Кристоф Магнусон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристоф Магнусон
Kristof Magnusson
Кристоф Магнусон през 2015 г.
Кристоф Магнусон през 2015 г.
Роден 4 март 1976[1] (43 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на Исландия Исландия
Жанр роман, разказ, пиеса, есе
Награди Рауризка литературна награда (2006)
Кристоф Магнусон в Общомедия

Кристоф Магнусон (на немски: Kristof Magnusson) (с рождено име Kristof Weitemeier-Magnusson) е исландско-немски писател и преводач, автор на романи, разкази, пиеси и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристоф Магнусон е роден през 1976 г. в Хамбург. Майка му е германка, а баща му – исландец.

След като полага матура, Магнусон отбива в чужбина задължителна социална служба. Работи в Ню Йорк с безпризорни и оцелели от Холокоста.

Преминава обучение за църковен музикант в евангелистка църква. После следва в Немския литературен институт в Лайпциг и изучава сценично писане в Университета на изкуствата в Берлин. Също така следва исландска литература в университета на Рейкявик.

Магнусон получава множество награди и стипендии като писател и като преводач.

През зимния семестър 2015/2016 г. е доцент по поетика в университета на Рейнмайн.

Кристоф Магнусон е член на немския ПЕН-клуб.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Zuhause, 2005, 2007
  • Das war ich nicht, 2010
Не бях аз, изд.: Атлантис КЛ, София (2012), прев. Любомир Илиев
  • Arztroman, 2014

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Enge im Haus und im Sarg, 2000
  • Der totale Kick, 2001
  • Männerhort, Komödie, 2002
  • Sushi für alle, Komödie, 2010
  • Zuhause, 2010
  • Das war ich nicht, 2010

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Gebrauchsanweisung für Island, 2011

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001: Arbeitsstipendium der Kulturstiftung des Freistaates Sachsen
  • 2001 Arbeitsstipendium aus dem Eduard-Arnhold-Fonds der Akademie der Künste Berlin
  • 2002: Arbeitsstipendium des Deutschen Literaturfonds für die Arbeit an der Komödie Männerhort
  • 2002: Stipendium der Stiftung Künstlerdorf Schöppingen (NRW)
  • 2003: Hamburger Förderpreis für Literatur für den Roman Zuhause
  • 2004: Aufenthaltsstipendium im Künstlerhaus Kloster Cismar
  • 2005: Teilnahme am Wettbewerb um den Ingeborg-Bachmann-Preis, Klagenfurt (Österreich)
  • 2005 Lydia-Eymann-Stipendium[2]
  • 2006: Рауризка литературна награда für den Roman Zuhause
  • 2006: Stadtschreiber am Goethe-Institut in Pune/Indien
  • 2007: Arbeitsstipendium des Deutschen Übersetzerfonds für die Übersetzung von Einar Kárasons „Sturmerprobt“
  • 2008: Writer in residence an der University of Iowa/ International Writing Program
  • 2010: Writer in Residence am Grinnell College/Iowa
  • 2010: Translator in residence am Europäischen Übersetzer-Kollegium Straelen
  • 2010: Nominierung zum Deutschen Buchpreis (Longlist) mit dem Roman Das war ich nicht
  • 2012: Euregio-Schüler-Literaturpreis für Das war ich nicht
  • 2013: Writer in residence an der Queen Mary University of London
  • 2014: Writer in residence am Massachusetts Institute of Technology (MIT)
  • 2016: Jane-Scatcherd-Preis für Übersetzer für seine Übertragungen aus dem Isländischen

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 16 октомври 2015, GND идентификатор: 122628098.
  2. Stiftung Lydia Eymann: Stipendiaten 2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]