География на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

България е държава в Югоизточна Европа, граничеща на север с Румъния, на запад със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра е естествената природна граница между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 993 km², от които 261.4 км2 са крайгранични речни води и 101.3 км2 са крайгранични речни и морски острови. Към тази територия не се включва дванадесетмилната морска акватория.

Географска карта на България

Географско положение[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на България

България е разположена на север от Екватора и на изток от Гринуичкия меридиан.Тя се намира в източната част на Балканския полуостров в Европа, включваща части от историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Територията ѝ се намира от 41°14' до 44°13' северна ширина и от 22°21' до 28°36' източна дължина.

  1. Най-северната точка е устието на река Тимок с координати 44°12" с.г.ш и 22°40" и.г.д
  2. Най-южната точка на България е връх Вейката в Южно-родопския дял Гюмюрджински Снежник с координати 41°14" с.г.ш. и 25°17" и.г.д.
  3. Най-западната точка е Китка в Кюстендилска област с координати 42°18′34.45″ с. ш. 22°21′56.07″ и. д. / 42.30957° с. ш. 22.365577° и. д.
  4. Най-източната точка е нос Шабла която се намира на координати 43°32" с.г.ш. и 28°36" и.г.д.

В природно-географско отношение територията на България е разположена на прехода между умерения и субтропичния климатичен пояс. Това нейно положение се е отразило върху развитието на климата, речния отток, растителната покривка, животинския свят и почвите. Тя има преходно природно-географско местоположение.

Физикогеографски зони[редактиране | edit source]

Обикновено територията на България се разделя на пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Старопланинска зона, Краищенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона и Черноморска зона.

Дунавска равнина[редактиране | edit source]

Равнини в Северозападна България Изглед от село Червен, Русенско
Равнини в Северозападна България

Дунавската равнина включва голяма част от Северна България - частта от Долнодунавската низина южно от река Дунав. Релефът е низинен като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178 m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с ждреловидни долини.

Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са Лом, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра.

Старопланинска зона[редактиране | edit source]

Ждрело край село Петачинци Изглед към резерват Джендема, Стара планина
Ждрело край село Петачинци
Изглед към резерват Джендема, Стара планина

Старопланинската област разделя Северна и Южна България. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: Предбалкан, Стара планина, Задбалкански полета и Средногорие.

Стара планина е планинска верига с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх Ботев). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците, Хисарски възвишения. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Климатът е със силно планинско влияние, умереноконтинентален на север, умерен преходноконтинентален на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са Тунджа, Тополница, Стряма.

Краищенско-Тунджанска зона[редактиране | edit source]

Шипченският проход през зимата

В западната част на тази зона се намира Краище - поредица от ниски планини (Руй, Верила, Земенска планина, Конявска планина, Милевска планина, Голо бърдо и други) и котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка, Кюстендилска, Самоковска и други). На изток от тях е Горнотракийската низина, включваща Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле. Източно от нея е басейнът на река Тунджа, който има хълмисто-равнинен релеф.

Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо средиземноморско влияние в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките Марица и Тунджа и техните притоци.

Осоговско-Родопска зона[редактиране | edit source]

Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров

По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - Родопите, Рила и Пирин. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров - Мусала (2 925 m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - Осоговска планина, Беласица. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и Места.

Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние.

Черноморие[редактиране | edit source]

Черно море, видяно от нос Калиакра

Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до Черно море. Те са по-широки в района на Варна и Бургас и се стесняват на юг и в средната част, където Странджа и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са Камчия, Велека, Ропотамо. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - Бургаско, Варненско, Белославско.

Граници[редактиране | edit source]

Общата дължина на границите е 2245 км:

Северна граница[редактиране | edit source]

Северната граница на България с Румъния се разделя на две части — речна и сухоземна. Речната част обхваща участъка по река Дунав от устието на река Тимок до Силистра, с дължина от 470 км. По течението на реката са разположени множество острови, най-големият от тях е остров Белене с площ от 41 км2. На всеки пет години смесена българо-румънска комисия определя принадлежността на дунавските острови в този участък на реката. Сухоземната граница с Румъния се простира от Силистра до нос Картал на Черно море. Нейната дължина е 139 км.

