починал 15 април 1942 г. (61 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1905 – 1942
Жанр роман, новела, разказ, есе, пиеса
Известни творби „Човекът без качества“ 1931 – 1932
Награди Хайнрих фон Клайст (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата Герхарт Хауптман (1929).
Подпис Robert Musil Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Роберт Музил в Общомедия

Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роберт Музил, 1900 г.

Роден е на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. Започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин – там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.

Литературен път[редактиране | редактиране на кода]

Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911) и с есета „Непристойното и болното в изкуството“ (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936).

След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Къщата във Виена, където между 1921 и 1938 г. живее Музил

Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.

Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент „Човекът без качества“ [или: „Мъжът без свойства“] (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча за Роберт Музил в Бърно, Чехия

Роберт Музил – заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох – е признат за един от основоположниците на модерния европейски роман.

Писателят е отличен със значимите литературни награди Хайнрих фон Клайст (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата Герхарт Хауптман (1929).

В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
  • Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
  • Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
  • Die Schwärmer, 1921
  • Grigia, Novelle, 1923
  • Drei Frauen, 1924
  • Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32
  • Nachlaß zu Lebzeiten, 1936
На български език
  • Лутанията на възпитаника Тьорлес. Превод от немски език Надя Фурнаджиева. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 206 с.
  • Три жени. Превод от немски език Недялка Попова и Надя Фурнаджиева. София: Народна култура, 1984, 188 с.
  • Неприличното в изкуството. Есета, речи, глоси. Превод от немски език Недялка Попова. София: ЛИК, 1999, 288 с.
  • Фантазьорите. Пиеса. Превод от немски език Владко Мурдаров. Пловдив: Пигмалион, 2003, 170 с.[1]
  • Човекът без качества. Превод от немски език Любомир Илиев. София: Атлантис-КЛ, 2009, 1406 с. ISBN 978-954-9621-43-3 [2][3]
  • Пиеси. Съставителство и превод от немски език Владко Мурдаров. София: Рива, 2009, 240 с.
  • Безпомощната Европа. Есета. Превод от немски език Пенка Ангелова, Владимир Сабоурин и Владимира Вълкова. Русе: МД Елиас Канети, 2013, 320 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виолета Дечева, „Пиесата на Музил“, рец. във в. „Култура“, 30, 16 юли 2004 г.
  2. Стоян Атанасов, „Човекът без качества на Роберт Музил“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, май 2009 г.
  3. Майя Фратева-Разбойникова, „Роберт Музил и Човекът без качества: Под лупата на текста“, рец. във в. „Култура“, 7 (2579), 25 февруари 2010 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]