Волфганг Бауер

Волфганг Бауер Wolfgang Bauer
Роден	18 март 1941 г. Грац, Австрия
Починал	26 август 2005 г. (64 г.) Грац, Австрия
Професия	писател, драматург, поет
Националност	Австрия
Жанр	роман, разказ, пиеса, стихотворение
Дебютни творби	„Транспорт на прасета“, пиеса (1961)
	Повлиян от театър на абсурда, Йожен Йонеско, Жан-Пол Сартр, Албер Камю;
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Волфганг Бауер в Общомедия

Волфганг Бауер (на немски: Wolfgang Bauer) е австрийски писател, който става международноизвестен преди всичко като драматург и през 70-те години е смятан – наред с Томас Бернхард и Петер Хандке – за най-значителния австрийски автор на пиеси. Бауер членува в Сдружението на Грацките писатели и Форум Щатпарк.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Бауер изучава театрознание и романистика в Грац и Виена, но не завършва следването си. С премиерата на първите си едноактни пиеси „Транспорт на прасета“ (Der Schweinetransport) и „Художник и цвят“ (Maler und Farbe) през 1962 г. в току-що основания в Грац Форум Щатпарк Бауер става представител на писателския авангард в Австрия. Ранните му творби от 1961 до 1967 г. са силно повлияни от абсурдните пиеси на Йожен Йонеско, както и от екзистенциалистките драми на Жан-Пол Сартр и Албер Камю.

По-късните текстове на Бауер са шедьоври на абсурдния театър и се възприемат трудно. От края на 70-те години Бауер има по-голям успех в англоезичния свят, отколкото в Германия и Австрия. През 80-те години се състоят няколко премиери на негови пиеси в английски превод в „Magic Theatre“, Сан Франциско. През 1993 г. дори се поставя пиеса на Бауер в „New Yorker Ohio Theatre“.

През 2004 г. Бауер е приет в грацката масонска ложа Ерцхерцог Йохан.

Волфганг Бауер умира на 26 август 2005 г. от сърдечна недостатъчност.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Събрани съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Eine Werkausgabe in neun Einzelbänden ist zwischen 1986 und 2004 erschienen
Wolfgang Bauer: Der Geist von San Francisco. Verstreut publizierte und nachgelassene Texte. (Hrsg.) Thomas Antonic. Mit einleitenden Essays von Elfriede Jelinek und Martin Esslin, 2011
Ein schlimmes Kind bin ich. Dramen, Prosa, Lyrik aus vier Jahrzehnten (Hrsg.) Gerhard Melzer, Andreas Unterweger, 2007

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Der Schweinetransport (1961)
Maler und Farbe (1961)
Batyscaphe 17–26 oder Die Hölle ist oben (1961)
Totu-wa-botu (1961)
Zwei Fliegen auf einem Gleis (1962)
Katharina Doppelkopf (1962)
Der Rüssel (1962)^[1]
Mikrodramen (insgesamt 21 unaufführbare Kurzdramen, entstanden 1962/63), (1964)
Mikrodramen. Zwölf Stücke (1964)
Pfnacht (1963)
Die Menschenfresser (1963)
Von der Steinschleuder zum Lipizzaner (1964)
Party for Six (1964)
Ende sogar noch besser als alles gut! (1965)
Der Tod des Ingenieurs Leo Habernik aus Linz (1965)
Magic Afternoon (1967)
Change (1968/69)
Film und Frau (1971)
Silvester oder Das Massaker im Hotel Sacher (1971)
Gespenster (1973)
Magnetküsse (1975)
Memory Hotel (1979/80)
Woher kommen wir? Was sind wir? Wohin gehen wir? (1981)
Das kurze Leben der Schneewolken (1982)
Ein fröhlicher Morgen beim Friseur (1982)
Ein schrecklicher Traum (1986)
Herr Faust spielt Roulette (1986)
Das Lächeln des Brian DePalma (1988)
Ach, armer Orpheus! (1989)
Insalata mista (1992)
Die Kantine. Capriccio à la Habsburg (1993)
Die Menschenfabrik (1996)
Skizzenbuch (1996)
Café Tamagotchi (1998)
Foyer (2004)