Южна Морава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българска Морава)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Морава.

Южна Морава
(на сръбски: Јужна Морава или Južna Morava)
Juzna Morava Moravac.jpg
Южна Морава при село Моравица
Reliefkarte Serbien.png
42.186° с. ш. 21.4144° и. д.
43.6999° с. ш. 21.4042° и. д.
Местоположение в Сърбия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Flag of Kosovo.svg Косово
Flag of Serbia.svg Сърбия
Дължина 295 km
Водосб. басейн 15 469 km²
Отток 100 (устие) m³/s
Начало
Място план. Скопска Църна гора
Северна Македония
Координати 42°11′09.6″ с. ш. 21°24′51.84″ и. д. / 42.186° с. ш. 21.4144° и. д.
Надм. височина 1340 m
Устие
Място Велика МораваДунавЧерно море
Координати 43°41′59.64″ с. ш. 21°24′15.12″ и. д. / 43.6999° с. ш. 21.4042° и. д.
Надм. височина 139 m
Южна Морава в Общомедия
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия

Южна Морава или Българска Морава[1] (на сръбски: Јужна Морава или Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав). Дължина 295 km, площ на водосборния басейн 15 469 km².[2]

Река Южна Морава води началото си под името Ключева река на 1340 m н.в., в най-високата част на планината Скопска Църна гора, в северната част на Северна Македония. На 8 km след извора си навлиза на територията на Косово, след като при село Корбулич завие на север се нарича Голема река, а след село Бинач, където излиза от планината Скопска Църна гора – Биначка Морава. Биначка Морава пресича югоизточната част на Косово, като тече през хълмиста местност в широка долина. След косовското село Корминджан завива на югоизток, навлиза в тясно дефиле и северозападно от сръбското село Кончул преминава на сръбска територия. При село Лучане вече под името Южна Морава (или Българска Морава) излиза от дефилето, рязко завива на североизток и навлиза в Буяновацката котловина, където долината ѝ отново става широка и плитка, а течението спокойно. Североизточно от град Враня долината ѝ отново се стеснява, а след град Владичин хан – добива проломен характер между планините Руй на изток и Кукавица на запад. Югоизточно от град Лесковац излиза от пролома и навлиза в южната част на обширната Нишка котловина, като долината ѝ се разширява на места до 5 – 10 km. След град Ниш, където получава най-големия си приток Нишава долината ѝ още повече се разширява (до 15 – 20 km), течението и става бавно и спокойно, съпроводено с множество меандри. На 1,5 km северозападно от град Сталач, на 139 m н.в. се слива с идващата отляво река Западна Морава и двете заедно дават началото на река Велика Морава (десен приток на Дунав)[2].

Водосборният басейн на Южна Морава е с площ от 15 469 km² (41,31% от водосборния басейн на Велика Морава), като обхваща югоизточните части на Сърбия, западните части на България (1232 km²), югоизточната част на Косово и малък участък от крайната северна част на Северна Македония. На североизток и изток водосборния басейн на Южна Морава граничи с водосборните басейни на реките Тимок, Огоста и Искър (десни притоци на Дунав), на югоизток и юг – с водосборните басейни на реките Струма и Вардар (от басейна на Егейско море), а на запад – с водосборните басейни на реките Ибър и Расина (десни притоци на Западна Морава)[2].

Основните притоци: леви – Крива, Ветерница (75 km, 515 km²), Ябланица (85 km, 896 km²), Пуста (71 km, 569 km²), Топлица (136 km, 1028 km²); десни – Власина (70 km, 991 km²), Нишава (218 km, 4086 km²), Сокобанска Моравица (58 km, 606 km²).

Южна Морава има предимно дъждовно и снежно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. Често явление през пролетта са епизодичните прииждания в резултат на преждевременно затопляне и бързото снеготопене във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в устието около 100 m³/s[2].

Долината на реката е гъсто населена и в нея са разположени множество селища, като най-големите са: Буяновац, Враня, Владичин хан, Алексинац и други в Сърбия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония