География на Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Гърция
Greece topo.jpg
Континент Европа
Регион Югоизточна Европа
Балкански п-ов
Площ
 • Общо 131 960 km2
Брегова линия 13 676 km
Граници 256 km – Албания
262 km – Северна Македония
493 km – България
212 km – Турция
Най-висока точка Олимп 2917 m
Най-дълга река Бистрица 388 km,
Ахелой 217 km,
Пеней 216 km,
Еврос 150 (472) km,
Нестос 147 (273) km,
Стримон 125 (415) km
Най-голямо езеро Преспанско 274 km²
Трихонида 99 km²
Вегоритис 54 km²
Лъгадинско 34 km²
Климат субтропичен, средиземноморски
Гърция в Общомедия

Гърция е държава в Югоизточна Европа и заемаща най-южните части от Балканския полуостров.

Географско положение, граници, големина, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Гърция е планинска страна, намираща се в южната част на Балканския полуостров и прилежащите към него острови, разположена в пояса на сухите субтропици. Общата дължина на сухоземната,в т.ч. речна граница на Гърция е 1223 km. На северозапад граничи с Албания (дължина на границата 256 km), на север със Северна Македония (262 km) и България (493 km) и на североизток с Турция (212 km). Има излаз на Средиземно, Йонийско и Егейско море. В тези си граници площта на Гърция е 131 960 km². Поради силно разчленената брегова линия и множеството острови, Гърция има 12-ата по-дължина брегова линия в света с дължина от 13 676 km.[1] Бреговете на Гърция са изпъстрени с множество заливи и заливчета, явяващи се естествени пристанища. Много характерни са праволинейните стръмни брегове с тектонски произход. Най-значителните полуострови са Пелопонес на юг и Халкидики на север. На Гърция принадлежат Северните и Южни Споради, Цикладите, Крит, Йонийските острови и др.[2]

Територията на Гърция, заедно с островити се простира между 34° и 41°с.ш. и между 19° и 29°и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Планината Олимп
Манастирите Метеора. Централна Гърция
Остров Закинтос, залива Навагио

Планините и платата заемат около 2/3 от територията на Гърция. Цялата ѝ територия от северозапад на югоизток се пресича от 2 планински системи. Западната се простира покрай бреговете на Йонийско море, като обхваща планините Пинд (2637 m), след което преминава на полуостров Пелопонес. Нейно продължение са планините на островите Крит и Родос. Източната планинска система започва в планината Грамос, обхваща масивите Отрис и Парнас, след което преминава на остров Евбея и Цикладските острови. Преобладават средно високите масиви между 1200 и 1800 m. Най-високата точка на страната е в планината Олимп (2917 m), вторият по височина връх на Балканския полуостров. Планините на Гърция се отличават със своите резки ерозионни разчленения и широко развитие на карстови форми на релефа. На североизток в страната (в Тракия и Македония) навлизат южните разклонения на Пирин и Родопите. По крайбрежието на Егейско море са разположени двете най-големи гръцки равнини – Тесалийската и Солунската.[2]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Гърция се отнася към Алпийската геосинклинална област. На изток на повърхността излизат докамбрийски кристалинни шисти, гнайси и гранити, които изграждат Егейските острови и Пелагонийския средищен масив, а на североизток, в пределите на полуостров Халкидики – южните части на Родопския масив. Централната част на страната и източната половина на полуостров Пелопонес са изградени от пермски и триаски варовици и други мезозойски скали. Западната част е представена от алпийската нагъната система на Еленидите, в строежа на която участват юрски, кредни, палеогенови (флишеви породи) и неогенови скали. На североизток, между Пелагонийския и Родопския масиви е разположена южната част на Вардарската разломна зона и дълбоко мезозойско понижение с интрузивни скали. На Цикладските острови има проявления на неогенов вулканизъм.[2]

