Черна вода (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна вода.

Черна вода
Cernavodă
— град —
    
Герб
Изглед към Черна вода и канала Дунав-Черно море.
Изглед към Черна вода и канала Дунав-Черно море.
Relief Map of Romania.png
44.3381° с. ш. 28.0336° и. д.
Черна вода
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Площ 46,690000 km²
Надм. височина 50 m
Население (2002) 19 890 души
Пощенски код 905200
Официален сайт http://www.primaria-cernavoda.ro/
Черна вода в Общомедия

Черна вода (на румънски: Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан през ІV век пр.н.е. като гръцко селище и е наречен Аксиопол.

От Черна вода до Кюстенджа е построена първата железопътна линия в Османската империя през 1850-те и 1860-те.[1] По време на Балканската война един човек от Черна вода се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] На 25 октомври 1916 г., командваната от ген. Иван Колев Първа конна дивизия освобождава града. Съгласно Букурещкия мирен договор (1918) и Берлинския протокол, той влиза в територията на България. С Ньойския договор е предаден на Румъния.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Мостът Салини.

Между 1890 и 1895 г., в близост до града е построен мостът Ангел Салини (Podul lui Saligny), свързващ Фетещ и Черна вода. При завършването си мостът е бил най-дългият е Европа и трети по дължина в света (обща дължина 4037 м, от които 1662 м над Дунав и 920 м над Борча).

Градът е пристанище на река Дунав и в близост до него е началото на канала Дунав-Черно море.

В Черна вода е построена първата румънска АЕЦ – „Черна вода“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Черна вода
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Георгиев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV рота на ІХ Велешка дружина[3]
  • Flag of Greece.svg Йосипос Мисиодакс (1725 – 1800), гръцки просвещенски писател

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 68 – 69.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148 и 888.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.