Източна граница[редактиране | edit source]

Обхваща крайбрежието на Черно море от нос Картал до устието на река Резовска. Нейната дължина е 378 км. Териториалните води достигат на 12 морски мили от брега, прилежащата зона - на 24 морски мили от брега и изключителната икономическа зона - на 200 морски мили от брега.

Южна граница[редактиране | edit source]

На юг България граничи с Турция и Гърция. Границата с Турция е с дължина 259 км. Простира се от устието на река Резовска до село Капитан Андреево-най-големият граничен контролно-пропусквателен пункт на българо-турската граница. Границата на България с Гърция е с дължина 493 км и се простира от село Капитан Андреево до връх Тумба в планината Беласица.

Западна граница[редактиране | edit source]

Границата на България с Република Македония се простира от връх Тумба до връх Kитка и е с дължина 165 км. Дължината на държавната граница на България със Сърбия е 341 км и се простира от връх Китка до устието на река Тимок.

Географски център на България[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Географският център на България се намира в Централна Стара планина, в местността Узана (Шипченска Стара планина). Точката е локализирана източно от Черни връх, югозападно от град Габрово (на 25 км) и на надморска височина: 1300 м. Сърцето на страната е изчислено с координати:

42045’ 51 северна ширина
25014’18" източна дължина

На мястото е поставен знак с формата на стилизирана пирамида с отвес, оцветена в цветовете на националното знаме. На 21 декември 1991 г. е извършено тържествено откриване и освещаване от 3-а духовници, отците Николай Цонков, Христо Цанков и Богомир Кабакчиев. Кмет на Габрово по това време е Иван Ненов.

На откриването му присъстват и д-р Желю Желев, тогавашен президент на България и Блага Димитрова - вицепрезидент. Сега там се намира Хотелски комплекс „Географски център”, който работи целогодишно.

История[редактиране | edit source]

През 1991 г., по инициатива на вестник „Поглед” Евгени Станчев (тогава Главен редактор) и Алексиния Димитрова (редактор) се лансира идеята за намирането на географския център на България. Тя е реализирана от Колективна фирма „ГГ и К- геодезия” със съдействието на „ Геопланпроект” – София. Шеф на екипа е проф. д-р Младен Младеновски. Той с 4 сътрудници от фирмата (Крум Алексиев, инж. Добри Добрев, Елена Тенева и Мая Кирилова) се заема с работата по изчислението. Трудности възниквали постоянно: липса у нас на утвърдена технология за определяне на център на дадена територия, уточняване на надежден изходен материал, проблеми с промени в талвега на река Дунав и бреговите линии на Дунав и Черно море, поверителността (тогава) на информацията и трасирането на място. Изчисленията са направени по шест геодезически метода. Никой от екипа няма връзка с Габрово с изключение на скулптора. Знакът е по идея и реализация на Габровския скулптор Петър Хаджиганев.

Релеф[редактиране | edit source]

изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров
Плажът на с. Варвара, обл. Бургас, едни от най-чистите води по българското крайбрежие
Устие на река Велека, резерват на Българското Черноморие

Релефът на България е предимно равнинно-хълмист, с равнини в северната и югоизточната част на страната и сравнително малка средна надморска височина (470 m), с голямо вертикално разчленение и наличие на пет височинни пояса (низинен, равнинно-хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински), западно-източно простиране на едрите форми на релефа. Съвременният релеф е резултат предимно на процеси в литосферата през по-младите геоложки епохи (неоген-квартернера).

Гледано от север на юг, страната се разделя на четири геоморфоложки области, заемащи териториите в посока север-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.

Дунавска равнина[редактиране | edit source]

Дунавската равнина е част от Мизийската плоча. Разположена е между река Дунав и Предбалкана, и от река Тимок до Черно море. Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани през ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 502 м (връх Търнов дял в Шуменското плато). Дунавската равнина се поделя на три части — западна, средна и източна, граници на които са реките Вит и Янтра.

Стара планина[редактиране | edit source]

Предбалканът осъществява прехода от Дунавската равнина към Стара планина, която се простира паралелно през страната, от устието на река Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Тя е младонагъната гънкова структура и е част от Балканидите. Предбалканът се характеризира с хълмист и нископланински релеф. Най-високата точка е Васильов връх - 1490 м. Стара планина е със средно- и високопланински релеф. Най-висока точка е връх Ботев (2376 м). Областта се поделя на три части: западна, средна и източна.

Преходна планинско-котловинна област[редактиране | edit source]

В нея се поделят пет подобласти: Задбалкански котловини, Средногорие, Краище, Горнотракийско-Тунджанска подобласт, която включва и Бургаската низина, и Странджанско-Сакарска подобласт. В тази област са включени части от Балканидите и Краищидите. Областта обхваща планините Витоша, Средна гора, Плана, Люлин, Странджа, Сакар, както и редица котловини — Задбалканските котловини (Карловска, Казанлъшка, Сливенска), Софийска, Пернишка, Радомирска.

Рило-Родопска област[редактиране | edit source]

Към нея се включват четири геоморфоложки области — Осогово-Беласишка, Рило-Пиринска, Западнородопска и Източнородопска. В Рило-Родопската област са разположени планините в България: Рила, Пирин, Родопи, Осогово, Влахина, Малашевска планина, Огражден, Беласица, Славянка.

Климат[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на България през зимата.

В България преобладава умереноконтинентален климат (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, хладна и по-често влажна пролет, топло и дъждовито лято, в началото на сезона и с горещо и сухо време, през останалата част със средни температури от 23°C и топла, слънчева и ветровита есен. Средната годишна температура е 10,5°C.

Решаващи фактори за образуването на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението ѝ на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина предпазва южните части на България от преките нахлувания на студен въздух от север, то планините в Южна България предпазват вътрешността на страната от смекчаващите въздействия на Средиземно море.

Със силно континентално влияние се очертава предимно територията на Северна България. До Стара планина се събират студените въздушни маси, така че поберите/реколтите могат да претърпят тежки вреди, причинени от слани и градушки. В пространството между Стара планина и Родопите властва преходният климат със слабо средиземноморско влияние, лятната засуха може да продължи до три месеца. Крайбрежната низина се намира под уравновесяващото въздействие на Черно море, а по високите части на планините господствува алпийският климат (от около 900 m за усойните части, от около 1 000 m за присойните части) със снежна покривка, която се задържа месеци наред.

Средните годишни стойности на температурата в ниските места на Северна България възлизат на 11-12°C, а в Южна те са до 14°C. Средните годишни стойности на падналите в равнините валежи възлизат на 500 до 800 mm, а в планините те са в границите от 1 000 mm до 1 400 mm.

Средни температури за София (умерено континентален климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -5° C -3° C -1° C 5° C 9° C 13° C 15° C 15° C 11° C 7° C 1° C -2° C
максимална 3° C 5° C 9° C 14° C 21° C 24° C 27° C 27° C 23° C 17° C 9° C 4° C
Средни температури за Варна (черноморски климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 0° C -0,5° C 2° C 5° C 11° C 16° C 18° C 18° C 14° C 10° C 4° C 1° C
максимална 7° C 6° C 9° C 14° C 20° C 25° C 28° C 28° C 24° C 18° C 11° C 8° C
Средни температури за Русе (континентално-лесостепен климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -3° C -2° C 3° C 7° C 13° C 16° C 18° C 18° C 14° C 8° C 3° C -1° C
максимална 3° C 5° C 12° C 19° C 25° C 29° C 31° C 30° C 26° C 19° C 10° C 4° C
Средни температури за Пловдив (преходноконтинентален климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -3,7° C -2,3° C 0° C 6° C 11° C 15° C 17° C 16° C 13° C 8° C 1° C -1,5° C
максимална 5° C 7,9° C 11° C 18° C 24° C 28° C 31° C 30° C 26° C 20° C 10,3° C 4,1° C
Средни температури за Сандански (континентално-средиземноморски климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -1° C -0,3° C 3° C 7° C 13° C 16° C 19° C 18° C 15° C 10° C 4° C 1° C
максимална 7° C 9° C 14° C 20° C 25° C 30° C 32° C 32° C 28° C 21° C 11° C 8° C

Почви[редактиране | edit source]

Територията на България се поделя на 3 почвени зони: Севернобългарска лесостепна, Южнобългарска ксеротермална и Планинска почвена зона. В обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона са разпространени зоналните почвени типове – черноземи /54% от площта/ и сиви горски почви /39% от площта/.