Основните полезни изкопаеми на Гърция са: висококачествена желязна руда (Цикладите, остров Евбея, околностите на Атина), манган (о областта Македония), хром (в Тесалия), никел (при град Ларимна), полиметали (при град Лаврион), боксити (в планината Парнас и остров Аморгос), мрамор (в околностите на Атина, остров Парос), шмиргел (остров Наксос), кафяви въглища (Птолемаис) и др.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Гърция е субтропичен, средиземноморски, с мека влажна зима и горещо сухо лято. През лятото често явление е нахлуването на студен континентален въздух от север, а през зимата нараства влиянието на циклоните от запад и северозапад. Средната януарска температура в Атина е 9°С, а средната юлска – 27°С. Количествато на валежите намалява от северозапад на югоизток. По наветрените планински склонове годишната сума на валежите е 1200-1400 mm, а в равнините около 350 mm, като 80% от тях падат през зимата. В планините, на височина над 600 m и на север климатът става по хладен, а зимните температури много често падат под 0°С.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Реките на Гърция са предимно малки. По-големите реки течащи по нейната територия са в северната и североизточната ѝ част – Вардар, Струма, Места, Марица. Преобладават планинските реки, често течащи по тектонски разломи. Тяхното подхранване е предимно дъждовно и снежно-дъждовно, като през лятото оттокът им значително намалява. Водите на някои от тях се използват за напояване. Най-големите езера са: Преспанско(на северозапад, на границата със Северна Македония и Албания) Трихонида на югозапад, Вегоритис и Лагадинско (на север), Кастория и Янина, като повечето от тях са с тектонски произход. В страната има и множество малки карстови езера и минерални източници.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В крайбрежните и нископланинските райони на страната под храстова и сухолюбива растителност са развити канелени и кафяво-канелени почви. По-високите части са заети от кафяви плонинско-горски почви. Върху карбонатните скали в източна Тесалия, Пелопонес и на Спорадските острови се простират планински червени почви. В много райони на страната силно е развита почвената ерозия.[2]

На юг, на височина до 750-900 m са разпространени маквисови гори с подлес от вечнозелени храсти (мирт, хвойна, ракита, трънка и др.) и малки борови и дъбови горички. Нагоре, до 1000 m растат листопадни широколистни гори съставени от дъб, бук, кестен, ясен. Най-високите части са заети от елово-борови гори. На север ниските части на склоновете са заети от дъбови гори. Нагоре, районите до 750-1000 m, са заети от гори от ясен, клен, липа, бряст, кестен, гръцки орех. Районите до 1800-1950 са обрасли с букови, а нагоре – с иглолистни гори. Горната граница на горския пояс е 2000 m, в планината Олимп – 2200 m, а най-високите части са заети от планински пасища с обилие от ендемични видове. Междупланинските котловини са заети от естествени храстови степи и обработваеми земи. Горите заемат около 15% от територията на Гърция.[2]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

От хищните бозайници в планините на Гърция се срещат чакал, лисица, дива горска котка. ендемични видове са каменния козел, сивия хамстер, а в крайбрежните води – тюлен монах. Има множество змии, гущери и костенурки.[2]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Гърция може да се подели на 8 природни района:

  • Североегейски район – обхваща североизточната част на страната, като се редуват равнини и планински хребети със северизточно простиране. Климатът е преходен от умерен към средиземноморски. Развити са широколистните гори и храсти.
  • Тесалия, Халкидики и Солунска низина – най-големите и плодородни равнини на Гърция. Обкръжаващите ги планински масиви са покрити с храстиви и горски формации.
  • Епир – силно нагънати и дълбоко разчленени планини, заемащи северозападната част на страната. Климатът е мек, а растителността е представена предимно от широколистни гори и пасища.
  • Средна Гърция – район със силно раздробен планински релеф, дълбоко разчленени брегове и средиземноморска храстова растителност.
  • Пелопонес – полуостров почти напълно изолиран от Средна Гърция, с дълбоко разчленени брегове, зает от меридионални планински хребети, обрасли с маквиси и редуващи се междупланински котловини и падини.
  • Йонийски острови – преобладават средно високите планини, съставени предимно от варовици и глинести шисти и плодородни малки крайбрежни равнини.
  • Крит – на острова преобладават варовиковите средно високи планини, със стръмни крайбрежни склонове, покрити с маквиси и фригана и множество ендемични видове.
  • Острови в Егейско море – множество планински острови с чести земетресения и обрасли с вечнозелена растителност.

В първите три района природните ландшафти имат черти сходни с централноевропейските, а в останалите преобладават субтропичните средиземноморски ландшафти.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]