Герхард Рот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герхард Рот
Gerhard Roth
Gerhard Roth.jpg
Герхард Рот през 2012 г.
Роден 24 юни 1942 г. (76 г.)
Професия писател, драматург, есеист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, пиеса, есе
Дебютни работиавтобиографията на алберт айнщайн“, роман (1972)
Уебсайт Страница в IMDb
Герхард Рот в Общомедия

Герхард Рот (на немски: Gerhard Roth) е австрийски белетрист, драматург, и есеист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Герхард Рот е роден роден в Грац на 24 юни 1942 г. в семейството на лекар. През 1945 г. домът им е бомбардиран, при което има 16 жертви. Още преди това майката с тримата си сина е избягала в Германия, където бащата работи в лазарет във Вюрцбург. След края на Втората световна война семейството се завръща в Грац. Герхарт Рот завършва гимназия и полага матура през 1961 г. През следващата година се изявява като актьор във Форум Щатпарк и участва в две пиеси на Волфганг Бауер, с когото се познава още от ученическите години.

Герхард Рот започва да изучава медицина в Грацкия университет. През 1967 г. прекъсва следването си и намира работа като оператор в Изчислителния център на Грац. През 1971 г. заедно със свой колега публикува Въведение в електронната преработка на данни.

През 1972 г. излиза първата му литературна творба „автобиографията на алберт айнщайн“ (die autobiographie des albert einstein). От това време датира познанството му с Герхард Рюм, Ханс Карл Артман и Петер Хандке, с когото стават приятели. През същата година заедно с Волфганг Бауер пътува в САЩ.

През 1976 г. Герхард Рот се преселва в Оберграйт, Южна Щирия, като писател на свободна практика. От 1973 до 1978 г. членува в Сдружението на Грацките писатели.

В своите разкази, пиеси и есета Герхард Рот се отнася критично към австрийското минало и политическо настояще. От 1978 г. работи над седемтомната романова серия „Архивите на мълчанието“ (Die Archive des Schweigens), която завършва през 1991 г. От 1993 г. работи над друга романова серия – „Оркус“ (Orkus), която завършва през 2011 г.

Сам Герхард Рот обозначава себе си като „обсебен от писането в най-добрия смисъл“. В центъра на много от романите му изниква образът на напразно борещ се герой, за когото светът е в мъчително и неудържимо състояние. Често авторът придава на творбите си облика на криминален роман, при което за него е важно „разкриването“ на неизвестното в преносен смисъл. В основата на двете му романови серии „Архивите на мълчанието“ (1980-1991) и „Оркус“ (1995-2011) е документирано преосмислянето на миналото и на австрийската съвременна история в особена перспектива.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Серийни романи[редактиране | редактиране на кода]

Orkus. Romanzyklus
  • Band I: Der See, 1995
  • Band II: Der Plan, 1998
  • Band III: Der Berg, 2000
  • Band IV: Der Strom Roman, 2002
  • Band V: Das Labyrinth, 2004
  • Band VI: Das Alphabet der Zeit (Autobiographie) 2007
  • Band VII.1: Die Stadt. Entdeckungen im Inneren von Wien, 2009
  • Band VII.2: Orkus. Reise zu den Toten, 2011
Die Archive des Schweigens. Romanzyklus
  • Band I: Im tiefen Österreich, 1990
  • Band II: Der Stille Ozean, 1980
  • Band III: Landläufiger Tod, 1984
  • Band IV: Am Abgrund, 1986
  • Band V: Der Untersuchungsrichter, 1988
  • Band VI: Die Geschichte der Dunkelheit, 1991
  • Band VII: Eine Reise in das Innere von Wien (Essays), 1991

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • die autobiographie des albert einstein, 1972
  • Der Ausbruch des Ersten Weltkriegs. Und andere Romane, 1972
  • Der Wille zur Krankheit, 1973
  • Der große Horizont, 1974
  • Ein neuer Morgen, 1976
  • Winterreise, 1978
  • Der Plan, 1998
  • Grundriss eines Rätsels, 2014
  • Die Irrfahrt des Michael Aldrian, 2017

Разкази, есета, други[редактиране | редактиране на кода]

  • Herr Mantel und Herr Hemd, 1974
  • Menschen, Bilder, Marionetten. Prosa, Kurzromane, Stücke, 1979
  • Circus Saluti, 1981
  • Bruno Kreisky. Mit Fotografien von Konrad B. Müller, 1981
  • Die schönen Bilder beim Trabrennen. Sammelband, 1982
  • Das Töten des Bussards, 1982
  • Dorfchronik zum „Landläufigen Tod“, 1984
  • Das doppelköpfige Österreich. Essays, Polemiken und Interviews, 1995
  • Gsellmanns Weltmaschine. Mit Fotografien von Franz Killmeyer, 2002
  • Über Bienen (Deutsch/Japanisch). Mit Fotografien von Franz Killmeyer, 1996
  • Bild-Sprache. Österreichische Malerei nach 1945, 1992

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Lichtenberg, 1973
  • Sehnsucht, 1977
  • Dämmerung, 1978
  • Erinnerungen an die Menschheit, 1985
  • Franz Lindner und er selber, 1987
  • Fremd in Wien, 1993

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]