Любомир Илиев (математик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за математика. За преводача вижте Любомир Илиев.

Любомир Илиев
български учен математик
Роден
Починал
6 юни 2000 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Математика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Акад. Любомир Илиев е български учен математик, академик на БАН. Той е сред пионерите в създаването и развитието на изчислителната техника и информатиката в България[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велико Търново на 20 април 1913 г. През 1936 г. завършва математика в Софийския университет. Работи в областта на комплексния анализ. Специализира в Мюнхен. От 1938 г. е доктор на математическите науки, от 1952 г. – професор и ръководител на Катедрата по висш анализ на Софийския университет. От 1958 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1967 г. – академик[1].

Паметна плоча на входа на Института по математика и информатика на БАН

Акад. Илиев е пионер в развитието на компютърните науки в България. Основава първия изчислителен център в България през 1961 г. като част от Математическия институт на БАН. Основава и ръководи колектив, който през 1963 г. създава първия български компютър „Витоша“. По негова инициатива започва разработката на първия български калкулатор ЕЛКА в Математическия институт на БАН. Участва активно в създаването на Международната организация по обработка на информацията (IFIP)[2] и става неин вицепрезидент (1972-1977)[1].

Инициатор е за възстановяването на дейността на Балканския математически съюз[1].

Акад. Илиев заема редица отговорни постове: главен научен секретар и заместник-председател на БАН, председател на Висшата атестационна комисия; директор на Института по математика на БАН; главен редактор на математическите списания „Сердика“ и „Плиска“, председател на Съюза на математиците в България и председател на Балканския математически съюз, председател на Научния съвет на Международния математически център „Стефан Банах“ във Варшава (1972-1977). Акад. Илиев е дългогодишен заместник-председател на Съюза на научните работници в България (днес Съюз на учените в България) и председател на СУБ (1986-1989)[1].

Има над 200 публикации и монографии, публикувани и цитирани в България и чужбина[1].

Умира на 6 юни 2000 г.[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Илиев е чуждестранен член на Академията на науките на СССР (сега РАН), на Академията на науките на ГДР, почетен член на Унгарската академия на науките, доктор хонорис кауза на Техническия университет в Дрезден.[1]

За дейността си е удостояван с много награди, сред които от особено значение е наградата „Ауербах“ на името на първия президент на IFIP. Акад. Илиев заедно с акад. Ангел Ангелов са сред удостоените с наградата „Computer Pioneer“ (1996) на IEEE Computer Society за развитието на компютърните науки и производство в България.[3]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

ЮНЕСКО отбелязва 100-годишнината от рождението на акад. Любомир Илиев (решението е взето на 36-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, 25 октомври – 10 ноември 2011 г. в Париж)[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]