Води[редактиране | edit source]

По водни ресурси сред Балканските държави, България се нарежда на последно място. Водите се делят на два вида — повърхностни и подземни. Повърхностните от своя страна се делят на два типа въз основа отточната област към която спадат — Черноморска отточна област(обхваща черноморието и Дунавската равнина) и Егейска отточна област.Към първата спадат 57% от територията на страната,а към втората 43%.

Реки. Най-дългата река на територията на България е река Дунав-470км(в българския си участък).Тя обаче,само пресича територията ни,като се явява и естествена граница със северната ни съседка — Румъния.Река Дунав извира от Шварцвалд, Германия, има късно пролетно-лятно пълноводие и при по-студени зими замръзва.

Искър е най-дългата българска река-368км.Извира от Рила и се влива в Дунав.При прекосяването на Стара Планина образува Искърския пролом,който е дълъг 65км.Река Искър има снежно-дъждовно подхранване.

Други големи притоци на р.Дунав са Лом,Огоста,Вит,Осъм.

От реките вливащи се директно в Черно Море,най-голяма е р.Камчия-245км.Тя извира от Дунавската равина.Има два големи притока — Луда Камчия и Голяма Камчия.Има дъждовно подхранване и зимно пълноводие.

Други по-известни реки вливащи се в Черно Море са Ропотамо и Велека(южното Черноморие)

Към Егейската отточна област спадат реките,намиращи се в Горнотракийската низина и Рило-Родопския масив.Най-голяма е река Марица-321км.Тя има снежно-дъждовно подхранване.Пълноводието и е през май-юли,а маловодието през зимата.По-големи нейни притоци са Чепеларската река,Въча и др.

Струма извира от Витоша, дълга е 290км и има добре развита речна тераса.Места от своя страна извира от Рила.И двете са важни за стопанството на страната.

Езера В България има над 400 езера с обща площ от 95кв.км. Според вида си те се делят на:тектонски, карстови, свлачищни, високопланински, крайречни и крайморски.

Крайморски Те са общо два вида-лиманни(Варненско езеро - 19м дълбочина),Бургаско езеро(27,6кв.км — площ) и Атанасовско езеро. Лагунни — Поморийско езеро.

Крайречни В наши дни е останало само езерото Сребърна,превърнато в резерват.

Високопланински Те са възникнали възоснова действието на ледниците по високите части на Рила и Пирин.В рила са 140 на брой,в Пирин - 119.Най-голямото Рилско езеро е Смрадливото с площ от 212дка,а най-дълбоко е Окото -38м.В Пирин първенец е Поповото езеро.

Тектонски Те са възникнали при движението на тектонските земни пластове.Такива езера има във високите части на Рила.

Свлачищни Образуват се близо до свлачища.В България се намират в областта на Смолян.

Карстови Образуват се в негативни форми на релефа, при карстови наличности. Има ги в областта на Предбалкана, но са вече пресъхващи.

Блата Нямат важно значение за стопанството на страната.Делят се на два вида — низинни и планински.

Язовири Много важни за националната сигурност на страната.Поради малките наличности на водни ресурси,язовирите са в голяма полза,за по-доброто използване на водите.По-големи язовири за Студен Кладенец,яз.Кърджали,яз.Батак,яз.Искър и др.


Подземни води Подземните води съставят близо 1/3 от водния ресурс на страната.Делят се на 4 основни групи: Грунтови Използват се за снабдяване на селища с питейна вода и за напояване.В повечето случаи излизат на повърхността чрез извори.Има наличие на грунтови подземни води в Дунавската равнина и Горнотракийската низина.

Напорни Представляват води,намиращи се между два слоя непромокаеми скали. Извличат се чрез сонди.Използват се в селското стопанство за напояване.Има наличие на напорни води в Ломско, Плевенско, Варненско, Софийско.

Минерални България е една от страните с най-голям воден ресурс на минерална вода.Тя се дели на два вида-според веществата в нея и според температурата.Според температурата биват : студени до 37гр,топли — от 37 до 60 градуса и горещи — над 60гр.Минерални подземни води има в областта на Хисаря,Хасково,с.Баня,Стара Загора и др.

