Ханс-Улрих Трайхел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс-Улрих Трайхел
Hans-Ulrich Treichel
Ханс-Улрих Трайхел през 2008 г.
Ханс-Улрих Трайхел през 2008 г.
Роден 12 август 1952 г. (67 г.)
Професия писател, германист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение
Награди Награда Херман Хесе (2005)
Награда на немската критика (2006)
Уебсайт

Ханс-Улрих Трайхел (на немски: Hans-Ulrich Treichel) е германски писател и германист. Автор е на романи, разкази, есета и стихотворения.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ханс-Улрих Трайхел е роден на 12 август 1952 г. във Ферсмолд, малък град в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Живее там до 1968 г. Полага матура в Ханау и следва германистика, философия и политология в Свободния университет на Берлин.

Завършва през 1983 г. с теза върху Волфганг Кьопен, а през 1993 г. се хабилитира. От 1995 до март 2018 г. преподава в Немския литературен институт в Лайпциг.

Трайхел си създава известност собено с романа „Изгубеният“ (Der Verlorene) (1998), в който между бягството на родителите си от окупираните „Източни области“ и загубата на първородния им син в края на Втората световна война намира връзка със собственото си детство и младост.

Ханс-Улрих Трайхел получава за творчеството си множество значими литературни награди. Член е на немския ПЕН-клуб.

Живее в Берлин и Лайпциг.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein Restposten Zukunft, Gedichte, 1979
  • Tarantella, Gedichte, 1982
  • Aus der Zeit des Schweigens. 9 Lieder für Arthur Rimbaud, Ein Oratorium, 1984
  • Liebe Not, Gedichte, 1986
  • Seit Tagen kein Wunder, Gedichte, 1990
  • Der einzige Gast, Gedichte, 1994
  • Gespräch unter Bäumen, Gesammelte Gedichte, 2002
  • Südraum Leipzig, Gedichte, 2007

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Von Leib und Seele, Berichte, 1992
  • Heimatkunde oder Alles ist heiter und edel, Besichtigungen, 1996
  • Der Verlorene, Roman, 1998
Изгубеният, изд.: Атлантис, София (2001), прев. Любомир Илиев
  • Tristanakkord, Roman, 2000
  • Der irdische Amor, Roman, 2002
Земният Амур, изд.: Атлантис, София (2004), прев. Любомир Илиев
  • Menschenflug, Roman, 2005
  • Der Papst, den ich gekannt habe, Erzählung, 2007
  • Anatolin, Roman, 2008
  • Grunewaldsee, Roman, 2010
  • Mein Sardinien. Eine Liebesgeschichte, 2012
  • Frühe Störung, Roman, 2014
  • Tagesanbruch, Erzählung, 2016[1]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Fragment ohne Ende, Eine Studie über Wolfgang Koeppen, 1984
  • Auslöschungsverfahren, Exemplarische Untersuchungen zur Literatur und Poetik der Moderne, 1995
  • Über die Schrift hinaus, Essays zur Literatur, 2000
  • Der Entwurf des Autors, Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 2000
  • Der Felsen, an dem ich hänge, Essays und andere Texte, 2005

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]