Стихотворение
 |
Стихотворението е творба в мерена реч[1] (буквално „творение в стихове“). Пълни синоними на понятието са „поетическа творба“, „поетически текст“, „поетическо произведение“.
Жанрове (разновидности) на стихотворението са поема, балада, ода, елегия, лирическа миниатюра, сонет и др.[2] Често обаче стихотворенията не се отнасят към определен жанр (напр. „Аз съм българче“ от Ив. Вазов, „Две хубави очи“ или „На Лора“ от П. Яворов). През XIX – XX в. терминът се превръща в универсално жанрово означение за лирическа творба.[2]
Стихотворението може да принадлежи към епоса или лириката. Епически поетически жанр е поемата (повествование в стихове); лирически жанрове са елегията, сонетът, миниатюрата.
В случаи, когато се подчертава дължината на текста, е възможно да се прави разграничение между стихотворение и поема.[1] Такова разграничение обаче не засяга същността на текста, а само неговата относителна дължина.
Основни характеристики на стихотворението
[редактиране | редактиране на кода]Като стихотворение се определя всяка творба в стихове (всеки текст, който принадлежи към поезията). Пълен синоним на понятието в английски език представлява терминът poem.[3] В българския език се прави разлика между „стихотворение“ и „поема“, основаваща се на модела „вид – подвид“.
Стихотворението често, но незадължително притежава ритмика или римуване. Неримувано стихотворение се нарича „бял стих“.[4]
Популярни твърдения представят стихотворенията като текстове, изразяващи чувства, мелодичност или ритмичност. Такива признаци обаче не са основополагащи за окачествяването на дадена творба като стихотворение.
Основен структурен компонент на стихотворението е стихът. Обособена (графично отделена) съвкупност от стихове се нарича строфа.[5]
Сборник от стихотворения се нарича стихосбирка[1] (синоними: „поетическа сбирка“, „поетически том“, „поетическа книга“).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Богданов, Иван. "Стихотворение" // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, с. 365.
- ↑ а б Николюкин, А. Н., гл. ред. Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: Интелвак, 2001. с. 1038 – 1039.
- ↑ Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993. с. 175.
- ↑ Cuddon, J. A. Dictionary of Literary Terms and Literary Theory. Penguin Books, 1991. с. 721.
- ↑ Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред. Словарь литературоведческих терминов. Москва: Просвещение, 1974. с. 386.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