Карстови Те са се образували в близост до скали с карбонатни скали.Откриват се в Предбалкана.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

По-голяма част от територията на България попада в средноевропейската флористична област, представена от трите основни типа растителност: горска, храстова и тревна. Височинното зониране на растителността е резултат от височинното изменение на хидроклиматичните условия и на почвените типове.

Горска растителност.

Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ. В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 % Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първитезаемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори , в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения. Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.

Храстовата растителност принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.

Тревната растителност също има вторичен характер с изключение на високопланинските ливади. Разпространена е в Дунавската равнина и във високите планини.

Животинският свят е изключително разнообразен. България се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област и на територията ни се срещат предимно представители на три нейни подобласти: Европейско-Сибирска, Средиземноморска и Ирано-Туранска .

Фаунистични подобласти Териториално разположение Представители на животинския свят
Европейско-Сибирска Дунавска равнина, Стара планина, Средна гора, Краище, Задбалкански котловини, западната част на Рило-Родопския масив В Дунавската равнина: степни видове – мишки, заек, лалугер, таралеж, къртица, пор, хомяк;  от птиците – яребица, пъдпъдък, кукумявка, орел, дрозд и др.; до 1000 m н.в. – кълвач, синигер, смок мишкар, сърна, елен и др.; над 1000 m н. в. до горната граница на гората – мечка, вълк, лисица, златка, дива свиня, елен, сърна, катерица и др.; в най-високите части на Рила и Пирин –

дива коза, брадат орел, снежна полевка, скалолазка и др.

Средиземноморска Горнотракийска низина, Тунджанската област, Източни Родопи, Странджа, долините на Струма, Места, Черноморско крайбрежие Оризищна мишка, колхидски фазан, воден плъх; от влечугите – смок, усойница, пепелянка; отровен тракийски паяк, блатна костенурка, чакал – в Странджа
Ирано-Туранска Южна Добруджа Гризачи, влечуги, скакалци и др.

В България живеят редки или изчезнали в Европа животни като белокоремен тюлен, голяма дропла, червена мравка, голям креслив орел, алпийски тритон, къдроглав пеликан, царски орел, пеперудата червен аполон и стотици други видове. Едни от най-редките растения са пясъчната черноморска лилия и еделвайсът. В България живеят много ендемични видове от род Иглика и Тинтява.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Природни ресурси: боксит, медни руди, оловно-цинкови руди, въглища, дървесина, обработваема земя, уран.. и други.

Сателитна снимка на България

Разпределение на земята:
обработваема земя: 43%
постоянни реколти: 2%
постоянни пасбища: 14%
гори: 38%
други: 3% (данни от 1999 г.)

Земя с напоителни системи: 12 370 км² (данни от 1993 г.)

Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и Африка, които минават през нея. Те са най-ценният капитал на страната в международните отношения днес. Те са съответно: пътните коридори №4 от Скандинавските страни през Полша и Унгария до Гърция; №8 от Адриатическо до Черно море; №9 от Скандинавските страни през Санкт Петербург и Киев до Гърция и Турция; №10 от Западна и Централна Европа до Индия и речния коридор №7 от Северно до Черно море по Дунав.

Опазване на околната среда[редактиране | edit source]

Еделвайс - защитено високопланинско растение

Започналата след Втората световна война ускорена индустриализация на България довежда до значителни екологични проблеми: замърсяване на въздуха от индустриални емисии, замърсени реки поради липса на пречиствателни станции, обезлесяване, отравяне на почвата с тежки метали от металургичните заводи и индустриалните отпадъци.

В страната са създадени няколкостотин защитени територии, в които в различна степен е ограничена стопанската дейност и достъпа на хора. Сред тях са 3 национални парка с площ от 193 048 ha, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 11 природни парка, стотици природни забележителности и защитени местности, част от които включени в общо европейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта.

Източници[редактиране | edit source]

  • География на България. Физическа и икономическа география. С., АИ „Марин Дринов“, 1997.
  • География на България. С., „ФорКом“. 2002.
  • Н. Георгиева, Д. Владев. География на България. В. Т-во, "Фабер", 2007
  • Пенин, Р. Природна география на България. С., Булвест 2000, 2007