Любомир Илиев (преводач)

Тази статия е за преводача. За математика вижте Любомир Илиев (математик).

---

Любомир Илиев
български преводач германист
Роден	24 март 1949 г. София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	преводач
Работил в	Софийски университет
Литература
Награди	Награда на СПБ (1985, 1990, 1999, 2009, 2013, 2022) Христо Г. Данов (2008, 2009) Австрийска държавна награда (2011)

Любомир Димитров Илиев е български преводач на художествена литература от немски език – поезия, проза и драма.

Биография

Любомир Илиев завършва немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския държавен университет. През 1975 – 1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник главен редактор, а в последвалите две години – и главен редактор.

От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. От 2003 г. е и член на Президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.

Признание и награди

Шесткратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 2009 г. за "Човекът без качества" от Роберт Музил, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте, 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох и 2022 за "Избраникът" от Томас Ман) и двукратен на Националната награда „Христо Г. Данов“ за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Австрийска държавна награда за художествен превод 2011.

Избрана библиография

Сред преводите от немски на български на Любомир Илиев са:

• Георг Брандес, „Литературата на ХІХ век“
• Себастиан Брант, „Корабът на глупците“
• Йозеф фон Айхендорф, „Из живота на един безделник“
• Новалис, „Хайнрих фон Офтердинген“
• Херман Хесе, „Сидхарта“
• Херман Хесе, „Денят догаря“ (избрани стихове)
• Херман Брох, „Смъртта на Вергилий“
• Херман Брох, „Сомнамбулите“
• Готхолд Ефраим Лесинг, „Натан Мъдреца“
• Й. В. Гьоте, „Фауст“
• Фридрих Шилер, Избрани драми
• Райнер Мария Рилке, Стихотворения
• Герхард Рот, „Цирк Салути“
• Макс фон дер Грюн, „Пожарище“
• Зигфрид Ленц, „В края на войната“
• Кристоф Хайн, „Тангото“
• Хайнрих Бьол, „Изгубената чест на Катарина Блум“
• Хайнрих Бьол, „Групов портрет с дама“
• Ангелика Шробсдорф, „Грандхотел България“
• Урс Видмер, „В Конго“
• Бернхард Шлинк, „Четецът“
• Бернхард Шлинк, „Бягства от любов“
• Ханс-Улрих Трайхел, „Изгубеният“,
• Ханс-Улрих Трайхел, „Земният Амур“
• Уве Тим, „Например брат ми“
• Даниел Келман, „Аз и Камински“
• Мартин Зутер, „Перфектен приятел“
• Мартин Зутер, „Тъмната страна на луната“
• Гюнтер Грас, „Да люспиш лука“
• Гюнтер Грас, „Старата камера“
• Юлия Франк, „Вещица по пладне“
• Роберт Музил, „Човекът без качества“
• Сибиле Левичаров, „Апостолов“
• Сибиле Левичаров, „Блуменберг“
• Уве Телкамп, „Кулата“
• Норберт Гщрайн, „Южни зими“
• Норберт Гщрайн, „В свободния свят“
• Кристоф Магнусон, „Не бях аз“
• Тимур Вермеш, „Той пак е тук“
• Симон Урбан, „План D“
• Петер Щам, „Денят е нощ“
• Кристоф Рансмайр, „Атлас на един боязлив мъж“
• Франц Кафка, „Процесът“ (Оригиналът)
• Илия Троянов, „Власт и съпротива“
• Ралф Ротман, „Разстрел напролет“
• Луц Зайлер, „Крузо“
• Кристоф Рансмайр, „Кокс или Ходът на времето“
• Франц Кафка, „Метаморфозата“

Външни препратки

• Произведения на Любомир Илиев в Моята библиотека
• ((de)) Любомир Илиев в сайта на Литературния колоквиум в Берлин (подробна библиография)
• „Любомир Илиев в търсене на преводаческия абсолют“ разговор на Марин Бодаков с преводача във в. „Култура“ от 10 март 2006 г.
• „Единица мярка за превода е целият текст“ интервю във в. „Култура“ от 5 юни 2009 г. по повод „Човекът без качества“