Вилхелм Дилтай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Дилтай
Wilhelm Dilthey
германски психолог

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Психология
Образование Берлински университет
Хайделбергски университет
Работил в Базелски университет
Килски университет
Вроцлавски университет
Берлински университет
Повлиян Имануел Кант, Фридрих Шлайермахер, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Романтизъм, Джон Стюарт Мил
Повлиял Ханс-Георг Гадамер, Хосе Ортега и Гасет, Рудолф Щайнер, Макс Шелер, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Юрген Хабермас, Георг Миш, Макс Вебер
Вилхелм Дилтай в Общомедия

Вилхелм Дилтай (на немски: Wilhelm Dilthey) е германски историк на културата, психолог, социолог и философ, един от основоположниците на т. нар. „стара херменевтика“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Дилтай в Бибрих

Роден е на 19 ноември 1833 година в Бибрих, Германия. Следва история, теология и философия в Берлин и Хайделберг. Промовира през 1864 с писана на латински език работа върху етиката на Шлайермахер. Същата година се хабилитира на тема върху моралното съзнание. Става професор в университетите в Базел (1867 – 1868), Кил (1868 – 1871), Вроцлав (1871 – 1882) и Берлин (1883 до 1908). Към 1900 г. Дилтай е основна фигура в германската философия на живота.

Умира на 1 октомври 1911 година в Зайс ам Шлерн (днес Италия) на 77-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на Дилтай показват силно влияние на Кант и немския романтизъм на XIX век. Той въвежда разграничаването на „разбирането“ (на немски: Verstehen), характерно за хуманитаристиката, от „проясняването“ (на немски: Erklaren), присъщо на природната наука: така, математиката е методът на природните науки, a психологията е методът на науките за културата.

Дилтай отхвърля трансцендентализма и при все това е силно критичен към „лесния“ редукционизъм на поведението до физиологически причини от страна на експерименталните психолози по негово време. Според него разумът е кохерентно цяло и не може да се начупи на компоненти. Психологът има директен достъп до умствените процеси. Затова той може и трябва да остане на описателното ниво и там да прави своите обобщения. Дилтай е философски психолог и за Едуард Шпрангер и гещалт движението остава да осигурят експериментална подкрепа на неговите идеи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Дилтай в Бибрих
На български език
  • Вилхелм Дилтай. Философия на светогледите (сборник), София: ЛИК, 1998.
  • Вилхелм Дилтай. Същността на философията, София: ЕОН-2000, 2001.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Знеполски, Ивайло. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
  • Xристо Тодоров. Биографичният метод на Дилтай. – В: Nomina Essentiant Res. В чест на Цочо Бояджиев. Съст. Георги Каприев. С., Изток-Запад, 2011,

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]