Тиса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тиса
Szeged-tisza3.jpg
Europe relief laea location map.jpg
48.2721° с. ш. 24.3588° и. д.
45.1364° с. ш. 20.2772° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Украйна Украйна
Закарпатска област
Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Словакия Словакия
Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Сърбия Сърбия
Дължина 966 (997) km
Водосборен басейн 157 186 km²
Отток 810 (Сента, Сърбия) m³/s
Начало
Място Лазешчина (лява съставяща)
Черна Тиса (дясна състаняща)
Координати 48°16′19.56″ с. ш. 24°21′31.68″ и. д. / 48.2721° с. ш. 24.3588° и. д.
Надм. височина 650 m
Устие
Място ДунавЧерно море
Координати 45°08′11.04″ с. ш. 20°16′37.92″ и. д. / 45.1364° с. ш. 20.2772° и. д.
Надм. височина 70 m
Тиса в Общомедия

Тиса (на украински: Тиса; на румънски ; на унгарски: Tisza; на словашки: Tisa; на сръбски: Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния, Словакия, Унгария и Сърбия, най-голям ляв приток на Дунав Дължина 966 km (с дясната съставяща я река Черна Тиса 997 km). Площ на водосборния басейн 157 186 km², от които 46% са на територията на Румъния, 30% на територията на Унгария, по около 10% на териториите на Украйна и Словакия и 4% на територията на Сърбия.[1]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Тиса се образува от сливането на двете съставящи я реки Лазешчина (лява съставяща) и Черна Тиса (дясна състаняща), извиращи от югозападните склонове на Източните Карпати, на 650 m н.в. в центърът на сгт Ясиня, в източната част на Закарпатска област на Украйна.

След образуването си Тиса тече в южна посока в дълбока и тясна долина. При украинското село Деловое завива на запад и на протежени от около 60 km служи за граница между Украйна и Румъния. След град Тячев Тиса отново изцяло навлиза на украинска територия и продължава в северозападна посока. При град Хуст излиза от планината, завива на югозапад и навлиза в североизточната част на Среднодунавската низина. При украинското сгт Вилок завива на запад и на протежение около 25 km е гранична река между Украйна и Унгария, след което при украинското село Бодолов изцяло навлиза на унгарска територия. При град Вишарошнамен Тиса завива на север, а след украинският град Чоп – на югозапад и запазва това си генерално направление до унгарския град Солнок. В този участък на протежение около 20 km реката служи за граница между Унгария и Украйна, а след това на протежение около 6 km – за граница между Унгария и Словакия, след което изцяло навлиза ва унгарска територия. Тук долината ѝ става широка и плитка, а коритото ѝ силно меандрира. След град Солнок Тиса завива на юг и запазва това направление до устието си. На 10 km южно от унгарския град Сегед напуска Унгария и навлиза на сръбска територия. Влива се отляво в река Дунав, на 70 m н.в. срещу сръбското село Сланкамен, разположено но десния бряг на Дунав.[1]

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Устието на Кьорьош в Тиса

Река Тиса получава множество малки и големи притоци:

  • леви притоци – Вашеу, Иза (80 km), Тур, Самош (рум. Сомеш, 418 km), Кьорьош (580 km), Марош (рум. Муреш, 803 km), Златица (рум. Аранка), Бечей;
  • десни притоци – Тересва (56 km), Рики (92 km), Боржава (106 km), Бодрог (словашки и укр. Латорица, 188 km), Шайо, Егер (291 km), Лашка, Задва (179 km), Герьо, Кьорьош (70 km), Ник.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Тиса има смесено подхранване, предимно снежно-дъждовно. Пълноводието е през месеците март и април, но често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборният ѝ басейн, които приченяват големи наводниния в долината ѝ. Замръзва само в студени зими за период от 1 до 2,5 месеца. Среден годишен отток пре сръбския град Сента 810 m³/sec.[1]

Стопанско значение, градове[редактиране | редактиране на кода]

В средното и долно течение водите на Тиса масово се използват за напояване, питейно и промишлено водоснабдяване. От нея наляво и надясно се отклоняват множество големи напоителни канали в равната унгарска низина Алфьолд. При град Тисальок, в Унгария е построена ВЕЦ „Тисальок“, а в близост до унгарския град Кишкьоре изградена преградната стена на голямия язовир Кишкьоре, в основата на която е ВЕЦ „Кишкьоре“. Плавателна е за плитко газещи съдове до град Тисакарад в северозападната част на Унгария.[1]

По течението и долината на река Тиса са разположени стотици малки и големи населени места. По-големите градове са следните:

История[редактиране | редактиране на кода]

Според една стара шеговита мъдрост „една трета от Тиса се състои от риба и две трети – от вода“. Предполага се, че близо до устието на Тиса е погребан хунският вожд Атила, наречен „Бич Божи“. Според преданието тялото му било поставено в три ковчега, вместени един в друг – бронзов, сребърен и златен. Мястото на погребението се държало в тайна. Робите, които издигнали могилата били избити. С помощта на геофизически прибори унгарски и югославски археолози установили, че близо до град Сента под надгробна могила има масивен метален предмет, който предстои да бъде изследван.

При устието на река Кьорьош, на 4 km от Сланкамен, на пясъчен остров е била изградена „Водната крепост“ Харам, на унгарски – Уйпаланка (Нова Паланка), спомената през 1478 г. с името Каструм Харам. От нея са запазени части от каменни стени и кули.

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед по Тиса край Сегед

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Словакия“         Портал „Словакия          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Унгария“         Портал „Унгария