Любомир Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за преводача. За математика вижте Любомир Илиев (математик).

Любомир Илиев
LjubomirIliev.jpg
Роден 24 март 1949 г. (68 г.)
Професия преводач
Националност Флаг на България България
Награди Награда на СПБ (1985, 1990, 1999, 2013)
Христо Г. Данов (2008, 2009)
Австрийска държавна награда (2011)

Любомир Илиев е български преводач на художествена литература от немски език – поезия, проза и драма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Илиев е завършил немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския държавен университет. През 1975-1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник-главен, а в последвалите две години – и главен редактор.

От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. От 2003 г. е и член на Президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Четирикратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте и 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох) и двукратен на Националната награда Христо Г. Данов за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Австрийска държавна награда за художествен превод 2011.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред преводите от немски на български на Любомир Илиев са:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за