Любомир Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за преводача. За математика вижте Любомир Илиев (математик).

Любомир Илиев
LjubomirIliev.jpg
Роден 24 март 1949 г. (1949-03-24) (68 г.)
Професия преводач
Националност Флаг на България България
Награди Награда на СПБ (1985, 1990, 1999, 2013)
Христо Г. Данов (2008, 2009)
Австрийска държавна награда (2011)

Любомир Илиев е български преводач на художествена литература от немски език – поезия, проза и драма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Илиев е завършил немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския държавен университет. През 1975-1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник-главен, а в последвалите две години – и главен редактор.

От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. От 2003 г. е и член на Президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Четирикратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте и 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох) и двукратен на Националната награда Христо Г. Данов за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Австрийска държавна награда за художествен превод 2011.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред преводите от немски на български на Любомир Илиев са:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за