Йожен Йонеско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йожен Йонеско
Eugène Ionesco
румънско-френски писател

Роден
Починал
28 март 1994 г. (84 г.)
Националност Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Франция Франция
Литература
Период 1931 – 1994
Жанрове драма, разказ, есе, новела, роман
Направление Театър на абсурда
Награди Австрийска държавна награда за европейска литература (1971)

Уебсайт Страница в IMDb
Йожен Йонеско в Общомедия

Йожен Йонеско (на румънски: Eugen Ionescu, Еуджен Йонеску; на френски: Eugène Ionesco) е румънско-френски драматург и писател, един от най-известните представители на „театъра на абсурда“, заедно със Самюъл Бекет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 ноември 1909 година в Слатина в семейството на румънец и протестантка от френско-румънски произход. Автор е на прочути пиеси, играни по цял свят, в това число и България: „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.), „Носорози“, „Столовете“, „Картината“, „Двама в делириум“ и други. Член на Френската академия (1970) г.

Умира на 28 март 1994 година в Париж.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси
  • La Cantatrice chauve (1950)
  • Les Salutations (1950)
  • Le Vicomte (1950)
  • La Leçon (1951)
  • Les Chaises (1952)
  • Victimes du devoir (1953)
  • La Jeune Fille à marier (1953)
  • La Nièce-Épouse (1953)
  • Le Maître (1953)
  • Le Rhume onirique (1953)
  • Le Salon de l'automobile (1953)
  • Les connaissez-vous ? (1953)
  • Les Grandes Chaleurs (1953)
  • Amédée ou Comment s'en débarrasser (1954)
  • Jacques ou la Soumission (1955)
  • Le Nouveau Locataire (1955)
  • Le Tableau (1955)
  • L'Impromptu de l'Alma (1956)
  • Tueur sans gages (1959)
  • Scène à quatre (1959)
  • Rhinocéros (1959)
  • Apprendre à marcher (1960)
  • L'Œuf dur (1961)
  • Délire à deux (1962)
  • L'avenir est dans les œufs (1962)
  • Le roi se meurt (1962)
  • La Colère (1962)
  • Le Piéton de l'air (1963)
  • Exercices de conversation et de diction française pour étudiants américains (1964)
  • La Soif et la Faim (1964)
  • Pour préparer un œuf dur (1965)
  • La Lacune (1966)
  • Jeux de massacre (1970)
  • La Vase (1970)
  • Macbett (1972)
  • Ce formidable bordel! (1973)
  • L'Homme aux valises (1975)
  • Contes (1979)
  • Voyage chez les morts (1980)
Оперно либрето
  • Maximilien Kolbe (1985) sur une musique de Dominique Probst.
Белетристика
  • La Photo du colonel (Gallimard, 1962), новели (Oriflamme, La photo du colonel, Le piéton de l'air, Une victime du devoir, Rhinocéros, La vase, Printemps 1939)
  • Le Solitaire (Mercure de France, 1973), роман
  • Contes pour enfants de moins de 3 ans (Gallimard, 1983-85), сборник с разкази
Дневници и мемоари
  • Journal en miettes (récits de rêves, opinions, souvenirs, réflexions morales, notes sur la littérature), Mercure de France, 1967
  • Présent passé, passé présent, Mercure de France, juillet 1968

Български преводи[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Йонеско и съпругата му Родика в гробището „Монпарнас“ в Париж
  • Приказки. в сб. „Пиеси“, Кюстендил, изд. Прилеп, 1990
  • Самотникът (новела), София изд. Фама, 1993
  • Дневник на откъси (откъси), София, изд. Лит. Форум, 1994
  • Носорог, Плешивата певица и други пиеси, ИК „Колибри“, София, 1999, превод Бояна Петрова
  • Въздушният пешеходец (10 пиеси и 10 есета за театъра), предговор, подбор и превод Огнян Стамболиев Плевен, изд. Леге Артис, 2007

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за